Във време, когато много деца са изправени пред насилие от връстници, Кристина Арнаудова и нейното сдружение "Проект щастие" работят по детска пиеса точно на тази тема, с детско драматично студио "Невърленд".

Точно сега тази изключително човечна и неуморна жена реши да се завърне към музиката, като заедно с новата си песен „Завинаги“ подарява почивка на двама свои фенове. С Кристина винаги има много теми за разговор, а в интервюто за "Слободен печат" тя отвори сърцето си.

За музиката, за семейството и за тъжните истории, с които се е сблъсквала през живота си, помагайки на деца, тя разказва искрено и автентично.

Вие сте майка, работите всеотдайно в полза на децата със сдружение „Проект щастие“. Насилието между връстници се случва навсякъде около нас и трагедията в Белград повдигна много въпроси за всички нас. Какво се запитахте, когато научихте за клането в белградското училище, според вас има ли главни виновници за случилото се?

– „Проект Щастие” като сдружение, което работи с деца в социален риск, ежедневно се среща с деца, жертви на насилие от връстници, тормоз и за съжаление домашно насилие. Затова всички проекти, които правим, са да им подадем ръка, да се социализират, да излязат от тази среда поне за момент да се почувстват ценни и обичани, талантливи и да им дадем възможност да се развиват в среда, която ще отнасяйте се към тях без предразсъдъци.

Вече две години аз лично работя върху цяла национална стратегия за справяне и защита от насилието между връстници, припознаване, лечение на деца жертви и лечение на деца насилници. Приложихме стратегията като цялостен проект с много дейности и точки на няколко места, организации, институции, които имат възможност да разпределят грантове, но вярвате или не, отвсякъде ни отказаха. Причините за това са мистерия за мен, защото ако това не е приоритет, ако нашите деца и тяхното психическо и физическо здраве не са приоритет, тогава
на какво бъдеще се надява тази държава?

Решихме да действаме самостоятелно и без чужда помощ, затова на 8 юни в МНТ нашето детско драматично студио за деца с по-малки възможности „Невърленд” ще направи премиера на детска пиеса за насилието между връстници „Ех да говореше...”, която ще се играе автентично деца, които сами са жертви на тормоз и ще разкажат своите истории. Това ще е само началото, защото аз лично ще ангажирам тази пиеса, за да може колкото се може повече деца и родители да я видят и да започнат активно да мислят по темата, какви са последствията от тормоза и какви деца отглеждат в домовете си.

Последствията от тормоза между връстници за съжаление са много лоши, както сами се уверихме през последните години, и вината можем да търсим само в себе си, в системата, в бездействието и в игнорирането на проблема, както като институции, така и като семейства.

Какви деца са Максим и Матео? Има ли страх или въпроси във вас и съпруга ви дали ще можете да ги поведете по правия път?

– Те са прекрасни деца, както би казала всяка майка за децата си. Всеки ден се опитваме да ги научим да бъдат хора в истинския смисъл на думата, да се отнасят еднакво към всички, да бъдат мили и културни и да бъдат себе си. Ние не ги насилваме да правят нищо, но ако имат желание им помагаме и ги насърчаваме. Страх какви са отвън, какви ще бъдат, как ще се оправят в това общество, в което всеки ден става все по-трудно да отглеждаш деца и да си родител, но и да бъдеш развиващо се дете. Затова си говорим много с тях, особено с Максим, който е на 12 години, и обсъждаме всички теми открито. Опитваме се първо да създадем психологически здрави деца, а дали ще са най-добрите в училище, спорт или каквото и да е, оставяме на тях. Като родители се стараем да не поставяме големи очаквания към тях, защото това създава голяма травма и разочарование у децата, което за съжаление голяма част от родителите, които са болезнено амбициозни и искат да реализират амбицията си чрез децата си, не осъзнават на . И ето още един проблем в днешното възпитание.

Има ли емоционален инцидент с дете/семейство, на което сте помогнали с „Проект Щастие“, който никога няма да забравите и който продължава да се върти в спомените ви?

– Уф, има много такива моменти. Годините работа, със стотици, ако не и хиляди деца, носят много спомени и щастливи, но и болезнени моменти. Опитвам се да ги накарам да забравят болезнените си моменти, докато са с нас... Един от моментите, които никога няма да забравя, е едно момиче, което загуби майка си няколко години преди да я срещна, и живееше с проблемен баща. След малко със сълзи на очи тя се приближи до мен и неочаквано за мен ми каза: „Моля те, може ли да ми бъдеш майка, много те обичам“. За мен това беше едновременно шок и напрежение, защото не бях подготвен за такъв въпрос. Обясних й, че винаги ще бъда до нея, когато има нужда от мен, но никой не може да замести майка й. Друг момент, който винаги ще помня е, когато едно момиче дойде в нашия летен лагер само по стари чехли. На вечеря я попитах дали е готова за утре, за изкачване на планина, а тя срамежливо каза, че не може, защото няма обувки. Тогава я попитах какъв номер носи и когато разбрах, че сме с еднакъв размер, свалих маратонките си от краката си и й ги дадох. Такива моменти са безброй, особено голямата радост на децата, които например никога не са празнували рожден ден и ние ще им го организираме. Тези деца очакват с нетърпение дребни неща, нормален обяд, внимание, отношение към тях с уважение. Затова не бива да се правим слепи, сякаш не съществуват. Всеки от нас може с малък жест да зарадва дете, което да помни този момент цял ​​живот. Те са навсякъде около нас. Огромен брой деца в нашата страна живеят в бедност и затова подкрепата, която ни оказват фирми и частни лица във всички наши проекти, е от изключително значение. Имайки предвид, че почти всички покани, по които кандидатстваме с проекти, ни отказват. А защо е така, нека се запитат тези "експертни" комисии. Разбира се, те трябва да знаят, че тяхното „НЕ“ няма да ме спре да създавам проекти и да намирам начини за реализирането им и че „Проект Щастие“ ще продължи да съществува въпреки факта, че през повечето време големи средства отиват в организации, чиито проекти не човек е чувал за.

