Ана Опачич, филмов режисьор

Интервю с режисьорката Ана Опачич: Трябва да се връщаме към класиката отново и отново

Ана Опачич преплита литература и филм с книгата „Авторски политики във филмовите адаптации“, като освен изследвания в областта на теорията на филма, тя е филмов режисьор и директор на филмов фестивал.

Докторската дисертация, публикувана в книгата „Авторски политики във филмовите адаптации“ на Ана Опачич, изследва две изкуства: литература и филм. Книгата разглежда три канонични филма и три литературни произведения: новелата на Томас Ман „Смърт във Венеция“ на Лукино Висконти (1971), незавършената пиеса „Войчех“ на Георг Бихнер на режисьора Вернер Херцог (1979) и фрагментарната поезия на Арсений Тарковски във филма „Огледало“ “ от Андрей Тарковски (1975).

Два от тези филми, поради съдържанието си, все още са актуални в днешния контекст („Смърт във Венеция“ и „Войчек“). Третият филм е избран поради своята фрагментарна, нелинейна филмова структура и изключително рядката поява на поетична адаптация, което го отличава от другите класически филми.

Книгата на Ана Опачич посочва значението и популярността на филмовата адаптация на литературно произведение, особено като се има предвид, че огромен процент от филмовата индустрия се основава на адаптации на литературни шаблони.

Сериозното и задълбочено изследване на тема „Авторски политики при филмовите адаптации” е вашата докторска дисертация, която съчетава литература и кино. С какви намерения поставихте филмовите адаптации във фокуса на изследването?

- Докато чаках окончателната оценка от комисията за магистърската ми теза, заедно с проф. Стефан Сидовски стояхме в дълъг коридор, сами в тишина. Професорът, за да облекчи очакването ми, започна да ми говори за филма „Полин а ла плаж“ (Pauline a la plage) на Ерик Ромър, защото това беше връзката с моя филм и в този разговор той небрежно спомена, че няма да Не е лошо да напиша докторската си степен по теория на авторството във филмовото изкуство. Това беше началото.

В дискусиите между студентите от филмовите академии, както и сред професионалистите в киното, въпросът какво трябва да представлява адаптацията и/или колко свобода има режисьорът, т.е. авторът, в процеса на филмова адаптация на вече добре позната писмена работа. Училищен пример за практикуване и мислене за адаптиране, който давам на моите ученици, е разказът „Хълмове като бели слонове“ на Ърнест Хемингуей, който е само пет страници. Това е класически пример за разказ, върху който може да се развие теорията на адаптацията и теорията на автора. Винаги очаквам с нетърпение техните адаптации, които струват омнибус, почит към Хемингуей. Всички тези сценарии са абсолютно различни и всеки от тях изгражда история от своя субективна гледна точка.

Мисля, че започнах да пиша тази книга основно вдъхновен от моите ученици и класовете, в които имаха безкрайни анализи, които понякога завършваха с битки (хаха) по въпросите кой е авторът на филма и дали има универсален/правилен начин за адаптация.

Рекламодатели на книгата на Ана Опачич бяха писателят Александър Прокопиев и Ивица Димитриевич, актьор и режисьор / Снимка: Кристиян Христов

В изследването си анализирате три филма на култовите режисьори Лукино Висконти, Вернер Херцог и Андрей Тарковски. Как стана селекцията им и какви бяха основните насоки при подбора на филми?

- Привилегия е да можеш да посветиш част от живота си и да се срещаш ежедневно с тези автори, но и да се учиш от тях. Основните насоки при подбора на филмите всъщност бяха литературните внушения, започнах с литературата, тоест три различни литературни жанра – новела, драма, поезия. И трите литературни произведения и техните екранизации са класика, евъргрийни и смятам, че винаги, колкото и да напредваме и да се развиваме в която и да е сфера, трябва да се връщаме отново и отново към класиката.

Имам лични, емоционални предпочитания към всички тези произведения, защо ги избрах и смятам, че това е единственият правилен начин, защото и Висконти, и Херцог, и Тарковски са имали дълбоки лични и емоционални убеждения и причина да са избрали Ман, Бихнер и Тарковски ( бащата) и не са изчислили. Сега, ако трябваше отново да напиша книга на тази тема, може би бих избрал други книги и филми, но тогава, по това време, ми се стори, че тези трите трябва да бъдат.

Корица на книгата на Ана Опачич

Няколко аспекта на филмовата индустрия са включени във вашата работа като професор по филмов сценарий и сценография в университета "Европа Прима", като автор на късометражни игрални филми и като основател и директор на "Плажния филмов фестивал" в Охрид . Как филмовото изкуство успя да те обхване във всяка пора?

- Като малък исках да стана готвач и смятам, че в кулинарията, както в живота, са важни дозировката, мярката и добрите подправки. Сега, когато си въртя филм в главата, някак си сякаш всичко това ми дойде естествено и спонтанно, защото не съм прескочил нито една стъпка.

Докъде сте с подготовката за снимките на първия ви пълнометражен филм „Трета смена“, като се има предвид, че той получи подкрепата на Филмовата агенция през 2022 г.?

- Филмът "Трета смена" е на етап предпродукция. Главният кастинг и второстепенните роли са приключили, а епизодичните роли и екстрите все още предстои да бъдат завършени. Локациите са избрани и заключени, в момента работим по сценографията и костюмите, а през март започвам актьорските репетиции. В края на август ще се преместим на брега на Преспанското езеро и трябва да направим първия си флап.

Каква е темата и чий е сценарият на филма?

