След издаването на четири отлични сборника с разкази, писателката Румена Бужаровска реши да напише роман и, съдейки по еуфорията сред публиката на промоцията, литературният му успех вече е гарантиран.

След като я взе в лоното си, издателство „Три” първо преиздаде предишните сборници с разкази на писателката Румена Бужаровска, последва издаването на книгата с есета „Боже, па Америка”, а на 4 декември м.г. първият роман е рекламиран в "Javna soba" на Бужаровска със заглавие "Тони".

Издаването на романа беше последвано от бомбастично съобщение, че това е книга, която ще ви събори от земята и ще ви накара да се запитате за социалните, романтичните и семейните отношения в нашето ежедневие. Промоцията беше проследена от много читатели на творчеството на Бужаровска и премина в разговор с автора, поетесата, основател и главен редактор на "Медуза" Калия Димитрова и македонския писател Петър Андоновски.

В този период Румена Бужаровска е една от най-успешните съвременни македонски писателки. Освен с писане, той се занимава с превод и преподава американска литература и превод във Филологическия факултет в Скопие. Книгите й са преведени и издадени на петнадесет езика, а с някои от разказите си присъства и на театралната сцена. Преди да започнем да откриваме романа "Тони", си спомних един разговор, който имахме за нейните разкази.

В един от предишните ни разговори изтъкнахте, че разказът е форма, в която сте влюбени. Вашите сборници с разкази наистина имаха фантастичен успех. Как стигнахте до по-дългата прозаична форма, тоест какво Ви подтикна да напишете роман?

– Започнах да пиша поредица от разкази, в които главният герой беше един и същ навсякъде, и по пътя осъзнах, че този герой всъщност може да бъде един и същ, така че реших, че е по-добре да свържа историите и съберете разказа в роман. Между другото, това беше и предизвикателство за мен, тъй като през последните години се подвизах да пиша и в други жанрове: освен колонки, започнах да пиша документални филми (така излезе „Бог, после Америка“, изд. „Три“), а също така написах детска книжка с хумористични стихове („Какво видя калинката?“ на издателство „Чудна гора“). Романът остана неизследвана форма за мен, затова реших да го пробвам.

Заглавието на романа е малко объркващо, защото се използва лично име, независимо дали е реален или измислен герой. Защо решихте да озаглавите романа така?

- Главният герой в романа се казва Тони и цялото действие се върти около неговия безотговорен живот, в който той сее бедствия и нещастия за близките си, но най-вече за себе си. Тя е карикатура на проблемите пред съвременната мъжественост, поради което е и трагична. Разбира се, че персонажът е измислен, но до голяма степен ние разпознаваме неговите характеристики в много мъже от нашата среда. Кръстих го Тони по вдъхновение от разказа "Осми март" в сборника "Моят човек", защото това име ми се стори подходящо за озаглавяване на определен тип мъже, които всички познаваме. Има няколко варианта и съществува на няколко езика, като име е звучно и разпознаваемо, така че изглеждаше подходящо за използване.

По-дългата форма задължително води до по-дълбоко характеризиране на героите. През какъв процес преминахте при изграждането на главния герой?

– Честно казано, не беше толкова трудно, колкото си представях. Трябваше да си водя бележки за последователността на героите и техните истории, така че да няма логически несъответствия. Ето защо прекарах по-дълъг процес в измислянето и скицирането на романа, така че самият процес на писане да бъде по-лесен за мен и да не се изгубя в капаните на разказа (процес, който започна през 2021 г.). В известен смисъл това е като да бъдете извикани в полицейския участък след извършване на престъпление и трябва постоянно да повтаряте същата история, която сте измислили отново и отново (както виждаме в криминалните драми). Иначе ми харесваше да създавам герои в по-дълги серии и беше много забавно.

В каква среда живее героят?

– В модерна среда на Скопие, през 2021 г. в разгара на пандемията. Вложих много внимание и усилия, за да накарам главния герой и второстепенните герои да говорят на жив, съвременен, дори брутален език, който отразява нашето ежедневие и нашето време.

Дали неговият разказ е плод на вдъхновение или възприемане на моменти от реалността?

- Възприемането на моменти от реалността са моето вдъхновение, така че и двете. Разбира се, историята е измислена и това се вижда от факта, че е гротеска, но все пак в гротеската има нещо буквално или иначе буквално пренасяне на реалността, което удивлява историята. Буквалното предаване обаче не означава, че тези герои наистина съществуват или че всички тези ситуации са се случили точно както са били предадени. Писателят трябва да измисля, но и да е верен на реалността.

Доколко можем да приемем романа като бележка за родния град?

- До известна степен да, защото Скопие е написано така, както аз го преживявам: понякога романтично и уханно, а често сиво, замърсено и безнадеждно.

В предишната си книга „Боже, Америка“ направихте есе анализ на американското общество. Доколко романът е прозаична вивисекция на македонското общество?

