На 1 февруари 2023 г. актьорският тандем Владимир Лазовски и Изабела Новотни ще отбележат 30 години работа в Театъра за деца и младежи в Скопие и все още осъществяват своята театрална мечта с голяма вяра и ентусиазъм.

Първите актьори в Театъра за деца и младежи в Скопие Владимир Лазовски и Изабела Новотни живеят с нескрит ентусиазъм, силни емоции и бурни спомени, когато отбелязват три десетилетия работа в уникалната си родителска къща. Фактът, че вграждат своя личен и професионален живот в основата на институцията, дарила безброй щастливи моменти на много поколения деца, ги изпълва с радост и красота.

Всеотдайността и ентусиазмът, които са имали в началото, през годините не само не угаснаха, а напротив, непрекъснато се обновяваха и трансформираха в нови форми на творчество. Те успяват да предадат мечтата си за чиста и искрена театрална емоция на следващите поколения актриси и актьори, които ще намерят своето място в Театъра за деца и младежи.

Срещнахме се с Лазовски и Новотни с желанието да открием мечтите им, но и да дадем стимул на младите поколения да следват техния път и да продължат успехите си.

През 2020 г. Театърът за деца и младежи (TDM) в Скопие отпразнува своята 30-годишнина с мотото „Мечта, която продължава“. Тази година и двамата празнувате 30-годишнината от работата си в TDM. Възможно ли е да е същият сън? Или каква мечта сте си представяли преди 30 години?

Изабела: Несъмнено това е голям юбилей, както в личен план, така и за ТДМ. Ако началото и създаването на ТДМ, в условията, в които са били, може да се счита за исторически акт в съвременното ни културно битие, то официалното ни назначаване е първият акт в този огромен проект в развитието на македонската култура. Да, това е същата мечта, през която пътуваме с Театъра, през всички предизвикателства, успехи, визии, проблеми... Преди три десетилетия не знаех в какво приключение се впускам. Но започнахме с изключително качествени предавания и още в първите години постигнахме голям успех, както у нас, така и в чужбина. Последваха редица награди. На първо място беше ентусиазмът, искахме да оправдаем доверието на първия и единствен държавен театър за деца и младежи. В този ритъм на премиери, представления, гостувания не ми стигна дори да си помечтая и да си представя какво ще бъде след 20-30 години. Времето с работа просто отлетя. И ето ме сега. Може би от тази гледна точка е по-добре да помисля дали съм направил всичко, което съм могъл.

Владимир: Мечтата, която трае, е мечтата, която скоро се сбъдва! Представете си, че влизате в такъв свят, в света на приказките, приказките, разказите, песните, пиесите и романите. Представете си как можете да промените, изградите и оформите този свят с едно малко движение, с една усмивка, мисъл, с една изречена дума. Да видиш пред очите си как този свят расте, развива се, мисли, живее, съзрява. Колко безкористно ти отваря портите и разкрива всичките си тайни, успехи и разочарования, споделя с теб своите желания, своята мечта!

Какво Ви дава стимул и вдъхновение през всичките тези години да се отдадете последователно и професионално на работата и подготовката на спектакли за деца и младежи?

Изабела: Знаете как, ако си професионалист в работата си, особено в актьорството, трябва да се раздаваш искрено, последователно и максимално... няма друг начин да успееш на тези "дъски", сцена, на която си изложени на сканирането на бистри детски глави. Точно това е мотивът, да оставим в наследство следа от онази любов към театъра, която тези деца носят в себе си, вече като родители.

Владимир: А сега си представете как ви виждат пред себе си, сладки ококорени очи, слушащи ви с отворени уши, деца, които отварят душите си пред вас, нетърпеливи да навлязат с вас в света на приказките, приказките, романите... В света на мечтите. Нетърпеливи да открият тайните, любопитни да изследват героите. Честно да обменят мненията си с вас. Да расте с вас, да мечтае с вас, да се учи от вас, да твори с вас. Да узрее. За мен това е истинският стимул и вдъхновение през всичките тези години назад.

Какво означава лично за вас да сте първи служител в TDM? Имало ли е някога дилема относно оставането в TDM? Имаше ли предложения за преместване в друг професионален театър?

Владимир: Хубаво е чувството, когато се полагат основи. Основите на вашия дом. Основите на неговия TDM. Чувството е още по-добро, когато видиш как други „мечтатели“, колеги, които споделят и вярват в същата мечта, се присъединяват към теб в полагането на тези основи. Усещането, когато видиш сбъдната мечта. Да, имаше предложения. Но не аз да се преместя при тях, а те да се преместят при нас!

