Няколко игрални и документални филма получиха своята „последна версия” на редакторската маса на Мартин Иванов през последните няколко години, а най-актуалният в този период е документалният филм „Пътуване пеша” на режисьора Тамара Котевска.

Филмовият монтаж е процес, в който обикновено участват само двама филмови автори – режисьорът и монтажистът. Ако в процеса на заснемане на даден филм участват стотина души - режисьор, оператор, продуцент, актьори, филмови и сценични работници и динамиката на работата понякога може да изглежда хаотична, редът в хаоса се внася чрез монтажа, където режисьорът и монтажистът съставиха историята според предварително зададения сценарий.

През последните няколко години редакторът Мартин Иванов имаше изключително ползотворен и творчески период. Неговият подпис е в челните редици на няколко игрални филма, които имат забележителен успех на филмови фестивали. Сред тях са филмите „Сестри” на Дина Дума, „Хомо” на Игор Иванов, „Лечител” на Гьорче Ставрески, „Стикер” на Георги М. Унковски, „Всички срещу всички“ на Андрей Кошак, „Копане“ и „ТМ“ на Ивица Димитриевич и др. В този период най-актуален е пълнометражният документален филм „Пътуване пеша” на режисьора Тамара Котевска.

На 15-ия "MakeDox" се състоя македонската премиера на документалния филм "Разходката" на режисьорката Тамара Котевска. Какво беше предизвикателството да монтирате филма за вас?

- При положение, че трябваше да прегледаме малко над двеста часа видео материал и в тези двеста часа да намерим смисъл, драматургичен поток и емоционална динамика, за да ги компресираме накрая в час и двадесет минути - "Пътешествие пеша" беше повече от предизвикателство. Преди „Пътешествие пеша“ съм работил главно върху формуляри за функции, които са много по-организирани за работа. Има сценарий, по който е заснет филмът, има определител къде започва и свършва драматичната цялост.

В този случай за първи път се оказах „залят“ с материали, които се нуждаят от систематичен преглед и постоянно търсене на ред в хаоса. Тамара Котевска и аз прекарахме дни и нощи в решаване на аудиовизуален пъзел с безброй потенциални решения. Безброй пъти сме се сблъсквали с задънени улици и някъде по средата на процеса мислено се рестартираме и отново започваме да търсим отговорите на трите вечни въпроса, които всеки трябва да си задава, когато прави нещо креативно: какво?, защо? и как? И бавно заплетената плетеница от кадри започна да се разплита.

Посланието на филма е многопластово. Как стана тяхното наслояване по време на процеса на монтаж на филма?

– В началото дикторството (монтажът) ставаше заедно със записа. За първия наративен слой нашите единствени ориентировъчни координати бяха началото и краят на пътуването на куклата Амал. До края тези координати също се промениха, докато „вървяхме“ в монтажа. През първия месец, докато пътувахме заедно с куклата Амал и кукления ансамбъл, Тамара забеляза личните истории на кукловодите, следващи Амал. Беше удивително как тези истории съвпаднаха с бежанската съдба на главния ни герой. Кукловодите Муайад и Фида бяха буквално и символично дясната и лявата ръка на Амал. Техните истории се въртят около основната тема и подкрепят повествованието, точно както "помагат" на Амал в нейното пътуване и така филмът придоби още една хуманна нотка.

Според мен най-важният пласт във филма е нарацията, защото чрез това изразно средство Амал се въплъщава и се превръща в нещо повече от кукла. Някои от тези редове в окончателната версия датират от първите няколко дни на заснемане и монтаж в Турция (сега Турция). Фактът, че трябваше да го монтираме като скица, с разказа, който Тамара измисли, вдъхновена от самите локации, ни наложи стила на филма от самото начало.

Голяма помощ в творческия процес оказаха продуцентите Хари Грейс и Орландо фон Айнзидел от "Grain Media". Всичко това беше последвано от музиката на композитора войводата Бояджиев. Duque помогна да развием емоционалния заряд на филма и в моментите, когато имахме кризи, музиката ни помогна да преодолеем по-лесно всички творчески пречки.

Ако за операторите обикновено се казва, че са дясната ръка на режисьора, тогава какво да кажем за филмовите монтажисти?

– За това ще трябва да попитате режисьорите и продуцентите. И ще използвам цитат от Шон Пен, когато той шеговито заявява в интервю: „Умелите монтажни ръце могат да спасят режисьора от самоубийство” (The Cutting Edge: The Magic of Movie Editing, 2004).

Процесът на инсталиране често отнема няколко месеца. Каква настройка и каква комуникация между режисьор и монтажист са необходими, за да се получи успешен краен продукт?

