
Интервю с Вера Милошевска-Йосифовска, вокален солист на "Любойна": Музиката е език със собствена душа, граматика и смисъл
Разпознаваемата и вдъхновяваща вокална солистка на група „Любойна” Вера Милошевска-Йосифовска, магистър, издаде първата си книга „Македонският вокален мелос в съвременния контекст – Възраждане на една забравена музика”. Промоцията на книгата се състоя на 28 декември 2024 г. в „Филхармония бар“ в Скопие.
Препоръчва се
Етномузикологичният труд „Македонска вокална мелодия в съвременен контекст – Възраждане на една забравена музика“ на Вера Милошевска-Йосифовска е многостранен и е резултат от дългогодишни изследвания в областта на музиката, преди всичко на македонската вокална мелодия, т.е. певческа традиция, и говори за нейната същност, значение и приложимост в различни контексти днес.
Книгата изобилства от интересни гледни точки относно връзката на автора с културните феномени от миналото и настоящето, като в същото време дава коментар за факта, че музиката е безспорен маркер за идентичност. Част от книгата също така говори за музикалната вълна, събудена от групата Ljubojna и нейната роля за възраждането на тази някога маргинализирана музика, превръщайки се в мощно ядро, което оживява публиката. Книгата е издадена от "Flip Book Books".
Приложната роля на авторката е интересна, тъй като едновременно тя се обръща към себе си като етнолог, антрополог и музиколог, но и като певица, която запечатва своето изследване чрез сцената дълбоко в сърцата на публиката.
С каква любов и отдаденост се заехте с написването на книгата „Македонският вокален мелос в съвременния контекст”?
- На това научно музикално "пътешествие" съм още от първата си среща и първата си любов с македонската традиционна музика. Един от въпросите, които си зададох беше: какво прави тази музика толкова красива, силна и вечна? Това е наглед общ въпрос, но той отваря безброй други нюанси от въпроси, свързани с цялостната културна среда, в която традиционната музика е съществувала през вековете, свързвала е хората, оцветявала е всекидневието им, създавала е музикалната ни култура и която успоредно с творческата творчески порив, постоянно сте изправени пред нова задача и търсене на нови отговори. Несъмнено самото търсене на модел на интерпретация включваше най-важната част от моето изследване.

Колко време ви отне да завършите проучването на съдържанието на книгата, като се има предвид броя на използваните референтни произведения и автори?
– Този вид приложни изследвания изискват години, понякога десетилетия работа, защото основата на изследването е личен опит и той трае, защото е нужно време, за да го изживееш. Едва тогава той придобива форма и някаква форма на закръглено поле от интересни теми, които включват свързване с други автори, които са изследвали тези или подобни теми, за които ставате още по-любопитни и няма край! Ха-ха-ха... Неизбежно обаче моята хронология и тематична рамка бяха конкретизирани с течение на годините и може да се каже, че кулминацията им беше през последните пет години.
Чия подкрепа беше решаваща за фокусирането върху дадената тема за македонския мелос?
- Има много хора, близки и далечни, много музиканти и теоретици, професори и скъпи ментори, много добри, но и лоши примери, много хора творци, но и съвсем обикновени мислители, и самата публика, която без особено намерение стана моя опора. .от факта, че те са били постоянно вдъхновение за моята работа. Но най-голямата опора, онази конкретна, която не само вдъхновява, но те окрилява и ти дава физическо време и поле за работа, е моето семейство, още повече че „Любойна“ е нашето музикално произведение, през което минават повечето идеи и знания .