– Докато четях книги за докторантурата си, намерих текст, който описва големите горещини, обхванали Франция преди няколко години, когато беше толкова горещо, че хората, живеещи сами или в старчески домове, умираха поради недостатъчни и неадекватни грижи. Тогава имаше заглавия във вестниците, че само богатите страни могат да си позволят стари хора. За да не бъдат пренебрегнати възрастните хора, те се стараят да бъдат равни с младите.

В днешното общество не е позволено на човек да остарява пасивно, както показват телевизионните реклами, в които стари хора скачат с парашут, само за да покажат, че все още могат. В същия текст се среща и изричната социална и културна критика на Мишел Уелбек, който казва, че в този свят можеш да си суингър, зоофил, садомазохист, но не ти е позволено да остарееш. Въпреки че тази тема засяга всички нас, мнозина избягват да мислят за този процес и за старостта. Натискът, оказван върху нас от козметичната и фармацевтичната индустрия да бъдем вечно млади, до голяма степен се подкрепя и от филмовата индустрия, а сцените на голи стари хора са нещо, с което никой не иска да се сблъска.

Поради собствения си страх от остаряването и смъртта, хората биха предпочели възрастното население да бъде възможно най-невидимо и в маргиналата. Това беше една от отправните точки за сценария за "Трета смена", т.е. третата възраст, който написах заедно със съпруга ми Слободан Трайкоски.

Сцена от снимките на късометражния филм "Магнолия" на режисьора Ана Опачич

С каква идея създадохте фестивала за европейско кино „Плажен филм фестивал” в Охрид преди седем години?

- Първите ми спомени от Македония са тези от Струга и Охрид, всъщност от Стружките вечери на поезията, на които бяхме заедно с родителите си. Някак си онези лета, прекарани на езерото, сякаш времето беше спряло там и това ми липсваше, когато се преместих в Скопие и в онези студени зими си припомних концерт на кубински певци, доведени от Нанси Морехон в църквата „Св. София“, спомних си за децата, които цял ден небрежно скачаха от моста в Мечтаната река, но и за четене на поезия в Калища под хилядолетно дърво и исках да споделя това усещане с гости/публика от филмовият свят.

Как се приема фестивалът от местната общност в Охрид и как виждате растежа и развитието му досега?

- Като се има предвид, че почти никой от екипа не е от Охрид, първо трябваше да спечелим доверието на охридчани и мисля, че това се случи, когато започнахме филмови прожекции на градския плаж Саръище. Спомням си един разговор с един от посетителите на фестивала, който е от Охрид, когато ни каза - "Ако местните хора дойдат на прожекциите в Сараище", както ние в Далмация наричаме фетивите - тези, които са родени тук - "това ще означава, че сте приети". И точно това се случи, градът беше съпричастен към фестивала.

Това, което ме радва особено е, че фестивалът се разраства като локация, а успоредно с това и като програма, и всички членове на семейството могат да избират място, където да намерят филм за себе си по време на кино вечер. И така от личен опит, а знам, че не съм единственият, в началото на фестивала бях на централната локация на плаж Славия, а сега заедно със сина ми отиваме в Сараище за детската програма. Отгледахме, вече може да се каже, поколения деца, които в първите години бяха доброволци и идваха на работилници, а днес са част от екипа на фестивала.

Биография – Пълна отдаденост на филма

Филмовият режисьор Ана Опачич (1990) е родена в Трогир, Хърватия. Завършила е Художествената академия в Сплит, катедра "Филмо и видео". Тя получава магистърска степен в Университета за аудиовизуални изкуства ESRA в Скопие (Europe Prima) в катедрата по филмова и телевизионна режисура. Тя получава докторска степен в Института за македонска литература към UKIM на тема „Авторска политика във филмовите адаптации: „Смърт във Венеция“ (Лучино Висконти), „Войчек“ (Вернер Херцог) и „Огледало“ (Андрей Тарковски)“. От 2014 г. работи като асистент в Международния университет за аудиовизуални изкуства „Европа Прима“ в Скопие по предметите Филмов сценарий и Драматургия на сцената.

През 2010 г. участва в международния студентски филмов лагер „Интеракция“ като режисьор, а през 2013 г., също като режисьор, участва в „Sarajevo Talent Campus“ на филмовия фестивал в Сараево. Досега е направил осем професионални късометражни филма, около 20 късометражни филма по време на следването си, както и няколко изложби и пърформанси на ново медийно изкуство.

Първият й игрален филм, озаглавен "Трета смяна", е в предпродукция. Член е на Асоциацията на филмовите дейци на Македония (DFRM). От 2018 г. е основател и директор на Фестивала за нов европейски филм „Beach Film Festival“ в Охрид.

(Интервюто е публикувано в "Културен печат" брой 264, в печатното издание на вестник "Слободен печат" 18-19.01.2025 г.)

Уважаеми читателю,

Нашият достъп до уеб съдържание е безплатен, защото вярваме в равенството в информацията, независимо дали някой може да плати или не. Ето защо, за да продължим работата си, молим за подкрепата на нашата общност от читатели, като подкрепим финансово Free Press. Станете член на Sloboden Pechat, за да помогнете на съоръженията, които ще ни позволят да предоставяме дългосрочна и качествена информация и ЗАЕДНО нека осигурим свободен и независим глас, който ВИНАГИ ЩЕ БЪДЕ НА СТРАНАТА НА ХОРАТА.

ПОДКРЕПЕТЕ СВОБОДНАТА ПРЕСА.
С ПЪРВОНАЧАЛНА СУМА 100 ДЕНАРА

Видео на деня