- Режисьорите и монтажистите трябва да бъдат подготвени и психически настроени за маратонски начин на действие и мислене от самото начало. Представете си двама души, седнали в пустиня, където може би има строителен материал за мозайка. Първо трябва да намерите материала и едва след това да изградите мозайката. Отнема много време, а най-бързо минава времето, прекарано с приятели и любими хора.

Приятелската комуникация е в основата на монтажа на всеки филм. Ако прекарвате една трета от деня на едно място, с един човек, тогава единственият вариант е да прекарате тази трета в спокойствие и приятна атмосфера. Разбира се, има творчески аргументи и оплаквания, в крайна сметка всички сме хора с различни проблеми, травми и различни лични мрежи. В такива моменти търпението е основната валута на редактора. Качеството на взаимната комуникация винаги се вижда на филмовия екран.

Как се различава процесът на редактиране от процеса на постпродукция на определено филмово произведение?

- Монтажът на филма е неразделна част от процеса на постпродукция. Монтажът оформя драматично-ритмичното цяло на филма, докато постпродукцията се състои от няколко етапа, като: монтаж, обработка и звуков дизайн, композиране на музика, визуални ефекти, цветова корекция, създаване на интро и крайни надписи, превод и адаптация и накрая – производство на окончателни копия за кино, телевизия или стрийминг предавания.

Постпродукцията е процес, при който режисьорът не "гони" залеза, за да хване кадър, не се страхува от прогнози за буря, не получава слънчево изгаряне от снимане при плюс 40 градуса, а напротив, седи на удобно двуместен, яде добра храна, пие добро кафе и има привилегията да стане свидетел как филмът излиза от пашкула си.

В портфолиото ви вече има документални, късометражни и игрални филми, телевизионни сериали. Има ли разлика в монтажния подход към всеки жанр поотделно?

- Разбира се, че има. Всеки филм изисква специално отношение, както от техническа, така и от творческа гледна точка. Ако монтираме игрален филм, тогава историята ни е позната и вече е на хартия под формата на сценарий, актьорите са „замразени“ във времето и тогава ни остава само да „жонглираме“ със записаното.

Документалната форма е по-свободна и често снимките вървят успоредно с монтажа и сценарият се пише в монтажа. Но в крайна сметка крайната цел за всеки жанр и жанр е да разкаже историята по възможно най-добрия начин.

Освен с Тамара Котевска, досега сте си сътрудничили с няколко различни режисьори, като Дина Дума, Игор Иванов, Гьорче Ставрески, Ивица Димитриевич, Андрей Кошак, Трифун Ситниковски. Какъв опит натрупахте в общуването с различни човешки герои, докато работихте върху филм?

– Всички режисьори, с които съм работил, са повлияли на монтажния ми опит. Различни навици – различни подходи, стилове и жанрове. Това е като да си басист или барабанист в множество групи, които се занимават с различни стилове музика, като например метъл, поп, пънк, рок, джаз, фолк и т.н.... Перспективата непрекъснато се разширява чрез изживяване на различни ситуации и подходи към режисурата и монтажа и това ми помогна и все още ми помага да видя света от различни гледни точки.

Тази разширена перспектива разви способността ми да подхождам към проблемите със „спокоен ум“ и повиши увереността ми и способността ми да се адаптирам към нови ситуации и нови навици. Тази адаптивност е ключова за променящия се характер на редактирането на филми. Взаимодействието с различни групи хора в различни творчески среди отвори съзнанието ми и това не само допринася за личния ми мироглед, но също така, надявам се, допринася положително за филмите, които правим.

Какво беше решаващо за вас да изберете монтажа като професионално занимание?

- Беше ми интересна мисълта, че ще мога да редя пъзели с движещи се изображения, актьори, музика, история...

Какво съветваш младите кинаджии, имайки предвид, че работиш и като ментор на филмовата школа „Докуникулци” на „MakeDox”?

– Съветите, които получих от менторите си: не се страхувайте да се заемете с работата. Каквото и да правят в бъдеще, нека не чакат и не се страхуват от това, което искат да направят. Съветвам ги, че е по-добре да направят лош филм, отколкото изобщо да не го направят. По-добре е да бъдеш критикуван за един филм, отколкото да нямаш работа, която да критикуваш. Да сме отворени към критика, да си сътрудничим, да задаваме въпроси, да „чукаме на вратите“ и да работим любопитно. Идеите не падат от Марс, върху тях се работи. Така растеш и така се учиш.

Кои проекти в момента са на вашата „редактираща маса“?

- В момента работя върху два документални и един игрален филм. Не бих казал заглавията, защото вероятно ще бъдат променени до края на постпродукцията, така че този отговор няма да е актуален след една година.

(Интервюто е публикувано в "Културен печат" брой 246, в печатното издание на вестник "Слободен печат" 07-09.09.2024 г.)