Председателят на Съюза на композиторите на Македония (СОКОМ) проф. Д-р Валентина Велковска-Траяновска има интензивен период с дейности в няколко области и с особено вълнение обявява новото издание на Дните на македонската музика.

Програмата на церемонията по откриването на 46-ите дни на македонската музика включва произведения на Ана Пандевска, Бояна Петрович Алексова, Михайло Щержев, Филип Иванов и Дамян Темков, които ще бъдат изпълнени от струнен оркестър „Айга“ под диригентството на Виктор Виктор Митревски и с композитора Валентина Велковска-Траяновска, настоящ президент на СОКОМ, обсъдихме общата концепция на фестивала.

На 27 март започва новото издание на Дните на македонската музика (DMM), като още първата вечер ще има премиерно изпълнение на четири произведения от македонски композитор(и). За селекция ли става дума, или композиторите чакат ДММ за премиера на произведенията им?

- Тържественото откриване на фестивала 46-и Дни на македонската музика ще се състои в малката зала на Филхармонията с начало 20 часа, като програмата е изградена почти изцяло с премиерни изпълнения на произведения. Трябва да отбележа, че настояването за премиерно представяне на творбите е една от основните програмни цели на самия фестивал от самото му начало до сега. За съжаление, що се отнася до творбите на композитори за по-големи състави, тяхната премиера, а понякога и само изпълнение, е именно на Дните на македонската музика.

Програмата за откриването е съставена от произведения, които композитори бяха предоставили за изпълнение преди няколко години, но след като повечето камерни оркестри се разпаднаха, ние нямахме състава, за да можем да ги изпълним. Поради това миналата година беше създаден камерен струнен оркестър „Айга”, оркестър, който ще изпълнява такива произведения, сложни, съвременни и уникални по съдържание и структура. Оркестърът трябва да има приемственост, пълна взаимна координация, баланс на звука, ентусиазъм и желание за навлизане в непознати и неизследвани досега полета на звуковото пространство, поради което поставяме тази програма като трета (след първите две от миналите DMM). На концерта на откриването на фестивала публиката ще може да чуе творби на сравнително по-младото поколение композитори: Ана Пандевска, Бояна Петрович Алексова, Дамян Темков, Михайло Щержев и Филип Иванов.

Освен вас тази година в Художествения съвет са още Ваня Николовски – Гюмар и Филип Иванов. С каква концепция подготвихте тазгодишното издание?

- С голяма отговорност изготвихме програмата на 46-те дни на македонската музика, която ще бъде знак за изключителното творчество на македонските композитори в по-голям мащаб: балет, симфония, произведения за струнен оркестър, но и камерни произведения. От сътрудничеството с институциите, създадени от македонските композитори - Национална опера и балет, Филхармония, "Танц", Факултетите по музикално изкуство, ще бъдат произведени концерти, на които ще бъдат чути премиерни изпълнения на по-млади композитори, произведения на композитори, чиито отбелязват се юбилейни години от раждането, произведения, които представят творчеството и езика на някои от композиторите.

Така например на концерта на НОБ публиката ще има възможност да гледа част от балетното произведение, на концерта на симфоничния оркестър "Айга" ще прозвучат произведения на македонски композитори, но солистът Кирил Трусов ще изпълни и концерта за цигулка на Менделсон и оркестър. В същото време това е и прекрасен пример как македонското творчество може да бъде равностойна част от концертните програми на топ солисти с филхармонични оркестри.

След това на концерта „Хоро“ ще се върнем към далечното църковно минало на Македония, връщайки се към изследванията на традицията на църковните записи на изключително значими автори от този период, с изпълнение на мъжката част от хора от ансамбълът. Разбира се, ще се върнем и към камерните творби на македонските композитори, ще изпълни триото – обой, фагот и пиано (Татяна Петрушевска, Марян Милошевски и Петър Макариевски).

