Фолк певицата Ирена Спасовска на Охрид Фест изпя песента "Горят горите на Македония", която според нея е създадена на един дъх, след като сме преживели големи загуби по време на пожарите, обхванали страната ни.

Освен за музика, с Ирена винаги е удоволствие да говорим за личен живот, любов, ценности...

Вчера празнувахте рождения си ден, как го отпразнувахте и с кого?

- Празнувах рождения си ден в едно заведение в Охрид с мои скъпи приятели и си прекарахме страхотно.

Четох да казваш: „Всяка страница от живота ми е роман, искам да остарея, защото не всеки има тази привилегия.“ В какъв роман бихте поставили живота си?

- Да, всеки ден е специален и по-ценен за мен. Искам да остарея, защото никой няма тази привилегия. Мисля, че разбирате какво имам предвид с това. Целта е да остареем, но е важно да използваме благодатта на всеки ден, който ни е даден. Моят житейски роман е трилър, понякога със сюжети и развръзки, които успешно разрешавам. Но през повечето време той е щастлив, защото аз съм на възраст, в която живея по свои собствени правила и толерирам нещата до точката, която съм определил. До такава степен филтрирам нещата, че и 5 минути са ми много, за да си губя ценното време, което някога съм си давала безрезервно на всякакви ситуации.

Говорейки за възрастта, освен че не те плаши, как поддържаш красотата си? А колко важна е красотата за една жена?

- Е, не ме плашат, ако ги изживея докрай, както искам. Страшно е да остарея и да се покая за нещо, което не съм направил, но съм могъл. Сега, засега, подреждам нещата според интуицията си и според обстоятелствата, при които живея. Обичам себе си с всички красоти, които имам и с всички недостатъци. И двете са еднакво важни за поддържане на баланс.

Музиката е част от живота ви, "Горят горите на Македония" е новата песен, с която вече сте актуален?

- Най-новата е новата ми песен на "Охрид фест", "Гори гори на Македония", за която написах музиката и текста. Изправени сме пред големи загуби в това отношение и от тези подбуди на един дъх от мен излезе една красива песен, която се надявам да остане.

От доста време си част от поп музиката, какво е отношението ти към народната музика у нас?

– Народната музика е добра, но представянето й за съжаление не е добро. Би било хубаво общините да ни се обадят и парите да се трупат у нас, а не да се изливат и обогатяват певци от други страни.

Освен музиката, какво друго те изпълва, което публиката не знае за теб?

- Изпълнява ме да угаждам на себе си и на важните за мен. За мен означава, когато храня уличните котки и кучета. Грижа се за тяхното благополучие. Това е голяма болка за мен, затова искам да помогна, а всичко останало е без значение за мен...

Имате ли любима книга и кой филм винаги се връщате назад с радост?

– Любим ми е филмът с Ричард Гиър с кучето Хачико. Четох книгите на Дейл Карнеги и всичко хубаво. Препоръчвам „Среднощна роза“ от Лусинда Ридли. Чета непрекъснато и това ме успокоява.

Публиката ви познава като музикант, но в частен план какъв сте, когато камерите угаснат?

- Аз съм човек, който обича прецизността, откритостта, честността, лоялността. Обикновено съм спокоен вкъщи и по пижама. Вече знаете, че обичам да пътувам.

Ами любовта? Има ли някой, с когото споделяте ежедневието и вярвате ли все още в любовта?

- Не казвам. Нека това остане за мен. Разбира се, че вярвам, заобиколен съм от всякаква любов, а любовта е вечна, докато трае. И, честно казано, напоследък се обичам повече и се опитвам да се правя щастлива. Като цяло, аз съм наистина щастлива жена и най-доброто предстои!

Какво е посланието, което искате да отправите към всички жени в зряла възраст?

- Жени, бъдете жени и не правете компромиси с мъжете с цената на самотата. Дайте сърцето си само на този, който наистина го заслужава. Вслушайте се в интуицията си, отговорите са там. Бъдете отговорни за живота си и никога, никога не се връщайте при някой, който ви е загубил веднъж за друг. Ако той не може да намери такъв, след като е бил „изритан“, бъдете умни и не се поддавайте на това. Ценете приятелствата си с приятелките си и инвестирайте в пътувания и спомени. Разбира се, ако можете, осиновете куче. И тогава Бог ще ви възнагради - казвам го от опит.