Македонският павилион на 18-то биенале на архитектурата във Венеция ще бъде разположен от 20 май до 26 ноември, а чрез разказите за Лятното училище по архитектура в манастира Свети Йоаким Осоговски ще бъдат разкрити разказите на авторите на проекта на посетителите.

Автори на проекта „Лаборатория от миналото за бъдещето: Разкази за Лятното училище по архитектура в манастира Св. Йоаким Осоговски, 1992-2017“, който е национален представител на 18-ото Биенале на архитектурата във Венеция, са проф. от Архитектурния факултет Минас Бакалчев, Митко Хаджи Пуля, Саша Тасич, Александър Радевски и Димитър Папастеревски. Куратори на проекта са Александър Петановски, Мария Петрова, Гордан Петров, Дарко Драгановски и Димитър Кръстевски.

Професор Минас Бакалчев, като един от авторите на проекта, доколко темата на куратора Локко ви улесни при избора на проекта?

- Според Лесли Локо, куратор на Архитектурното биенале 2023 г., темата „Лаборатория за бъдещето“ може да се разглежда като време и пространство, в което се провеждат спекулациите относно уместността на дисциплината за този свят – и за света, който идва – място. Лятното училище в манастира Св. Йоаким Осоговски в Архитектурния факултет на СУ „Св. Кирил и Методий“ беше нашето място да преосмислим бъдещето като съвместни усилия на всички участници. Той действа според геополитическите тенденции на своето време през бурните 1990-те години. Във време на раздяла – той обедини, свързвайки различни хора от различен произход в обща работа.

От самото начало Лятното училище по архитектура има не само архитектурен, педагогически и естетически характер, но и налага социално, културно и етично отношение към света. В началото на 90-те години на миналия век тя започва с няколко души, професорите от Архитектурния факултет Живко Поповски и Александър Николски, но с течение на времето е подкрепена от редица важни личности като Борис Чипан, Владимир Георгиевски, Ранко Радович, Димитрие Голубовски, Антон Швайхофер, Петър Габриелчич; Гоце Аджи Митревски, Доминика Бошковска, Мартин Гулески, Зорица Блажевска, Стефан Санджаковски, Георги Константиновски, Мария Лозановска, Методие Златанов, Тихо Стойков, Благоя Чушков, Хрвойе Нирич, Влатко Коробар, Дейвид Биги (Rural Studio), Класке Хавич, Себастиан Велдхаузен, Лорин Николае, Александър Бродски, Елиа Зенгелис, Хан Тумертекин, Сами Ринтала, Питър Уилсън, Мишел Ридайк, Джулиет Бекеринг, Алес Водопивек...

По същия начин този проект беше осъществен от голям екип, студенти, млади архитекти, старши архитекти, асистенти, преподаватели от Архитектурния факултет на UKIM в Скопие. Този проект може да се разглежда като отворена работа. Всички те, първо, му придадоха трансгенерационно разтягане, второ, те вплетоха различни преживявания от младост до зряла възраст, с различни знания и умения, от общуване до създаване, изработване от обектите на обстановката до самата обстановка. Така се създаде истинско училище в оригиналния смисъл, сдружение/сдружение на ученици и учители, като ризоматична структура, от която всички научихме много.

Вие лично колко пъти сте участвали в летни училища?

– Отчасти присъствах на първото лятно училище, но официалното ми участие започна с второто лятно училище през 1993 г. Ръководител на лятното училище беше проф. Живко Поповски. Темата, която той постави, беше "Къща", първата от трилогията от последователни теми, "Къща" (1993), "Улица" (1994), "Квартал" (1995). Първоначалната структура на лятното училище беше една тема, зададена от ръководителя на училището, и серия от подтеми от менторите. Работих по темата „Къща/кула” с група студенти, две интерпретации на макетите на къщите също са изложени на изложението във Венеция.