Концертите във втория сезон, освен по-мащабни произведения, концерти, симфонични произведения, произведения за струнен оркестър със солисти, ще включват и изпълнение на камерно дуо от Германия, солисти от Словения, уъркшопи, семинари и ще завършва с трибуна, посветена на състоянието на творчеството на македонските композитори.

Масова практика в ДММ е да има премиери, но всяка година правите посвещение на предишни поколения композитори. Чии годишнини ще се честват и с кои композитори ще има авторски вечери?

- Тази година се отбелязват няколко значими годишнини от починали композитори: 90 години от рождението на композиторите (и диригенти) Александър Лековски и Драган Шуплевски, както и 80 години от рождението на композиторите Димче Николески и академик Ристо Аврамовски. Условията не ни позволяват да провеждаме авторски вечери, но в рамките на фестивалната програма се постарахме да представим възможно най-голям фонд от значими произведения на тези композитори, разбира се и съобразно целесъобразността в концепцията на самите концерти.

Надяваме се, че институциите, чиято дейност е концертна, симфонична, музикално-сценична, ще обърнат необходимото внимание на творчеството, създадено от македонските композитори, с по-голям дял в програмните концепции на техните ръководни екипи. Разбира се, всички ние носим отговорността да се грижим за адекватното и качествено съхранение, представяне и популяризиране на ценностите на нашето музикално минало (наследство), настояще и бъдеще.

Доколко успяхте да запазите традицията да издавате дискове, написани от членове на СОКОМ?

– Намерението на настоящия състав на председателството на SOKOM, но и на всички членове, е да се грижи за материалите на композиторите, техните партитури, изпълнения, аудио и видео записи. Особено важно за нас е сътрудничеството с Македонското радио и телевизия, които, създавайки аудио-видео записи, документират тези изключително ценни материали, обработват ги и по някакъв начин ги защитават трайно. Чрез издаването на авторски дискове аудиозаписите на произведенията стават достъпни за по-широка аудитория, насърчава се творчеството и се създава уникален разрез и поглед върху творческия език и стил на един композитор.

Основно СОКОМ не може, съгласно концепцията за финансиране на програми от национален интерес на Министерството на културата, да издава компактдискове, тъй като ограничението на два проекта обхваща традиционните прояви „Дни на македонската музика“ и „Струшка музикална есен“, но разбира се СОКОМ участва по всички възможни начини със своята дейност и подкрепа за композиторите.

Дните на македонската музика са една от най-важните дейности на СОКОМ, а преди месец бяхте преизбран за президент на асоциацията на композиторите. С какви идеи и мисия влязохте във втория мандат?

- Влязох във втория мандат с няколко идеи и най-вече с мисията да довършим дейностите, които започнахме през първия мандат, защото голяма част от планираните дейности са дългосрочни и няма да успеем да ги завършим в кратък срок. на по-малко от две години. Състоянието на македонското творчество, но и на македонската музикална култура като цяло, е на сравнително незавидно ниво, така че ни предстои много работа, ако искаме да възстановим ценностите, които сме имали, но и да създадем нови .

Например, фестивалът DMM ще засили усилията за представяне и популяризиране на творчеството на македонски композитори в по-голям мащаб, което е напълно пренебрегнато и маргинализирано от нашите най-значими институции, като по този начин ще увеличи видимостта на композиторите и техните монументални музикално-художествени произведения. .

След това международното представяне на творчеството ще продължи да се засилва чрез сътрудничество със сродни организации в чужбина, но също и чрез укрепване на контактите на нашите изключителни членове и възможностите за популяризирането му в среди/държавите, в които живеят и действат. Ще продължим с дейности, насочени към насърчаване, стимулиране и подпомагане на музикалното творчество, музикалната журналистика и музикологията. Постоянно отбелязваме липсата на ресурси и капацитет за получаване, обработка, архивиране, опазване и съхраняване на наследствата на композиторите, което да позволи реален достъп до материалите (особено партитури за по-нататъшни изпълнения, тяхното изследване и анализ...). И разбира се, още много дейности, които, ако ги изброя, ще бъдат твърде обширни за това интервю, чиято цел е обявяването на тазгодишния DMM.

