
Интервю с Мая Милошевска, професионален шофьор: През последните години моторният спорт в Македония умира и е тъжно, че няма състезания
Тя идва от състезателно семейство, така че казва, че е естествено да иска да се занимава с този спорт, знаейки рисковете, но когато става дума за адреналин, нищо не може да я спре да седне зад волана.
Мая Милошевска, една от малкото дами у нас, които от години се занимават с автомобилен спорт и участват в подобни състезания. Тя идва от състезателно семейство, така че казва, че е естествено да иска да се занимава с този спорт, знаейки рисковете, но когато става въпрос за адреналин, нищо не може да я спре да седне зад волана. Витрината й е пълна с трофеи, а успехът е мотив, въпреки че е жена да успее в този спорт. С Мая разговаряме в интервю за "Слободен печат".
Препоръчва се
Мая, като една от малкото дами у нас, които се занимават с автомобилен спорт и участват в подобни състезания, какво е нужно, за да се занимава човек с този бизнес?
- Както за всеки друг спорт, така и за автоспорта има клубове, в които се включват неговите ентусиасти и където започва и се развива кариерата на автомобилистите. Но в сравнение с други спортове автомобилизмът е по-скъп спорт и изисква много инвестиции. От 17 години членувам в Автокартинг клуб "Никола Карев".

Откъде дойде любовта ти към автомобилния спорт и кога за първи път седна зад волана?
– Произхождам от състезателно семейство. Баща ми и братята му се занимават с моторни спортове от младостта си и се състезаваха в югославския автомобилен шампионат. От малък присъствах на състезания, следях редовно световните първенства по автомобилизъм. Затова, когато започнах да се занимавам с автомобили, никой не беше изненадан от решението ми. Когато растеш в такова семейство, е ясно, че количките са ти основната играчка, а с волана се опознаваш от малък.
В кои моторни дисциплини си участвал и помниш ли първото състезание?
- Започнах с картинг през 2004 г. Тогава беше организирана Euro Palast Karting Cup, която се състоеше от няколко състезания в Македония. На следващата година започнах да карам женското рали, което беше моята трамплинка да се състезавам заедно с Марклена Димитровска в шампионата на България в женското рали. От 2005 г. до 2007 г. в Македония се проведоха три ралита с олдтаймери и във всичките участвах с автомобила Опел Кадет. И през 2009 г. участвах в няколко състезания. Тогава реших да започна да се състезавам на две колела, така че участвах в шампионата на Македония с тротинетки. През 2017 г. участвах за първи път в шампионата на Косово в дисциплината автослалом, в който участвах и през всички следващи сезони. През 2019 г. планирах да участвам в поне едно състезание от сръбския шампионат по автослалом, имайки предвид нивото на развитие на автомобилния спорт в Сърбия. Състезавах се в последното състезание за сезона в Белград и беше страхотно изживяване, защото беше слалом по хълм, който никога преди не бях карал.

Какъв е рискът и когато си част от състезание, мислиш ли за възможните рискове?
- Рискът е различен в зависимост от дисциплината, но затова неразделна част от всяко състезание е предпазната екипировка, която има за цел да предпази състезателя. Основният ми фокус е върху постигането на резултати и не мисля за риск.
Кои успехи бихте откроили?
- Честно казано, имам много трофеи и признания, а всяка изява е още един опит, който обогатява кариерата ми. Моите витрини са пълни с чаши. През сезон 2019 от четири автослалома, в които участвах от шампионата на Косово, записах 4 победи, спечелих шампионата в открития шампионат по автослалом, на състезанието по автослалом в Белград спечелих трето място в открития шампионат. През 2018 г. спечелих шампионската титла в шампионата по автослалом на Македония в класа на състезателните автомобили и общо трето място в класа на серийните автомобили. През 2011 г. станах вицешампион на Македония на скутери, а в женското рали всяка година съм на подиума.

Като жена, която се занимава с този спорт, какво ще кажете за предразсъдъците и смятате ли, че има достатъчно жени у нас, които се занимават с автомобилен спорт?
- В дългогодишния си опит в моторните спортове никога не съм имал проблем мъже състезатели да ме гледат с пренебрежение. Вероятно защото така и не направих място за него. Мотоспортът все още се счита за мъжки спорт, така че представителството на жените е слабо.
Как стоят нещата у нас по отношение на този тип състезания? Има ли достатъчно организирани мачове или липсват?
- За съжаление през последните години автомобилният спорт в Македония замира. Всички отрасли на автомобилния спорт, които развиваме от години, са в пълен колапс, а Автомобилната федерация на Македония, като отговорна институция за автомобилния спорт в Македония, функционира само на хартия. Няма състезания...

И накрая, идвате от състезателно семейство, осъзнаващо рисковете. Доколко наложихте тази любов на сина си?
- Интересува се от автомобилизъм, интересува се от автомобили. От малък се състезава в македонския шампионат по мини мото, но за щастие сега се е отдал изцяло на футбола. За всеки родител е по-малко стресиращо за детето му да играе футбол, отколкото да кара мотоциклет.
