Егон Савин, театрален режисьор / Снимка: Кире Галевски

Интервю с театралния режисьор Егон Савин за "Народен депутат" в MNT: Правя всяка пиеса, сякаш ми е първа

В рамките на отбелязването на 80-годишнината на Македонския народен театър на 25 януари ще се състои премиерата на пиесата „Народен депутат“ от Бранислав Нушич, адаптирана и режисирана от Егон Савин.

Култовото режисьорско име Егон Савин се завръща в MNT след дълъг период. Това е третата му пиеса в театъра, а преди това е поставял "Престъпление и наказание" (1994) и "Лъжа и парализа" (1996). В пиесата „Народен депутат“ от Бранислав Нушич играе внимателно подбран и вече доказан актьорски състав: Александър Микич, Даря Ризова, Тони Михайловски, Йордан Симонов и Таня Кочовска.

Бранислав Нушич, от друга страна, е един от най-поставяните автори на сцената на MNT, а този „Народен депутат“ е третата постановка на известната пиеса на Нушич. Разговорът със сръбския режисьор Егон Савин проведохме точно преди премиерата на пиесата.

Как се появи възможността да режисирам отново пиеса в Македонския народен театър в Скопие?

- Обичам Скопие и имате страхотен театър, където навремето поставих две пиеси "Престъпление и наказание" и "Лъжа и парализа". Постоянно поддържам връзка с този театър и постоянно нещо се договаряме и договаряме. Този път се разбрахме да работя по текста на Бранислав Нушич и годишнината на театъра съвпадна чудесно, защото Нушич беше първият директор и основател на този театър.

Докато съществуваше Югославия, работих във всички големи градове и национални театри в цялата страна и доколкото знам, всички театри поставяха текстове на Нушич. Нямаше югославски театър, не само национален или градски, нямаше културен дом, селска кооперация или любителски театър, където да не е поставян Нушич. Смело можем да кажем, че той е един от най-утвърдените драматурзи на Балканите. Така че не е нужно да мислите много дали да публикувате текст от Nušić.

Много харесвам гражданските му драми, както и мелодрамите му и досега съм поставял няколко негови пиеси в различни театри. Преди около половин година направих адаптация на текста "Народен депутат" по събитията в Белград и политиката като наша ежедневна съдба. Целият ни живот някак си се превърна в политическа еуфория от „за” и „против”. В Сърбия отново има големи политически разделения, нещо, което се случи тук преди няколко години. Това беше повод да се направи радикална адаптация на пиесата на Нушич. Намалих наполовина броя на ролите, превърнах едноактната форма в пиеса от четири действия, но не мисля, че съм подвел Нушич. Поех си да добавя някои неща, но те са доста кратки допълнения.

Мисля, че Нушич е единственият сръбски театрален гений. Сръбската комедия е значима в европейските рамки и мисля, че едва ли има една култура с толкова силна комедия, като се започне от Стерия Попович, през Бранислав Нушич до Александър Попович и Душан Ковачевич. Това е великолепният квартет на сръбската комедия, от който театърът може да живее десетилетия, ако не и векове.

Дизайнът на плаката за постановката е на Зоран Кардула

Нушич написва драматичния текст „Народен депутат“ като комедия. Каква форма приема чрез вашата адаптация?

– Пиесата, която поставих, не е комедия в класическия смисъл. А именно смехът не е единствената цел или мотив. В този случай смехът е по-скоро подигравка. Става въпрос за засилено сатирично измерение на текста. Нушич има много водевилни теми в своите комедии, но аз оставям всичко това на заден план, защото най-важното за мен беше сатиричният ръб, нещо подобно на това, което има в пиесата „Покойник“.

Подходът със смешно-ужасно и гротескно изражение не е толкова театрално мотивиран, колкото необходимост, свързана с нашето ежедневие и нашата реалност, между това, което живеем и това, което гледаме по телевизията. Това са сцени на ужас. Вече не можем да избираме Нушич, за да разсмиваме добродушно публиката със сладки и леко негативни герои. Тук говорим за една социална ситуация, която ние като театър трябва да коментираме, изтъкваме, оценяваме и в крайна сметка трябва да поставим някакъв морален императив като гръбнак на самата пиеса.

Много злоба има сред хората. Манталитетът стана много по-зловещ от преди, защото такива са политическите обстоятелства, в които живеем. Нормално е човек да отговаря на изискванията на времето и средата, в която живеем. Моята адаптация на текста е опит да постигна точно това. Мисля, че постигнахме това до голяма степен именно заради простотата на самата история, която е опростена, но и с отличните актьори в MNT, с които е истинско удоволствие да се работи.

