Исторически шедьовър

Миряна Малешка

Тези дни на страниците на някои наши медии, в контекста на дебата за македоно-българските отношения, се появи текстът на Щефан Требст от 1983 г. „Съветският съюз и българо-югославският спор за Македония“, публикуван в сп. „Сравнителни изследвания за Югоизточна Европа”. Става дума за известен професор от Лайпцигския университет, историк и славист, владеещ македонски и български език и смятан за добър познавач на събитията на Балканите.

Стефан Требст не е за първи път в Македония. Академичното списание "Нова балканска политика" публикува през 2003 г. на македонски и английски език текст на Требст със заглавие: "Историческата политика и историческият шедьовър в Македония преди и след 1991 г.", изложение, представено на международната конференция на историците във Виена. Накратко, текстът, който съдържаше 61 библиографски единици, вече имаше по-широка научна проверка.

Десетилетие след края на Студената война, обединението на Европа и разпространението на демокрацията в Югоизтока в държавите от бившия „Източен блок“, ентусиазмът все още беше жив, че се изгражда нов, отворен демократичен свят. В такава атмосфера редакторите на New Balkan Politics решават да публикуват текста на Требст в изданието му 6/7 от 2003 г. Очаквахме интерес преди всичко от страна на професионалната публика, дори гореща полемика. Нямаше никаква реакция. Тишина. Никой не пожела да каже нищо по въпроса защо България оспорва нашата национална идентичност и език, въпреки че можеше да се предположи, поне сред запознатите, че някой ден тази тема ще излезе на дневен ред. Двайсет години по-късно то наистина дойде, само че голяма част от обществото е почти неподготвено за дебат, който често се свежда до взаимни обвинения в "национално предателство". Днес вече не е въпрос на избор дали ще се занимаваме с този въпрос или не. Трябва, ако искаме да запазим отворени перспективите си за пълна интеграция в Европа.

Решенията на ЕС, включително и т.нар Френското предложение не е произволно и най-малкото едностранчиво, въпреки че се разбира, че като член на Съюза България има по-голяма "тежест" от нашата. При вземането на такива решения, особено когато се отнасят до проблеми на идентичността, политиците, ако самите те не са сигурни, ще се обърнат към експертната си публика. Затова смятам, че е добре да преразгледам Стефан Требст.

Какво написа Стефан Требст за нас и спора ни за идентичност с България?

  • че национално-освободителните, автохтонни тенденции, които съществуват в Македония, получават голяма възможност за създаване на македонска държава и национално изграждане през 1944 г. Може да се каже, пише Требст, че македонците се декларират като "македонци" най-малко по две причини: първо, защото са убедени в необходимостта и приобщаването на етнонационалното самоопределение, и второ, защото идентификацията "македонци" изглеждаше за тях най-привлекателният вариант сред онези, които можеха да бъдат избрани от 1944 г. нататък. Той накратко описва този процес на изграждане на нация като "исторически шедьовър".

 

  • че процесът на изграждане на македонската нация (национално изграждане) е бил по-труден от същия процес в съседните страни, Гърция, Сърбия и България през 19 век. Съседите, по думите му, вече са "ограбили" историята, така че малко е останало за новата нация. Това доведе до дълъг „експеримент“, в който нарастваха ненаучните интерпретации. Той подкрепя тази теза с изводите от изследванията на историка Гюнтер Щекъл за специфичната симбиоза между политика и историография. Симбиоза, която беше по-силна в Македония, отколкото в другите изследвани страни от Източна Европа. Според Требст историци и политици са били „съвместно посветени на създаването на реалистична политическа, „оперативна“ национална история“. В тази симбиоза историците дори заемат водеща роля в, както казва Требст, „македоно-югославския проект за изграждане на нация“, където тяхната задача беше и все още е да насърчават исторически съществуването на македонската нация...