Второто училище на Мартин Гулевски „Улица” (1994) беше уникално и с това, че не се провеждаше в Стария хан, иначе непрекъснато място за училищата, а в отстъпения ни от епископ Кирил владишки хан, т.к. по това време Old the lodge е нает от работници, работещи по системата за пренос на природен газ на Deve Bair. Участвах като ментор, заедно с Гоце Аджи Митревски, Домника Бошкова и, разбира се, Мартин Гулески, по темата „Дромомен“, вдъхновена от писанията на Валтер Бенямин и Пол Вирилио.

Последваха други школи и през 2005 г. заедно с Митко Хаджи Пуля бяхме лидери с темата „Къща в преходен период“. Непрекъснато в поредица от летни училища имахме различна роля, а в последните две, като декан на Архитектурния факултет, бях на заден план и подпомагах тяхното провеждане.

Последното лятно училище, което се проведе в манастира Св. През 2017 г. Йоаким Осоговски с гост-преподавател Алес Водопивец с тема „Усещане за дом“ беше на горното плато, под навеса, конструиран и реализиран от Димитър Папастеревски, заедно с Дарко Драгановски и Павел Веляновски. Старият хан вече беше затворен за "ремонт". Това беше и причината Лятното училище по архитектура да намери друго място в китното село Лазарополе. Там той продължи историята си, но това са вече други истории...

Как се създаде екипът за това наше представяне във Венеция?

- От самото начало присъствието на Дита Старова Керими от Националната галерия даде определен фон на проекта, по този начин Ива Петрунова успя да продължи проекта и да стане негов домакин с младото сдружение „Красивият град“. Така в тази композиция изложители от Архитектурния факултет, комисар от Националната галерия и домакинското сдружение „Красивият град” създадоха една цялостна композиция. Мисля, че бъдещето, за което говори Лесли, е именно в преодоляването на авторитетни тежести и позволяването на различните участници да се ангажират и да допринесат по всички най-важни проблеми.

Колко време се работи по проекта?

– Фокусирахме се върху спомените, върху спомените, не върху фактографията, а върху поредица от лични следи, записи, снимки... Състои се от три фази: първо, създаване на въображаем архив от спомени, истории, снимки и записи; второ, тяхното каталогизиране и събиране; и трето, излагане на обща маса като артефакти за съвместна работа. Първият етап включваше покана към редица участници, местни и чуждестранни, с искане: прикачен файл (1) текстов коментар, история (около 500 думи) и (2) селекция от три изображения, снимки и/или рисунки, свързани към училището. Последва каталогизиране и представяне на събрания материал, създаващ материалната основа на изграждането на изложбата.

Става въпрос за амбивалентен проект, който от една страна предполага определена структура, хронология, от друга страна, лабиринтен поток на неговото изпълнение, обектите с изображения и вертикални изблици на интерпретация на избраните модели и/или създаване. на остров от част от моделите, реализирани по време на Школата. Това означава удебеляване, изтъняване или припокриване на показания материал. Така че този проект започна отдолу нагоре и неговата приобщаемост, съвместно творчество не са само думи, въпреки че наистина беше това, споделяйки историите на много хора.

Тази изложба искаше да препрати към място и време, много значими за всички нас при формирането на един уникален педагогически експеримент, на фона на бурни геополитически събития; подвиг, който изглежда е замислен още с делото на протомайстор Андреа Дамянов с църквата, посветена на Св. Йоаким Осоговски.

Как си кореспондират различните материали на обстановката: дърво, 3D модел, фотографски печат?

– Експозицията се състои от маса, подобна на масите в къщата за гости, където работихме, разговаряхме и излагахме, и два шкафа с по 12 ниши. Тези елементи са изработени от дърво от Кривопаланечкия край. На масата има дървени кубове в три измерения със снимки на участниците, индивидуални портрети, групови портрети, местни жители, сградите на манастира, пейзаж. На всяко кубче е изписана годината и поредният номер на вноските от тази година. Така изображенията върху кубовете образуват хронологични набори. Някои от кубчетата имат преосмислени модели от училищни проекти.