- Донякъде да, защото това съм се опитвал да постигна в разказите си. От друга страна, в „Тони” има и известна универсалност поради предаването на традицията на мъжествеността, както и детайли, които със сигурност ще бъдат разпознаваеми за региона, особено на територията на бивша Югославия.

Рекламатори на романа (на промоцията) бяха Калия Димитрова и Петър Андоновски. На какво се основава изборът на двамата да представят романа?

- Причините са три. Първата е, че Петър и Каля са отлични писатели, и то в различни форми (Петър е романист, Каля е поетеса и колумнист). Второто е, че и двамата са социални еманципатори. Те са направили много за развитието на това общество и очаквам да направят още повече, защото това е нещо неизбежно в характерите им. И трето, като хора са остроумни, приятни и искрени, затова сме приятели.

Отношенията между половете често са на преден план в много от вашите прозаични произведения. защо

- Защото смятам, че неравенството между половете е първото и основно неравенство в човечеството, което присъства от самото начало на това, което наричаме цивилизация.

Заедно с Ана Василева и "Тиииит!" Inc“ успявате да направите многогодишна приемственост на събитието „PeachPeach“, винаги на различни и провокативни теми. Какво е въздействието на събитието по отношение на подобряване на положението на жените в нашето общество?

- Мисля, че имахме ефект и го виждам по публиката - колко е чувствителна към джендър проблемите, за което много се радвам. Това се случва, когато имате традиция на дадено събитие, така че например Джаз фестивалът в Скопие е изградил публика, която наистина е ценител на джаза, или на други места имате филмови фестивали с публика, която наистина знае как да гледа и оценява филми (за последен път го гледах на белградския "Авторски филмов фестивал"). Тъй като нашата публика е предимно от жени, да, след девет години приемственост и три събития годишно, мисля, че постигнахме напредък по отношение на осведомеността за пола.

До каква степен личните истории, разказани в "PeachPritch", могат да бъдат вдъхновение за последващи прозаични произведения?

- На мен лично не ми се е случвало, защото това са чужди истории, които самите разказвачи трябва да напишат. Но мисля, че някои от тях вече са го направили. Имахме и случая с актрисата София Ристевска, която разви стендъп кариера, след като блестя няколко пъти в "PeachPritch" с комичните си истории.

Главен герой в романа "Тони" - Банално комична реалност

Историята в "Тони" се върти около бивш рокер на средна възраст от Скопие, който живее с майка си и "работи" в държавна институция. По време на пандемията, неволно, но по негова вина, той предизвиква няколко събития, които завинаги променят живота му и живота на хората около него. Поставяйки себе си на първо място, Тони се придържа твърдо към илюзорната си дефиниция за лична свобода. Вместо да подхранва личните си отношения с емпатия, той започва паразитно да изяжда емпатията и любовта на хората, които се грижат за него. И бавно потъва. Но дори и това не го кара да осъзнае да стане по-добър рокер и по-добър човек. Тони потъва, повлечен от бремето на непринуденото си отношение към живота, собствената си липса на почтеност и живот на стара слава, която също е под въпрос. Заедно с него потъват и хората в живота му, жертви на готовността на Тони, който напълно не осъзнава въздействието върху загубите, които причинява. Като истински лъв по зодия, а и по душа. В крайна сметка реалността винаги е по-шокираща от написаното в книгите. И банално комично.

Калия Димитрова – Архетип на токсичната мъжественост

- Романът "Тони" е сатира на затворените модели на мъжественост (транспоколенчески предавани чрез всезнаещия и гениален, но отсъстващ Баща), които в опит да останат непроменени унищожават всичко около себе си. Накратко, светът се променя, но Тони не. Този роман идва в перфектен социално-политически момент, когато от една страна, както интимно, така и колективно, сме уморени от мъжката безотговорност, но все още се борим да посочим с пръст Тони. Вероятно защото всички сме попадали в капана да вярваме, че Тони е изключение, а не правило. Румена майсторски пише за последствията от действията на този универсален, достатъчно локален и също толкова глобален архетип на токсична мъжественост, предлагайки ни катарзисно изживяване при четене, като в същото време ни изправя пред въпроса до кога ще се повтаря този Тони?

Петър Андоновски – Метастази на обществото

– Румена Бужаровска както в своите разкази, така и в първия си роман „Тони“ ни показва всички метастази на обществото чрез езика на хумора. И така, отново занимавайки се с теми, за които почти никой не говори, първият роман на Бужаровска е сериозен шамар на патриархата. След като прочетат този роман, дори тези, които не се чувстват "засегнати", ще погледнат по различен начин на мъжката безотговорност, арогантност и самочувствие.

(Интервюто е публикувано в "Културен печат" брой 259, в печатното издание на вестник "Слободен печат" 7-9.12.2024 г.)