В рамките на ангажимента за международното представяне на SOKOM тези дни бяхте в Брюксел на Срещата на върха на Европейската асоциация на композиторите и авторите на песни. С какви дейности се сблъскахте там и какви са заключенията от срещата на върха?

- СОКОМ, със свой делегат като равноправен член, участва в срещата на върха на Европейската асоциация на композиторите и текстописците (ECSA) от нейното основаване, а доскоро и с вицепрезидент в управителните органи на асоциацията, чиято цел е да защита и насърчаване на правата на музикалните автори на национално, европейско и международно ниво.

За тази година основната тема на Срещата беше защитата на правата на композиторите в контекста на споразуменията с издателства и медии и компании, защитата на авторските и неимуществените права на композиторите във всички интернет ресурси и платформи, както и използване на ИТ инструменти в процеса на създаване на музика.

Каква е общата позиция на композиторите в обществото в Европа? Можем ли да направим паралел между македонските и европейските условия на труд?

- Позицията на композиторите е различна във всички страни в Европа, но времето на ковид-пандемията показа колко незавидна е позицията на всички дейности от музикалния сектор като цяло. Различните концепции за управление и концепции за културни политики също дават различни резултати, така че не бихме могли да правим паралели, ако не възприемаме всички аспекти в тяхната цялост. Като цяло крайният извод е изключително трудното положение, в което се намира самата професия – композитор, от образователен, професионален и екзистенциален характер.

Вие самият сте композитор и преподавател в музикалната академия към Университета за приложни науки в Щип. Освен всички социални ангажименти, как успявате да намирате време за работа върху новите си творби, а и за педагогическата дейност?

- В момента съм активен в няколко области от моята дейност и наистина почти нямам време да работя върху нови произведения, но това винаги е било така, защото, както споменах по-горе, да живееш като независим композитор и като цяло музикант и предприемач в Македония, е на границата на невъзможното. Поради тази причина повечето композитори се фокусират върху преподаването. Работя като редовен преподавател по няколко дисциплини в Музикалната академия към Университета "Гоце Делчев" - Щип, също така съм и заместник-декан на същия, което означава, че имам и много административни отговорности.

Освен това тази година по покана на FMU в Скопие изнасям и лекции. Наистина имам твърде много социални дейности със СОКОМ, но се старая да изпълнявам всичките си задължения с максимална отговорност и качество. Почти не намирам време да създавам нови творби, но това е професията, на която съм се посветил и искам да я правя.

След създаването на моята оратория „Мечтите на безсмъртните“ завърших няколко камерни творби, една солова пиеса беше издадена на компактдиск от престижния лейбъл „NAXOS Deutschland“, а сега завърших нова творба за камерен оркестър, която ще бъде изнесе това лято в Германия на концерт, посветен на 100-годишнината от рождението на световния композитор Георг Лигети. За мен беше голяма чест интересът и желанието на оркестъра да създаде произведение за програмата на този концерт. За моя радост произведението беше прието с много положителни отзиви и репетициите минаха добре, а концертът остава да бъде изнесен.

Какви други дейности на СОКОМ, освен реализацията на DMM, са планирани за тази година?

– Тази година DMM ще се реализира в два сезона, както споменах с големи концерти. Следващата ни дейност е „Струшка музикална есен“ и разбира се всички дейности, свързани с творчеството на македонските композитори, както и засилване на усилията за повишаване на осъзнаването на смисъла и обществената необходимост от качествено художествено музикално творчество.

(Интервюто е публикувано в "Културен печат" брой 172, в печатното издание на вестник "Слободен печат" 25-26.3.2023 г.)