Веднъж ми споменахте, че вашите деца дори не са знаели, че сте музикант/певец, когато са били по-малки. Сега възприемат ли ви като публична личност?

– Не, аз съм само майка за тях и искам да си остане така. Вкъщи не говорим за моята работа, кариера и така нататък. Те не знаят всичките ми песни и не са ми фенове. И аз съм напълно ОК с това. Те знаят повече, че мама помага на бедни деца, отколкото че мама е певица. И това е може би по-важно за тяхното развитие и за развитието на техните ценности и какви ще бъдат в бъдеще, като хора.

Имате прекрасна песен "Завинаги". Кой беше този ключов момент, който ви накара да искате да я изпеете точно сега и това ще бъде тази песен?

– Това беше песента, която докосна сърцето ми, по начин, който ме накара да искам да пея отново. Това е единственият отговор, който имам на този въпрос. Записах я, без никакви очаквания, просто исках всички да я чуят, защото такава песен заслужава да бъде чута. Весна Малинова е ключовият човек, който не се отказа от мен и когато й казах, че никога повече не искам да пея, тя пак ми правеше песни и ми ги пускаше. Имаме специална връзка с нея и кариерите ни са свързани по уникален начин, тя за мен и аз за нея. Говорим без думи, разбираме се с поглед.

Ако трябваше да започнеш отначало с музика, но в днешно време, би ли тръгнал отново по същия път: фестивали, промоции, представления, всички неща, които днес са все по-малко достъпни?

- Бих ходил, да, но щях да съм по-активен, щях да се представям повече, щях да играя и нямаше да правя толкова много почивки. Имам голяма пауза между всеки албум. Много исках да се пенсионирам. Все още съм така. Но това не е добре за обществения живот. В момента, в който забелязах, че съм твърде много, се оттеглях. След това започнах да си правя почивки, защото се налагаше, станах майка, която гледа децата си сама, без помощта на близки, приятели, съседи. Само аз и съпругът ми. И съпругът ми беше в РК "Металург", които по това време бяха постоянно на път, играеха шампионска лига, плюс SEHA лига, така че от 7 дни в седмицата той беше вкъщи едва три, а когато беше вкъщи беше винаги във фитнеса... Така че почивките ми бяха донякъде принудени, но и моето решение, защото исках да присъствам във всеки момент от детството на децата си, за да не усещат липсата на майка. Музиката изисква почивка, репетиции, представления, свирене до късно, след това спане до късно. Това просто не беше приемливо за мен в нито един момент, така че съвсем съзнателно оставих музиката на заден план. И не съжалявам в нито един момент. Затова днес за тях съм мама, а не мама-певица.

Известен си като човек, който обича да дарява, а новият ти проект е игра с награди - пътуване до Охрид за двама. Разкажете ни повече за тази игра...

– А, това е във връзка с рекламата на новата ми ФБ страница (старата не беше ли хакната, та трябваше да направя нова) и във връзка с рекламата на „Завинаги“. Много позната концепция в маркетинга. А аз исках да зарадвам двама души с лятна ваканция. Надявам се да има двама, които отдавна не са били на почивка и наистина имат нужда. Така че посетете новата ми FB страница Kristina Arnaudova и се присъединете.

Ще се проведе ли лагерът „Цветно лято“ на „Проект Щастие“ тази година и как се справяте след пандемията с подкрепата на доброволци и по-големи компании и в други хуманитарни акции?

- Летният лагер за деца с по-малко възможности се провежда седем поредни години и дори когато частичната подкрепа от град Скопие спря, фирми и лица дадоха толкова голяма подкрепа, че за 70 часа събрахме всички средства, необходими за лагер. Тази година имаме лагер, който ще се проведе в Словения, с подкрепата на "Ротари клуб Север Скопие", но е планирана и нова концепция на лагера, т.е. лагерна екскурзия из Македония, защото най-много деца, с които работим не са били никъде в цяла Македония. Скоро ще направим официално съобщение и този път се надяваме на голяма подкрепа от обществеността и компаниите. Междувременно на 8 юни ви очакваме на премиерата на "Ако можех..." в DDS Neverland, пиеса за насилието между връстници.

Така че работим много, не сме спирали в нито един момент и ще продължа с това темпо. Защото хиляди деца имат нужда от нас!