 

  •  че "идентичностите не се наследяват като цвета на кожата... а се изграждат като произведение на изкуството." (Дейвид Д. Литин). Той, като повечето историци, вижда изграждането на нация като комбинация от местни стремежи за интеграция, „отдолу“ и изграждане на държава, „отгоре“. Спорейки с американския антрополог Кейт Браун дали македонците знаят кои са, дали са наследници на революцията от 1903 г. и дали според почти всички източници са се описвали като българи, Требст смята, че въпросът е безпредметен. Истинският въпрос би бил дали македонците знаят кои не искат да бъдат и отговорът е,

 

  • че по негово знание те не искат да бъдат българи и сърби, най-малко гърци или албанци... „Решаващото за автохтонната опция, да се чувстваш принадлежен към нация, не е само политиката на спомените. , режисиран от държавни институции, които са склонни да създават колективна идентичност, казва той, но именно политика, която се стреми към рационално изчисляване на политическа, икономическа, социална и друга сигурност“.

 

  • че в македонската историческа наука има няколко школи за това къде трябва да се локализират началото на процеса, довел до изграждането на македонската нация: а) Посткомунистите локализират началото, в съответствие с марксистката територия, в времето на зрелия капитализъм, т.е. в средата на 19 век. За тях двата стълба, на които се крепи държавата и нацията, са Илинденското въстание през 1903 г. и Второто заседание на АСНОМ от 1944 г. По-късно, с идването на власт на ВМРО-ДПМНЕ, акцентът се поставя върху Референдума за независимост. от 1991 г. б) Локализирането на началото в средновековното Самуилово царство се дължи, според него, на взаимен, макар и мълчалив политически консенсус, вдъхновен и подкрепен от няколко историци в страната. в) Като по-нова тенденция Требст споменава тази, която също има генетичен компонент. Съществува преди 1991 г., но днес доминира в някои исторически кръгове, че древните македонци и римляни с течение на времето са били асимилирани от славяните, приемайки техния език и култура.

 

  • че демократичната консолидация след 1991 г. позволи появата на плурализъм в историческата наука в Македония, нейната по-голяма професионализация, възможно преодоляване на етноцентризма и по-висока степен на комуникация със световната историография. „Историческата наука на тази разтърсвана от кризи минирепублика измина дълъг път от „история на македонския народ“ до „история на Македония“. Със сигурност обаче не може да се изключи обръщане в посока „история на македонските българи“, както и обръщане в посока „история на Южна Сърбия“.

Ако е вярна тезата на Щефан Требст, че за създаването на колективната идентичност е важна не само историческата памет, управлявана от държавните институции, но още повече рационалният разчет за политическа, икономическа, социална и друга сигурност, то тогава политиката на равнопоставеност на общностите, които живеят в Македония, включването им, а не изключването им от управлението, укрепването на индивидуалните и колективните права, е напълно оправдана. Накратко, труден път, по който засега се движим успешно.

Освен това, ако е вярна тезата на Щефан Требст, че възможността за създаване на македонска нация (изграждане на нация) се появява през 1944 г., когато е създадена и държавата, то предишната политика за укрепване на независима, мултиетническа, демократична държава на Македония също има пълно оправдание. Бъдещето носи несигурност. Вписването на българското малцинство в конституцията със сигурност ще означава институционализиране на поредното разделение по етнически признак и най-малкото ще усложни политическия процес. Но понякога е добре да направите нещата по-сложни, за да ги поставите на правилното място.

*Текстът на Щефан Требст е публикуван в New Balkan Politics, брой 6/7 от 2003 г. и може да се намери в Университетската библиотека (ISSN 1409-9454) и в електронен вид на македонски и английски на http://www.newbalkanpolitics.org.mk/cat/Issue-6/141а

Уважаеми читателю,

Нашият достъп до уеб съдържание е безплатен, защото вярваме в равенството в информацията, независимо дали някой може да плати или не. Ето защо, за да продължим работата си, молим за подкрепата на нашата общност от читатели, като подкрепим финансово Free Press. Станете член на Sloboden Pechat, за да помогнете на съоръженията, които ще ни позволят да предоставяме дългосрочна и качествена информация и ЗАЕДНО нека осигурим свободен и независим глас, който ВИНАГИ ЩЕ БЪДЕ НА СТРАНАТА НА ХОРАТА.

ПОДКРЕПЕТЕ СВОБОДНАТА ПРЕСА.
С ПЪРВОНАЧАЛНА СУМА 60 ДЕНАРА

Видео на деня