Вероятно публиката ще очаква нещо много забавно и в този смисъл е възможно да остане малко разочарована. Ще кажа, че Нушич вече не е театър, който забавлява. Не е и политически театър, защото това е друга крайност. Това е по-актуален и оживен театър, защото текстът, редовете и съдържанието на произведението на Нушич носят универсални ценности със сериозен сатиричен ръб.

Преди около половин година направих адаптация на текста "Народен депутат", базиран на събитията в Белград и политиката като наша ежедневна съдба / Снимка: Кристиян Теодоров

Има ли послание, което публиката трябва да прочете в пиесата?

– Малко резервиран съм към идеята и нуждата театърът да изпраща послания. Всяко изпълнение е послание. А посланието на тази пиеса е коментарът на ужасните политически ситуации, в които живеем. И мисля, че това е общ, глобален проблем. Това не е проблем само на Сърбия или Македония, а проблем на целия свят. Навсякъде около нас има войни, цари терор и човек трябва да се запита какъв е коренът на всичко това и откъде идва.

А тези драматургични текстове са малки семейни драми и големи политически амбиции на малки некадърници. По времето на Нушич героят Йеврем Протич не можеше да стане депутат, но днес може. Днес имаме Йеврем Протич във всички парламенти по света. Това са амбициозни, полукомпетентни, но преди всичко корумпирани хора, които работят за партийни интереси, а не за народа. Това е посланието на пиесата.

Сцена от постановката "Народен депутат" в МНТ / Снимка: Кире Галевски

Как мина кастингът за ролите в пиесата?

- Тук нямаше проблем. Става дума за типология и подборът на ролите и актьорите беше много лесен. Това са карикатурни типове манталитет, в който живеем от стотици години. Разбира се, според качеството на актьорите бих могъл да направя три разделения за пиесата в МНТ. Спрях се на тези петима актьори, въпреки че можех да избера около петнадесет други изключително талантливи актьори и актриси.

След осемдесет пиеси, които сте поставили в различни театри и сте дълги години професор във Факултета по драматични изкуства в Белград, как успявате да запазите стила си и да създадете пиесата по уникален начин?

- Така че всяко представление го правя все едно ми е първо. Ние, хората от театъра, не трябва да сме завладявани от рутината. Рутината е най-опасното нещо за хората, които работят много и вече са направили много. Затова трябва да създадете психологически условия, при които да усещате всяко следващо представление като първо представление в живота си изобщо. Не искам да казвам – и последното, за да не бъда много патетичен. Но съм на такава възраст, че наистина не знам докога ще режисирам пиеси. Затова всяка пиеса е важна за мен. Напълно съм отдаден на театъра и колежа и това е моят начин на живот. Затова за мен е много важно това, което правя да е ценно не само за мен, но и за хората, с които работя и разбира се, за публиката. Това е единствената рецепта.

По отношение на вашата преподавателска работа с бъдещи театрални режисьори, как правите разликата между времето, когато бяхте студент, и днешното време, което се промени драстично през последните тридесет години?

– Времето наистина се промени. Влязох в театъра и започнах работа по времето на социалистическа Югославия. Никога преди и никога след това културата не е била по-добра от социализма. И откакто социализмът беше официално премахнат в целия свят, културата е в застой навсякъде. Консуматорското общество и неолибералният манталитет, където единственото, което има значение, е печалбата, могат да утвърдят само театър, който служи на развлечение. Сериозен художествен театър все още има в големите мегаполиси, но е сведен до един-два театъра. Всичко останало е много трудно постижимо за младите хора. Те трябва да са силно утвърдени, за да получат възможност да работят в някой от значимите европейски или балкански театри.

В този смисъл моето поколение имаше по-лесен достъп и условия за влизане в театъра на малката сцена, в театъра се правеха дипломни пиеси, младите режисьори помагаха на по-възрастните и така направиха първите си стъпки към театралната сцена. През 70-те години на миналия век, когато започнах да се занимавам с тази работа, театърът се разширяваше по целия свят. Тогава беше много важно, много популярно и много хубаво да си режисьор. Тогава това имаше някакво значение в обществото.

Днес хората вече не разпознават кой е режисьорът и какво е той. Разпознаваха ни на улицата. Просто бяхме популярни и за младите хора беше истинско удоволствие да се занимават с театъра. Тогава беше много по-лесно, защото имаше три пъти повече продукция, имаше повече театри, правеха се повече премиери, влагаха се повече финансови средства и, разбира се, театърът беше в центъра на обществено и културно внимание. Днес сме маргинализирани. Не само театърът, но и цялата култура е маргинализирана. Сигурно вече няма хора, които искат да купуват култура или да се интересуват от театър.

