Интервю с поета, писателя и мислителя Тихомир Янчовски: Най-накрая се научих да съществувам в настоящия момент

Писателят, поет и бивш преподавател по литература Тихомир Янчовски популяризира най-новата си стихосбирка "Средновековен век", като разкри най-голямото си богатство - широк кръг от приятели от различни области на изкуството.

Промоцията на стихосбирката „Средновековен век” на Тихомир А. Янчовски, която се състоя на 17 октомври в Кинотеката в Скопие, имаше мултимедиен характер. Поезия чете различни профили на хора, в музикалната част се представи групата „Летящи пекинези”, с визуален спектакъл се представи Страхил М.. Петровски, а специални гости на събитието бяха членове на група „Мизар”.

Характерът на промоцията на практика отразява характера на автора на книгата, богат на опит и знания от широк спектър от области и фокусиран върху това, което знае и може най-добре.

Какво беше предизвикателството за вас като автор да направите мултимедийна презентация на книгата „Средновековен век”?

- Нямаше специално предизвикателство, защото правя всички промоции спонтанно, както ще дойде и както ще се наредят нещата в този момент. Не мислех, че толкова бързо ще успея да издам книгата „Средновековие“, защото така се случи, че две мои книги излязоха едновременно „Преди време“ и „Средновековие“. Книгите съдържат песни, написани по едно и също време, някъде между лятото на 2018 г. и пролетта на 2019 г. От около 130 песни направих селекция от около 95 песни, които влязоха на страниците и на двете книги. Промоцията на "Преди време" беше в кафе-книжарница "Буква" и исках да е по-малка по размер и с по-малко гости. За „Средновековен век” исках да направя по-голяма промоция, защото междувременно се пререгистрирах като лице. Напуснах всякаква работа като професор или чиновник и се регистрирах като художник на свободна практика. Но, изглежда, днес не може да върви както преди и тъй като вече не бях аз, трябваше да си дам ново име и затова книгата „Средновековен век” беше подписана от Тихомир Сивеян.

Значи издаде литературно-поетичен диптих с две фамилни имена?

- На едната книга се подписах с фамилията Янчовски, а на другата използвах комбинация от фамилни имена от страна на майка ми и баща ми, от Сивевски и Янчовски и така се получи Сивеян.

Веднага една след друга Тихомир Янчовски издаде две стихосбирки, създадени на един поетичен дъх.

На промоцията "Средновековен век" в Кинотеката имаше много хора, които популяризираха поезията ви. Каква е общата енергия, която ги свърза с вас?

- Не ги свързва толкова моята поезия, колкото моята личност. Македония е малка страна и Скопие, макар и да се превръща в голям град, все пак хората, които се занимават с изкуство, се познават. Аз лично поканих всички, които популяризираха поезията ми и никой не ме отхвърли. Познавам лично Пеце и Иво от "Летящият пекинез" и ги поканих да четат поезия, но те решиха да дойдат цяла група и да направят музикално изпълнение на промоцията. Миналата година се запознахме с художника Страхил М:Петровски, но той веднага прие да направи арт пърформанс на промоцията. Познаваме Зоран Тортевски, новият изпълнител на "Мизар", и Добрила Грашееска от много години. Връзката с „Мизар” е, че написах текстовете на последните им четири песни заедно с Тортевски. Когато пишехме песните, Горажд Чаповски направи аранжиментите и музиката. Познаваме го от тридесет години, така че сътрудничеството между нас е естествено и спонтанно.

На промоцията в Кинотеката в Скопие присъстваха поети, музиканти, художници и други приятели на автора

Ако си спомням правилно, преди тридесет години, когато се запознахме, той се занимаваше с музика, или греша?

- Бях музикант, но не се занимавах творчески с музика, както направиха в „Мизар”, а бях по-скоро репродуктивен артист. Можех да свиря или да изпея нещо, което някой друг направи. Не съм създавал собствена музика, защото спрях да се занимавам с нея на 14-15 години. Човек не може да развива всички таланти еднакво, а трябва да бъде насочен в една посока, за да постигне майсторство в определена област. Ние не живеем във времена на ренесанса, когато хората се развиват еднакво във всички области. В 21 век е много трудно да се създаде нов Леонардо да Винчи или Микеланджело Буонароти.

Кога се случи трансформацията и определянето на литературата?

- Освен с музика и текстове, се занимавах и с рисуване. Мисля, че талантът ми да рисувам е най-силен, но най-много ме изтощи и изтощи и затова се чувствах много уморен. Реших думите, т.е. написването, когато се върнах от Лондон. Това беше причината да се върна от Лондон на 26-годишна възраст. Имах възможността да остана там, да взема документи и да си намеря хубава работа, но все пак реших да се върна. Тогава се чувствах много добре, защото без езика си се чувствах бездомен. Едва когато се върнах, се почувствах щастлив и никога не съжалявах. Не казвам за другите хора, че не е добре да излизаш и да търсиш щастието, но за мен, като човек, който се реализира в езика, няма друга държава и среда, освен тази, в която се говори на неговия език. Никъде не се чувствам така добре, както в страната, където се говори македонски език, в Македония.

Човек не може да развива всички таланти еднакво, а трябва да бъде насочен в една посока, за да постигне майсторство в определена област

Колко от живота ви е бил професор?

- Дълго време бях професор и това е важна част от моята идентичност като личност. Започнах да преподавам на 24-годишна възраст и спрях тази 2021 г. Последното място, където преподавах, беше в Американския колеж. Реших да напусна работата си, въпреки че бях професор от тридесет години. Най-дълго бях в "Нова", 18 години, а преди това преподавах в гимназиите "Йосип Броз Тито" и "Орце Николов".

