
Интервю със Сузана Спасовска: 40 години публиката ме издига на пиедестал и не ме люлее от ветровете, които духат на върха
В интервюто за Безплатна преса разговаряме с иконата на македонската народна музика Сузана Спасовска, който и след 40 години музикална кариера не губи популярност и си остава синоним на художник, певец, музикант, изпълнител...
Препоръчва се
На "Златната калинка на популярността" получихте наградата за непреходни музикални ценности. Публиката беше на крака и бурно аплодираше. Как се почувствахте?
– Благодаря на моята вярна публика, която за тези 40 години винаги ме приветства и изпраща с бурни, искрени аплодисменти и точно затова през всичките тези години се старая да ги изненадам с нови проекти. Отдавам душата си на вярната си публика през годините и тя усеща, че е искрено, от сърце. Щастлив съм, че на престижно дългогодишно събитие като „Златната калинка“ получих наградата за непреходни музикални ценности, което означава много за мен, защото през годините съм инвестирал много усилия в уникални проекти, в солови концерти, турнета, печатна и дигитална монография, перфектен YouTube канал, уебсайт, USB ключ, уникален както в Македония, така и в Европа, проекти с рекламно (в началото на кариерата ми), но по-късно и с артистично измерение, концерти с ча mber Orchestra (Ethno Symphony), със струнен квартет (цигулка и глас), аудио и видео проекта "Терирем" с православни църковни песнопения, новото ми етно издание "Sudbo moja", изпълнения в проекти с други изпълнители, много важни за оцеляването и популяризирането на македонската песен и др.
Всичко това всъщност е изпълнение на завещанието, което нашата легенда Васка Илиева ми даде преди 25 години да продължа нейния път с македонската песен и да оставя модел за подражание на младите поколения. Но и голяма отговорност към предстоящите проекти, които вече се сглобяват в пъстрата мозайка на Сузана Спасовска. Усещането, когато пееш на сцената, е необяснимо, особено когато публиката те последва от аплодисменти, ентусиазъм и викове "браво". Душата ми е изпълнена с безкрайна любов към онези хора, които уважават моя характер и дело, както и македонската песен.

Каква е тайната, че дори след толкова години не сте загубили популярността си на музикалната сцена?
– Интензивна работа без спиране, максимална инвестиция в кариерата, креативност и постоянство са моите т.нар. п. тайна. А най-голямата „тайна“ е любовта към моята публика, която ми отвръща със същото, подкрепяйки ме през всичките тези години, издигайки ме на пиедестал и не ме люлее от различните ветрове, които духат на върха.
Ако те върна назад във времето, винаги си изпреварвал времето си. От стила на обличане до оригиналността на техните изпълнения. Как го виждате от това разстояние?
– Въпреки че съм от друго време, от миналия век, където всичко е работило по съвсем различен начин, смятам смелостта за важен фактор за израстване в кариерата. Когато носите нови неща, има негодувание от една страна и приемане от друга. Трябва да се изтърпи и да се върви напред, без да коленичиш или да се отказваш. Винаги съм гледал на сцената като на нещо различно от ежедневието, нещо като театрална сцена, където се превъплъщавам в различен човек, отколкото съм в ежедневието. Оригиналност, колоритност в сценичните костюми, уникалност в изпълнението и изява на сцената, от всяка дистанция, както тогава, така и сега, виждам като много необходими и неизбежни, защото само така ще изпъкнеш от стадото и ще бъдеш интересен и дълготраен.

Кой уши всички тези рокли, с които и до днес ви помнят и които винаги са били уникални?
– В самото начало майка ми шиеше моите измислени творения с голямо удоволствие, за което съм й безкрайно благодарна, а след това започнах да намирам уникални костюми по света (особено Австралия), които надграждах според собствените си идеи или вземах части от този гардероб, отново с помощта на майка ми, много опитна и първокласна шивачка. Никога в кариерата си не съм носел гардероб, в който да не е добавено или отнето нещо от момента, в който е закупен.
През всичките тези години винаги си бил същият. Как поддържаш теглото и външния си вид като цяло?
– Благодаря за комплиментите, които получавам всеки ден, дори от минувачите, когато вървя. Годините минават и не можем да останем вечно млади, но е важно душата да е млада. Моето голямо усилие в моята работа и резултатите от нея и най-вече вярата ми в Бог, на когото всеки ден благодаря за всичко, което ми е дал в живота, не само за красотите и благодатта, но и за всички изпитания, които са ме направили по-силен, по-мъдър и по-търпелив и всичко това ме кара да блестя както в ежедневието, така и на сцената. Слава на Бога за всичко!