В този смисъл как вдъхвате оптимизъм на вашите ученици да се занимават с театър?

- Няма нужда да ги лъжа или да им обещавам нещо невъзможно. Те сами виждат. Още по време на следването им ги въвличаме в работата на театрите и всичко им е ясно. На първо място те самите трябва да признаят, че театърът е техният свят, в който се чувстват добре. Някои талантливи хора по определени причини не се чувстват добре в театъра. Някои талантливи хора ще влязат в театъра и ще излязат от театъра разочаровани от работата си и от отношението на другите към тях. А някои млади хора припознават театъра като нещо, което най-много обичат. Те спонтанно започват да живеят за театъра и посвещават целия си живот на театъра. Тук няма правила. Въпреки че театърът е за някого майка и за някого мащеха, не всеки прави първите си стъпки в театъра с еднакъв успех.

Но това е по-малко важно. Най-важното е младите хора да усещат, че това е техният свят. И в този свят те искат да останат и да направят нещо. Има такива млади и амбициозни хора. Има отлични директори и с тях подмладихме отдела. Е, сега тенденциите в театъра се променят и тук на младите им е малко по-трудно, защото имат нужда и склонност да копират европейските тенденции. Не мисля, че това е добре. Трябва да се изследва на плоскостта на нашия автентичен театър, литература, език и публика.

Иначе през този период студентите поеха основната социална роля в Сърбия за съдбата на всички ни. И това е великолепно, защото цялото движение тръгна от Факултета по драматични изкуства в Белград и вече се настоява за обща стачка в цялата страна.

Сцена от постановката "Народен депутат" в МНТ / Снимка: Кире Галевски

Споменахте нови тенденции, а преди няколко години с ковид-пандемията имаше пълно затъмнение на театралното изкуство. Тогава се появиха нови подварианти на театъра. В каква посока би могло да се движи театралното изкуство в бъдеще?

- Трудно е да се каже. Мисля, че тенденциите в театъра се движат в цикли. Ако погледнем общо взето, навсякъде по света има мейнстрийм и алтернативен театър. Преди около двайсетина години се случи един феномен, когато алтернативните подходи навлязоха в големите театри и частните трупи започнаха да се занимават с мейнстрийм театър. Това има своя собствена логика, защото е много трудно да се правят пари с авангард. Авангардът често е недостъпен за публиката. Хората не знаят какво гледат. Колкото и блестящо да е изпълнението, то не може да очарова публиката. Съдържание, което не е достатъчно възприемчиво, което не е достатъчно разпознаваемо и което в крайна сметка не е никак ясно, а е напълно недостъпно, вече се превръща в тенденция в големите родни театри.

А частните трупи живеят от популярни представления, които хората искат да гледат няколко пъти, защото се издържат с парите, които събират в боксофиса. Те нямат държавна субсидия и лека-полека алтернативните театри преминават на друго ниво, стават развлекателни театри с актуални и политически теми, които са поставени много прецизно, много класически и добре обмислени.

Докато, от друга страна, в родните театри има експеримент. Дори смятам, че има твърде много експерименти и непрекъснато предупреждавам младите хора, които искат да бъдат нетрадиционни, което е нормално, но смятам, че публиката ще започне да избягва експерименталния театър в големите театрални къщи. Докога ще продължи това явление на експериментиране в народните къщи, не мога да предположа. Мисля, че сега политическият театър е на ход, защото вече не може да се прави театър, който няма определено политическо послание. Ако не друго, то поне в критичния смисъл на посочване на ужасите, които политиката ни причини. Наистина, на политиката и политиците, които доведоха света до големи войни – и мизерия – трябва да се гледа презрително.

(Интервюто е публикувано в "Културен печат" брой 265, в печатното издание на вестник "Слободен печат" 25-26.01.2025 г.)

Уважаеми читателю,

Нашият достъп до уеб съдържание е безплатен, защото вярваме в равенството в информацията, независимо дали някой може да плати или не. Ето защо, за да продължим работата си, молим за подкрепата на нашата общност от читатели, като подкрепим финансово Free Press. Станете член на Sloboden Pechat, за да помогнете на съоръженията, които ще ни позволят да предоставяме дългосрочна и качествена информация и ЗАЕДНО нека осигурим свободен и независим глас, който ВИНАГИ ЩЕ БЪДЕ НА СТРАНАТА НА ХОРАТА.

ПОДКРЕПЕТЕ СВОБОДНАТА ПРЕСА.
С ПЪРВОНАЧАЛНА СУМА 100 ДЕНАРА

Видео на деня