Изповед на ученик в "Илия Николовски - Луж": Четири ужасни години, не пожелавам такива обиди на никое дете

Снимка: Фейсбук, Мая Блажевска

Мая Блажевска, ученичка, завършила гимназията по музика "Илия Николовски - Луй" в Скопие, реши да сподели своето, както казва, ужасно преживяване през гимназиалните си години.

В публикацията в социалната мрежа Фейсбук, която според нея е най-честният й текст, който е писала, Блажевска пише, че „никое дете не заслужава да бъде под постоянния натиск на нечие променящо се настроение и никое дете не заслужава да понася последствията от това поведение, особено когато същото идва от възрастни, професори, от които зависи формалното му образование."

В допълнение към текста в публикацията са отбелязани DMBUC "Ilija Nikolovski - Luj", Министерството на образованието и град Скопие.

По-долу ви представяме нейното съобщение изцяло.

„Четири ужасни години. Завършвате основното си образование, очаквате с нетърпение да изживеете „най-добрите години“, гимназиалните си дни и като талантливо дете и обещаващ бъдещ артист/музикант да започнете бавно да вървите по собствения си път. Като част от поколение, което вече е преминало през ужаса, който „Луи“ ни донесе, мисля, че няма повече място за мълчание и страх от изнудване и че ако вече рекламираме „истински ценности“ без реални промени, ще да не ходя никъде. Поколения наред преразказваме странни истории за „Луи“ и смятам, за съжаление, че за повечето наши съученици и колеги този статус не е нещо ново. Зад красивите публикации и безбройните снимки в социалните мрежи се крие нещо, което не бих пожелала на никого, особено на дете.

Не искам нито едно 15 годишно дете да слуша "добро утро" псувни и обиди като "глупак, некадърник, химичен експеримент, безполезен, дебел, социопат, селянин" и куп други, че ми е гадно на изброяване и всеки опит за противопоставяне на същото ще бъде последвано от "ще ти падна година", "ще пиеш бокс" и различни изнудвания.

Никое дете не заслужава да бъде подложено на постоянен натиск от нечии промени в настроението и възможни агресивни реакции и никое дете не заслужава да понася последствията от това поведение, особено когато то идва от възрастни, учители, от които зависи формалното им образование и какви сме били като деца научени да ги виждат като „втори родители“. Това не важи само за децата, просто за нито едно човешко същество.

Засрамете се за всички деца, които поради психическото насилие, тормоза, завистта, избирателността и несправедливостта, които преживяхме в „Луи“, не спаха, връщаха се разплакани, преждевременно се срещаха с тревожност, пристъпи на паника, депресивни мисли и ниско самочувствие . Посрамете се за всички талантливи деца, чиито мечти смазахте с непедагогическото си, всъщност нечовешко отношение и за всички нас, които не успяхте да смачкате и които ви късаха петите. Засрамете се, че ни позволихте да отсъстваме от вашите часове, само за да не сме днешни обект на подигравки и да се предпазим от нови удари върху здравето си. Е, понеже може и да се разпознаеш, кажи ми как спиш нощем, като знаеш всичко, което оставяш след себе си, не знам как нямаш съвест за всяко едно дете?

Всяка чест за малкия процент учители в тази сграда, които играят на училище, с които ходехме на уроци с радост и от които наистина се учехме, които посвещаваха личното си време, уикендите и празниците на нас, на които, ако не бяхме готови, отиде със срам, ти си наистина рядък и недооценен. За съжаление, самите тези изключения често са „мишена“ на царящата лошотия, години наред обект на несправедливости и мобинг, а просто лошото побеждава доброто.

Ако не можете да се поставите на нашето място, поставете се на мястото на родителите ни, които видяха през какво преминаваме през всичките тези години. Представете си какво е да знаеш, че всяка сутрин изпращаш детето си да бъде обиждано, малтретирано и омаловажавано. Да седи от 8 до 12 часа с невъзможен график от часове, направен в полза на преподавателите и, разбира се, не в полза на децата, състоящ се от двадесет предмета, поне половината от които не подкрепят знанията му, и остатъкът от този изтощен психически и физически ден, да, трябва да бъде посветен на инструмента и други задължения. Да не забравяме, че голяма част от професорите, когато нещо ни беше по-трудно или нарочно ни натискаха с по-ниски оценки, слушахме „е, ще дойдеш на частен урок, ако искаш да го поправиш“, защото ако това вече е нефункционално, редовното обучение за допълнителни и допълнителни часове не става дума и разбира се вътрешният бизнес не трябва да страда.

И уважаеми директор Даника, преди да ни нападнете по същия начин като вашите колеги, помислете какви "ценности" представяте и пред какви ужасии си затваряте очите. Никакъв хаштаг, никакъв имидж и публичност няма да покрият истината и никакъв натиск и реакция на този статус няма да успеят. Пожелаваме ви занапред да се замислите, преди безчувствено да връщате учениците, които са събрали смелост да реагират на насилието, срещу което се борят, да се съобразите, че може би „чуждите деца“ заслужават подкрепа, а не препятствия, и да се замислите дали си струва да ги защитавам колеги/приятели и да прикривам тяхната некомпетентност. Знаем, че се опитвате, за една година сте направили много повече от всеки преди вас, но вярвайте, че без фундаментални промени всичко останало е за нищо.

Да, имаше и един хубав. Понякога това, през което преминахме, ни събираше като поколение, социализирахме се, симпатизирахме си, свирехме и пеехме и въпреки всичко опитвахме и се борехме. Всички занижени оценки от „защо те обичам толкова много“ и „ще видиш всичко“, всички провалени прослушвания, защото „той/тя трябваше да бъде приет“ и осветяването на студентите в името на колегиалните кавги, всички етикетите и обидите, всичките разделения на "внуци" и непознати, всички заплахи и несправедливости могат да ти служат само на честта, която нямаш.

Не приемайте това като атака, а по-скоро като сигнал за събуждане и послание, че вашите глупости няма да бъдат толерирани вечно. Разбираме, че вие, професори, сте демотивирани от ниските заплати, от лошите, понякога невъзможни условия на труд и възмутени от факта, че повечето от вас са преживели подобно отношение. Но няма оправдания и преди следващите поколения да изгорят, нещо трябва да се промени.

Няма доклад или блокиране за премахване на това състояние, това ще остане. Сърдете се, подигравайте се с нас „неблагодарните деца“, но все пак се надявам поне малко да ви накараме да се замислите“, пише Мая Блажевска.

Уважаеми читателю,

Нашият достъп до уеб съдържание е безплатен, защото вярваме в равенството в информацията, независимо дали някой може да плати или не. Ето защо, за да продължим работата си, молим за подкрепата на нашата общност от читатели, като подкрепим финансово Free Press. Станете член на Sloboden Pechat, за да помогнете на съоръженията, които ще ни позволят да предоставяме дългосрочна и качествена информация и ЗАЕДНО нека осигурим свободен и независим глас, който ВИНАГИ ЩЕ БЪДЕ НА СТРАНАТА НА ХОРАТА.

ПОДКРЕПЕТЕ СВОБОДНАТА ПРЕСА.
С ПЪРВОНАЧАЛНА СУМА 60 ДЕНАРА

Видео на деня