На самата маса са поставени моделите на павилионите, реализирани в определени училища: Двете интервенции на Хрвойе Нирич (2006), в ромския квартал в Крива Паланка и на кея на Крива река; Интервенциите на Александър Бродски (2011 г.), стената на залеза и "амфитеатъра" за изгрев, в околностите на манастира; Природният параклис на Сами Ринтала (2014); навесът на горната площадка от Димитър Папастеревски (2017), място на последното лятно училище в манастира. На масата има и три макета на трите къщи, посветени на манастира от Мартин Гулески: къща за свещи; къщата на сестра Злата; къща за работа. В нишите са подбрани модели и фрагменти от сградите от манастира: църквата Св. Богородица, църквата Св. Йоаким Осоговски, Старият хан, Ханът с висока фасада, Господският хан, Пекарната, Писателницата, Оризницата, Параклисът. В нишите са и рисунките и скиците на Домника Бошкова и Гоце Аджи Митревски. Цялата композиция образува топография, като психогеографска съвкупност от различни места, събития и личности.

Материалите са различни, дърво, шперплат, 3D принт. В някои случаи те взаимодействат, дървената основа е издълбана за модела в 3D принт, който се превръща в своеобразна инкрустация в дървото. Хареса ни този преход и взаимен диалог на материалите. Архитектурата съдържа това не като изключителност, а като сътрудничество по отношение на обща работа. Вижте непрекъснатата линия от рамки, върху които са поставени текстовете на участниците, един лист липсва. Едната рамка е оставена празна като прозорец, през който се вижда фонът, картината на светеца на стената. Взаимодействието, корелацията, диалогът винаги е възможен, просто трябва да оставим нещата да вървят и истинският диалог ще се появи.

„Scuola dei Laneri“ (Scuola dei Laneri) е изключително пространство, красива стая, която се докосва до интензивните течения на Венеция. И точно този контрапункт, изключително често течение и вътрешен мир на помещението придава особен характер на изложбата, каза Бакалчев.

Кураторска практика: Простотата на истинската архитектура

За изложбата Александър Петановски, един от кураторите, посочва, че „тя не е модерна и е опростена до основните архитектурни принципи. Формалната организация на обстановката е модел на връщане към простотата на истинската архитектура."

– Пристигнахме във Венеция като колектив от над петдесет души с една единствена и обща цел, кулминацията на нашата многомесечна работа в Скопие за представяне на македонския павилион на Венецианското биенале на архитектурата 2023 г., може би най-важната церемония за обединяване на мислители и практикуващи архитектура в света от 1895 г. Архитектурното биенале предлага изключителна възможност да видим себе си спрямо другите, да направим паралели със световните тенденции, отлична възможност да се съпоставим директно с други колеги, своеобразно огледало на това, което реално сме постигнали и създали. И наистина, ние не се провалихме, а напротив, в допълнение към общата тенденция да произвеждаме повърхностно, еднопластово масово общество и масова култура, успяхме да предадем следи, които ще съхранят и предадат нашите лични преживявания от архитектурата като общ творчески сбор от колективно знание.за бъдещето.

Обстановката във Венеция винаги е сложна, защото преминава през различна среда, земя, вода, земя. Без подкрепата и ангажираността на нашите приятели и тези, които получиха материала и го събраха, е невъзможно да се направи изложбата. Художникът Илкер беше тук със своя екип, както и проф. Димитър Папастеревски с Дарко Драгановски и Горан Траяновски, които изградиха обмислено структурата на изложбата. От празна стая създадоха място от гостната на манастира Св. Йоаким Осоговски. Работихме и общувахме заедно като едно течно тяло по улиците, каналите и площадите на Венеция. Както самата архитектура, изложбата остава отворена, в непрекъснат процес на създаване. Чувствахме, че се създава нещо специално и че това преживяване ще ни промени завинаги, допълва кураторът Петановски.

Автор на текста: Люпка Делева, визуален артист, специално за "Culture Press" от Венеция

(Интервюто е публикувано в "Културен печат" брой 180, в печатното издание на вестник "Слободен печат" 27-28.5.2023 г.)