Той пише книгата от позицията на антрополог и етномузиколог, но и на музикант и преводач. Каква комбинация от опит от тези области беше необходима, за да се получат резултатите от изследването?
– Приложната ми роля е точно това, което прави тази монография интересна и уникална. Наистина е голяма привилегия да можеш да предадеш това, което изследваш, под формата на субективно изпято медийно послание, но и в обективно академично писмено обръщение. Може да се каже, че съм написал всичко, което съм изпял досега, или, от друга страна, аз изпявам всяка дума, която съм написал. Практичният характер на музиката на сцената, но и в ежедневието, ви позволява да усетите на собствената си кожа всичко, което преживявате на сцената, зад сцената, със себе си и дава безкраен брой интерпретативни „изходи“, особено ако изпълнявате и научният опит е в целенасочена синергия.
В подзаглавието на книгата посочвате, че става дума за възраждането на една позабравена музика. защо
- Защото интересът към традиционната музика, освен че се пробужда по-интензивно в определени обществени обстоятелства и периоди, според статута си в общата съвременна медийна и социална картина е маргинализиран, така беше и когато растях. Нито беше особено популярен, нито можем да се похвалим, че в световен мащаб, нека да е на ниво обща култура, ние сме някакви познавачи на собствената си музикална традиция.
Така че повторното му "възраждане" е свързано със съвременното му популяризиране в творчеството на определени музикални дейци, сред които група "Любойна" заема огромна част от тази мозайка. Така оживя песента "Твоите очи, лено мори", на чийто феномен съм посветил няколко глави в монографията като културен феномен, оживяха много песни, които тук-там бяха познати от някого, но далеч не е толкова широко разпространена преди някое десетилетие.
В заключение на книгата, между другото, вие посочвате, че има празнина и празнина по отношение на приемствеността на македонската музикална мелодика. В какъв смисъл?
- Пропастта възниква от преминаването на живата традиция, живата музика, която интерактивно е живяла и е била популярна сред хората, тоест общността или хората, които са били едновременно създател, интерпретатор и публика за нея, което се е случило тук, спонтанно и на живо, докато играчът свири, певецът пее и музикантът свири, и модернизацията, при която цялата социална система и всички ценности претърпяват трансформация.
От ежедневна основна практика, в съвременния свят то преминава във форма на забавление за масите, често с пейоративна конотация. Въпреки че производството на изпълнители, дискография и културно-артистични дружества през няколкото десетилетия след войната беше завладяващо, организационно дори на ниво културна революция, все пак извън официалното културно направление на съвременния човек имаше десетилетие прекъсване на многовековния творчески музикален континуум, който намери отражение в съвременното македонско музикално творчество.
Като вокален солист на група "Любойна", какъв опит натрупахте по отношение на запазването на оригиналната форма на македонския традиционен мелос?
– Музиката е език със собствена душа, граматика и смисъл, със свои правила и връзка, както и езикът, който говорим. Произнася се по определен начин, защото културната общност, в която е възникнала конкретната музика, се чувства, вярва и мисли по определен начин. И това прави традиционната музика автентична, а изразът й многоизмерен, многостранен. Природата му е изключително интересна, но и трудна за улавяне, ако нямате правилния подход, ако го приемате „за даденост“ и най-лошото – ако го омаловажавате.
Как виждате тенденцията за „модернизация” на македонския мелос и защо е необходимо тя да бъде във функцията на запазване на традицията?
– В опита да реконтекстуализираме вокалната мелодия имаме множество реализации, които не винаги са успешни. Модернизацията не е процес на "сдъвкване" на вече съществуващи теми, породени от различни интереси, а създаване чрез специфичен музикален език. По същия начин и с литературните произведения.
Ние използваме много неща от традиционната музика, които се отнасят до нейната структура, начин на свързване, фонд от възможни творчески решения и фрази, като по този начин запазваме нейната особеност, която, взаимодействайки с други музикални естетики, придобива съвременен вид. Така че ние не се занимаваме със запазването на традицията, защото този начин на предаване е претърпял пълна трансформация в съвременните времена, нито трябва да се занимаваме с „музейно“ съхранение на музиката. Тук се занимаваме с използването и предаването на местния музикален език в съвременната музика.

На промоцията на книгата тя участва с хор, съставен от млади вокални солисти. Практически за кого е предназначена вашата научна разработка за македонския мелос?
– Един от най-красивите начини за предаване на собствения опит е чрез приятелска творческа любов към по-младите хора, които със същия ентусиазъм трябва да намерят вдъхновение за собствени изследвания и изграждане на собствена история в бъдеще, да бъдат мотивирани да се посветят изцяло към какъв е техният порив.
Свидетелство за това е съвместното изпълнение с моите студенти от катедрата по традиционна музика към ДМБУК „Илия Николовски-Луй” и съвместната музикална сесия същата вечер, която изпълни всички присъстващи на представянето на книгата ми с празник, радост и магия. Това е доказателство, че подобни четива са важни, че всяка дума е важна, всеки атом енергия, вложен в разпалването на всяко най-малко пламъче сред младите хора, но и сред хората като цяло. И накрая, това е доказателство, че тази монография, подобно на моята музика, може да отвори още един поглед и да вдъхнови всички.

Послеслов – Четиво, което обяснява генезиса на македонския мелос
Етномузикологът проф. Д-р Велика Стойкова Серафимовска написа предговора към книгата, като отбеляза, че македонската музика е впечатляваща и вдъхновяваща за много научни изследвания, интерпретации, преинтерпретации и художествени надграждания.
- Книгата "Македонският вокален мелос в съвременен контекст - Възраждане на една забравена музика" от авторката Вера Милошевска-Йосифовска е четиво, което ни отвежда от генезиса на македонския мелос, чак до съвременния статус на македонския традиционен песен и нейното сценично изпълнение във всички социални контексти. Чрез културно-историческия и социален контекст се дефинира понятието "мелос", но също и елементите и факторите, които допринасят за създаването на специфичния македонски мелос, като: речта и езиковите диалекти, историческите събития в Македония в цялата страна. векове, или по-скоро влиянието на византийската култура, ориентализмите и църковното пеене и, разбира се, генезиса на чалгията като градски звуков феномен и част от староградската музикална традиция, повлияла създаването и възприемането на македонския мелос – посочва проф. д-р Велика Стойкова Серафимовска.
(Интервюто е публикувано в "Културен печат" брой 263, в печатното издание на вестник "Слободен печат" 11-12.01.2025 г.)