За обществото вие сте публична личност, но каква е Сузана насаме? Особено като баба, като се има предвид, че внучката ви Клара заема цялото ви внимание?
– Моята внучка Клара, но и цялото ми семейство е центърът на моя свят. И тогава, когато съм най-заета, намирам време за любимите си хора. Моята внучка е моето лекарство за моите работни и житейски стресове, които всички имаме в тези бурни времена. С една прегръдка и целувка тя ме обновява и ми дава енергията, от която се нуждая, за да рестартирам. Тя е принцесата на баба, която пее прекрасно и може да наследи баба си. Гледа ме по телевизията с голямо внимание, а веднъж дори ми подари цветя на сцената (беше на около 3 годинки), като се чудеше на разликата между баба й на сцената и бабата вкъщи, с която рисуват, гледат анимационни филми и обличат Барби. Но сега тя започва да осъзнава, че баба й е популярна личност и обича да гледа мои концертни снимки и видеоклипове.
Какво ви прави щастливи и какво ви дразни? И ако можете да върнете времето назад, съжалявате ли за някакви събития, лични и професионални, които бихте искали да изтриете?
– В нашата Македония в музикалната сфера всичко и всички са в една кошница, без никакъв ред, последователност или категоризация. Нищо не ме оставя неподготвен, но не ми пука.
Няма връщане на времето! С годините растем, усъвършенстваме се и започваме да мислим различно от това в младостта си. Не казват, че младостта е лудост за нищо. С годините понякога си мисля, че трябваше да се направи нещо различно от това, което направих. Но в професионален план не съжалявам за нищо, защото от самото начало на кариерата си имах своя лична стратегия и принцип на работа и вървях бавно и сигурно към целта си. И в личния си живот съм правил грешки на стъпки, отделяйки внимание и част от ценното си време на хора, които не го заслужават, но знаейки, че Бог е изпратил всеки да ме научи на някои житейски уроци, не смятам това за грешка. Това беше Божията воля! Простих на всички, за всичко и все пак за тези, които са тук на този свят, моля се за тяхното благополучие и здраве и им препоръчвам да започнат деня си с православни песнопения от проекта "Терирем", които може да променят представата им за света и да започнат да обичат себе си, за да започнат да обичат и уважават хората около себе си.

Имаш много песни, музика, изпълнения, звукозаписи зад гърба си. Има ли песен, която смятате за вашата лична карта?
– Всичките ми песни са минали през душата ми и са като мои собствени деца. Всички те са ми скъпи и са награждавани с най-високи награди или награждавани с бурни аплодисменти от публиката. Радвам се, че в моя музикален опус, както новосъздадени авторски песни, така и много кавъри на народни песни, имам любима песен за всеки, а също и много празнични песни. Гордея се и с първото македонско аудио издание "Македонски бисери" (касета и за първи път CD в Македония, издадено от "Senator Records") от 1996 г., с 10 възстановени стари македонски песни от нашите легенди, изплували от забравата и днес всички ги пеят.
Почти 40 години кариера, има ли планове за концерт или може би музикално турне из Македония?
– С екипа ми все още мислим как да отпразнуваме достойно 40-ата годишнина, но малко се чудим дали да отпразнуваме 45-ата годишнина, защото сегашните задължения са наистина големи, с планирани концерти, видеоклипове и подготовка и запис на нов аудио и видео проект „Терирем 2“, което изисква много инвестиции, концентрация и духовна готовност. Всичко е важно и аз се опитвам да присъствам там, където трябва, но ще ми простят всички, до които не мога да стигна, затова посочвам по-младите, защото и на тях трябва да им се даде пространство да излязат на сцената и да продължат по пътя, който е начертан. Но моята публика и журналистите ще бъдат информирани за всичко своевременно.
Засега плановете включват организиране на 15-годишнината на Фолклорния фестивал в Лесоч, изяви с проекта „Македония в нашите сърца“ номер 2, с осем големи концерта в цяла Македония, турне в Япония (Осака) с „Танец“ с намален състав, играчи, оркестър и аз като първи солист, след това много концертни дейности с „Танец“, както и традиционния Великденски концерт, концертни изпълнения до Илинден.