Повече от 6.000 души са се забавлявали, гледайки словенския филм досега "Нещо сладко" и то само в Скопие. Романтичната комедия с Саско Коцев и Йелена Йованова, в който играе и режисьорът на филма, словенският стендъп комик Тин Водопопивец, е история, която ви завладява от самото начало. Той говори за погрешното идеализиране на героите, които много лесно стават експерти в дадена област и получават епитета гуру. Точно такъв "гуру" е Аце Майсторовски, който заради пропуска си ще влезе в триъгълник със сладкаря Гоги и организаторката на събития Кая (Желена Йованова).

Сашко е копродуцент и съсценарист на филма, който пристигна в региона навреме, за да разберем, че реалният живот не е само снимки и видеа от социалните мрежи и надпреварата за гледаемост. Всеки човек, както казва Сашко, трябва да знае как да се наслаждава без да бърза на малките неща, като например вкуса на хубавия десерт - нещо сладко.

В интервюто за "Слободен печат", освен за филма, Сашко говори за дъщеря си Йоана и съпругата си, която е най-добрият му критик.

Ас Майсторовски, когото играете във филма "Нещо сладко", е маркетинг гуру. В днешно време изглежда става все по-лесно и по-лесно да се свържете с някого с гуру, експерт или специалист. Как виждате лесното получаване на тези епитети?

- Точно за това направихме този филм, за погрешното и необосновано идеализиране и идолизиране на такива персонажи. Още се чудя как стигат до този епитет, как убеждават другите, но и как убеждават себе си в него. Аз съм човек, който непрекъснато се пита, разпитва и проверява себе си. Но някои хора просто се влюбват бързо в себе си.

Какъв характер е Ейс и какъв е сладкарят, който ще го замести? Можете ли да намерите прилики в характерите между двамата и срещате ли подобни герои в ежедневието?

- Всеки път, когато работя върху персонаж, се опитвам да намеря такъв модел от живота и това винаги ми е помагало много. Между другото, тези два персонажа са диаметрално противоположни и точно това беше моето предизвикателство да приема тези две роли. Иначе филмът е за последния шанс в живота на един герой и първия шанс на другия герой.

Как преминаха премиерите на филма в градовете на бивша Югославия, има ли различни реакции от, да речем, македонската и словенската публика?

- Всяка публика реагира на различни неща, различни сцени и обича различни герои от филма. В Словения единственият недостатък беше, че е словенски филм, а главните герои се играят от македонци, които ги гледат за първи път, така че това отнема процент от публиката и продажбите. Но за разлика от там, тук е обратното, публиката ни познава добре, вярва ни и не мисли да отиде на кино и да гледа филма.

Работейки по тази комедия, какъв беше опитът ви със словенския актьорски състав, беше ли забавно? Съществува ли все още "митът", че словенците са студен народ?

- Не смятам, че са студени хора, а напротив много емоционални, прекалено учтиви и съпричастни към другите, само дето не го изразяват по познат и характерен за нас начин. Всички са много професионалисти в работата си и изобщо не коментират работата на други хора, което е по-характерно за нас. Страхотно преживяване със страхотен екип и повярвайте ми, няма филм, който да е по-забавен за снимане. Това е стресиращо, изнервящо, хаотично и несигурно, особено когато снимате с много нисък бюджет. Но ние си вършим работата бодро и бодро.

Доколко жена ви умее да бъде строг критик, случвало ли се е директно да ви каже, че не сте изиграли толкова успешно пиеса, намерили сте недостатък във филм или сцена от сериал, в реклама?

– Винаги, най-острият и изтънчен критик, който дори не подбира думите за нито едно мое произведение. Ако той мине покрай нея, значи съм в безопасност.

Сега си бащата на Йоана, а като погледна назад, в детството си в друго време, какво дете и тийнейджър беше, успя ли да сбъднеш поне част от тогавашните си мечти?

– Сънят, който сънувах тогава, сега буквално го живея и му се наслаждавам. Иначе трябва да призная, че бях доста срамежлив като дете, но ето как го потиснах, като се качих на сцената, на дъските, които означават живот.

Колко е възможно в днешното бързо и дигитално време да успееш да останеш „нормален“, да се сприятеляваш на живо, да запазиш дългогодишни приятели, да се радваш на малки неща?

- Повярвайте ми, много се радвам на дреболии, понякога повече се радвам на играчките на Йоана. И старите приятелства не умират. Това е приятел - този, който срещаш дори след 3 години и имаш чувството, че е минал ден. И, за нормално, ето аз се опитвам, други ще кажат как се справям, хахахахахахаха.

Интервю с актрисата Йелена Йованова: Тревожността не изчезна, но придобих други качества