Изабела: Тогава това не означаваше много за мен. Дори не бях наясно с това. Просто тръгнах и работих здраво. Споменах по-горе, несъмнено сме влезли в историята на този театър (ха-ха), макар че все още не сме много стари. Нося този епитет с гордост. Когато го попитаха за дилемата... дилема имаше, някой би излъгал, ако каже, че не би искал да направи промяна в професионалния си живот, дори и за кратко, но все пак вътрешният глас продължаваше да носи обратно към тази сцена. След около година ще разбера защо.

Каква е спецификата и актьорският подход при подготовката на пиеси за деца и младежи? Има ли разлика в сравнение с предаванията за възрастни? Какви са вашите преживявания?

Изабела: Само прецизното око на театралния критик може да прецени колко труд стои зад всяка детска и младежка постановка. Подготовката изисква пълна мобилност на екипа и техниката, както и външни сътрудници. Актьорите без изключение преди всичко трябва да са физически подготвени, защото представленията са със сложни сценични движения и танци, богати и често сложни костюми и маски, водене на кукли, игра на сенки... Героите трябва да се потопят в детската психология, за да запазят да привлече вниманието им, да взаимодейства и да събуди въображението на децата, като същевременно се увери, че посланието ще достигне до тях. С това изпълняваме още една поставена ни задача, възпитанието на най-малките, като ги учим не само на вече написани приказки и разкази, четене на книжки, но отиваме още една крачка напред – създаване на обща култура на живот и поведение. Тук се крие разликата между пиесите за деца и тези за възрастни. Създаваме и възпитаваме най-младата публика. Това е същата публика, която един ден ще пристъпи в салона на театъра за възрастни, с вече формирана любов и уважение към театралното изкуство. Ако сме постигнали това, значи нашата мисия е била успешна. А с това и нашата мечта.

Детската театрална публика е най-благодарна, най-искрена и най-отворена за изживяване на нови знания и преживявания, а ТДМ има изключителна значимост както за държавата, така и за обществото. От друга страна, имайки предвид условията, в които създавате пиесите, дали TDM е достатъчно оценен и ценен?

Владимир: Детското въображение няма граници. Тя е неудържима, неукротима. Той е в непрекъснато търсене на нови пространства, нови светове, също като служителите на ТДМ. Светът, в който заедно с нашата публика, нашите деца, младежи, техните родители, майки и бащи, баби и дядовци растем, учим се, развиваме се отеснява. Всички сме заедно в търсене на нови, по-достойни помещения. Сигурен съм, че в близко бъдеще всички заедно ще положим основите на този нов свят, ново и достойно съоръжение, наречено Театър за деца и младежи - Скопие, защото: Мечтата, която трае, е мечтата, която се сбъдва!

Кое смятате за най-големия си успех за тези 30 години, като се има предвид, че ТДМ е сред най-награждаваните театри в страната, а има дузина представления с над 100 представления?

Изабела: По този повод не бих споменавал всички пиеси, които оставиха голямо впечатление в Театъра. Има много от тях. Но може би това е първото дете, "Граховото зърно и принцесата" (1993) някак все още ми е на сърце. Тридесет години в театъра, тридесет години с принцесата. Успех е след 30 години и след толкова много нови поколения деца да чуваш отново и отново аплодисментите им и да виждаш вълнението в очите им. И още повече, нека след толкова години изчакаме по-младите колеги да поемат със същата любов и ентусиазъм.

Владимир: След като завърши представлението на пиесата „Граховото зърно и принцесата“ (първият проект на ТДМ с първи актьори), една майка се приближи до мен с дъщеря си. Тя попита дали мога да подпиша книжката за оцветяване на дъщеря й. — Разбира се, че може — отвърнах. Бях изумен, когато погледнах книжката за оцветяване. Беше от първата версия на книжки за оцветяване, отпечатана преди 30 години. Помислих си, може би са им свършили новите книжки за оцветяване, затова раздават тези стари. Тя взе книжката за оцветяване от ръцете на дъщеря си и отвори страницата, на която пишеше: "Честит рожден ден!" С любов, Влатко." „Ти ми го подписа, когато празнувах 9-ия си рожден ден“, каза ми той. Краката ми се кръстосаха, ръцете ми започнаха да треперят. Не можах да се подпиша, не знаех какво да напиша. Сега се питам, отглеждането на цяло поколение ли е моят, най-големият ни успех? Не знам. Ето ти отговори!

(Интервюто е публикувано в "Културна преса" № 164, в печатното издание на в. "Свободна преса" на 28-29 януари 2023 г.)