В литературното ви творчество вече има 11 стихосбирки, четири подборки с поезия, два романа, книга с колони и книга по история, но и 15 превода на книги. След последните две стихосбирки какво следва?

- След като се пререгистрирах като ТП "Сиведжан", искам да издам превода на книгата "Монах Калист". Той е монах, живял самотен живот в цяла Македония през 20-те години на миналия век и е последният човек, живял на Змийския остров в Преспанското езеро.

Независимо от жанра, в който сте се изявили, винаги сте усещали философския момент във вашите творения. Как се чувстваш лично ти като поет, като писател, като мислител?

- Няма разлика. Прозата ми е много по-лесна за писане, защото е обширна и й позволява да се разпространи. Поезията е много по-стегната и по-прецизна и изисква повече ангажираност от този, който я чете и й дава място за по-свободна интерпретация. Прозата освобождава повече писателя, но ограничава повече читателя. Аз лично не ме интересува как се изразявам. Мога да взема старите си песни и да правя кратки истории от тях. За мен е техническо нещо, направих го и забелязах, че когато се публикува в социалните мрежи, прозата е много по-проникваща от поезията. Трябва да има хора за поезията, които искат да мислят, да използват ума, когато четат, за да уловят значението на метафорите в ума си.

Той спомена социалните мрежи. Как тълкувате явлението, че хората все повече четат само това, което се публикува в социалните мрежи?

- Хората четат. Книгите се предлагат и в социалните мрежи, но в Македония, тъй като е малка страна, няма организирана система в нито една институция, която да канализира достъпа до книги, независимо дали са в печатна или електронна форма. Аудио книгите, които вече се превърнаха в сериозен бизнес на Запад, също са недостатъчно представени. Проблемът със социалните мрежи е, че там се четат кратки текстове. Дори колона от две страници вече е дълъг текст за тези медии, а тези, които знаят как да изразят мисълта си под формата на максима, в едно или две изречения, са особено популярни. Това обаче не означава, че традиционната литература и писането на романи и романи трябва да бъдат забравени, съсипани или превърнати в история. Те съжителстват паралелно, но сега е време за кратки форми. Те имат най-голяма популярност.

Роден си в Скопие. Прекарваш по-голямата част от живота си в Скопие. Какво мислите за Скопие, за разлика от това, което живеехме преди тридесет години?

- Скопие в края на 80-те и началото на 90-те години на 20-ти век беше феноменален град, със своите плюсове и минуси. Не мога да обясня на по-младите поколения, че са ходили на Старата скопска чаршия в полунощ, а на дискотека в три часа сутринта. Нощният живот в Скопие започваше, когато се стъмни, така че имаше първа смяна до полунощ, втората смяна продължаваше до зори и обикновено завършваше в пекарна или яхния. Това продължи няколко години, а след това дойде влиянието от Запад и въвеждането на работно време и други подобни закони и забрани. Така Скопие загуби своя чар. Но Скопие за мен е в същото време най-мразеният и най-обичаният град, защото е мой. Хората, които обичат Скопие, не трябва да позволяват на никакъв цвят да оформя града им както със сгради, така и с политика, защото така ще изгони кротките и кротките, а дивите ще правят каквото си искат. Тогава Скопие ще стане варварски град, какъвто вече е.

Какво имаше предвид, когато нарече последната си книга „Средновековие“?

- Заглавието има буквално и метафорично значение. Средновековието е разстройството на този век. Цялата тази джунгла от информация, смесване на стилове и глобалистични връзки, която обърква хората, прави века объркан. Не е средновековен, защото е различен от средновековието. Но, от друга страна, прилича на Средновековието, защото продължи дълго и мисля, че този разхвърлян век ще продължи дълго. Средновековието продължава векове, както средната възраст на човека продължава дълго време. Средновековието има и добри, и лоши страни, защото има някаква стабилност, но има и превъзходство на църквата над обществото чрез налагане на една истина над всичко. Нещо подобно виждаме днес чрез използването на сила и мощ на държавата чрез налагане на единомислие, което не е много различно от средновековното. Някои идеи се рекламират като прогресивни и всеки, който не ги приема, е извън времето и не трябва да съществува. Има голяма агресия към всеки, който има различно мнение от общоприетото в днешните западни демокрации. По този начин се налага единодушие под маската на свободен пазар и демокрация. Тъй като вече сме живели в един ум, е много лесно да го разпознаем.

В такава среда къде се виждате като ТП „Сиведжан” в обозримо бъдеще?

- Не се виждам нито в бъдещето, нито в миналото. Най-накрая се научих да съществувам в настоящия момент. Всеки ден е нов ден и красив ден за мен, така че не мисля много за утрешния ден. Мога да планирам в някои груби линии, но оставям новия ден да ме изненада с новостите си. Така че не се опитвам да си представя себе си някъде след пет години, тъй като не мога да си спомня какво направих преди пет години. Важен е само настоящият момент.

(Интервюто е публикувано в "Културна преса" № 102, в печатното издание на вестник "Свободна преса" на 23-24 октомври 2021 г.)

Уважаеми читателю,

Нашият достъп до уеб съдържание е безплатен, защото вярваме в равенството в информацията, независимо дали някой може да плати или не. Ето защо, за да продължим работата си, молим за подкрепата на нашата общност от читатели, като подкрепим финансово Free Press. Станете член на Sloboden Pechat, за да помогнете на съоръженията, които ще ни позволят да предоставяме дългосрочна и качествена информация и ЗАЕДНО нека осигурим свободен и независим глас, който ВИНАГИ ЩЕ БЪДЕ НА СТРАНАТА НА ХОРАТА.

ПОДКРЕПЕТЕ СВОБОДНАТА ПРЕСА.
С ПЪРВОНАЧАЛНА СУМА 60 ДЕНАРА

Видео на деня