Филмовият продуцент Павлина Проевска е посветила по-голямата част от живота си на филмовия бизнес и чрез филмите, които продуцира, иска да остави следи за своето творчество, но и за македонското културно наследство.

Портфолиото на Павлина Проевска включва два игрални филма, два късометражни филма, три дългоформатни документални филма, няколко видеоклипа и два музикални албума. Работи като независим филмов продуцент от 1986 г., когато основава компанията "Pavlina LTD" със седалище в Ню Йорк, САЩ. Тези дни тя е в Скопие с намерението да включи македонски филмови професионалисти в някои от проектите си.

От месец сте в Скопие. С каква цел и задължения?

– С фантастична група от млади филмови професионалисти работим върху окончателното редактиране на документален филм, както и производството на дигитален мастер на филма, който беше сканиран в HD от 35 mm копие, така че да може да бъде разпространен на цифров платформи, които не са съществували по времето, когато е създаден. Процесът е известен като "REDUX", което означава, че филмът не се презаписва, а се преработва. Тази преработка предполага нов монтаж, нова музика и специални ефекти, направени от рядко талантлив създател на CGI (компютърно генерирани изображения) от Скопие.

Как се зароди интересът към заснемането на документален филм за писателя Стоян Христов?

- За Стоян Христов научих за първи път, като прочетох един текст със заглавие „Завръщането в родината”. Това беше точно преди 15 години. Жизненият му път е огледало на македонското съзнание. През далечната 1911 г. той пристига в САЩ, заявявайки, че е "българин от Македония", както му казват в църквата в родното му село, 60 години по-късно, преди цялата македонска общественост гордо да обяви, че най-щастливият момент в живота му беше, когато разбра, че книгите му ще бъдат преведени на "...македонския език, моя роден език, езика, който говореше майка ми...", като по този начин изясни своето присвояване, което за съжаление продължава и до днес. Филмът "Моето американско поклонение" се опитва да затвори този въпрос. Документирането на нашите македонски житейски истории, където и да са се случили по света, трябва да бъде основен приоритет на филмовата политика в Македония.

От много години работите и живеете далеч от Македония и малко хора знаят за работата ви. Практически от колко години се занимавате с филмово производство и колко проекта сте реализирали досега?

- Още през 1988 г. направих първия пълнометражен филм с участието на легендарния агент 007 Роджър Мур. Филмът е завършен за два месеца, продаден за два дни, досега е събрал два милиона щатски долара, което е 20 пъти повече от производствения му бюджет.

Тогава определено напуснах работата си във вечерния отдел на американската телевизия CBS. Половинчасовият формат на американските вечерни новини не позволяваше продължителността на новинарските репортажи да бъде повече от минута и половина. Не ми хареса това ограничение, филмът ми дава много повече свобода и време да разкажа историята, която искам да разкажа. Досега съм продуцирал или копродуцирал два игрални филма, два късометражни филма, три дългоформатни документални филма, няколко видеоклипа и два музикални албума.

Тъй като това е истинска индустрия, какви черти на характера са необходими, за да може човек да се задържи и да продължи в професията?

- Да си добър продуцент изисква две неща - постоянство и сляпа вяра. Да има големи общи познания и специален талант за избор на правилния проект. Но много дългосрочният успех във филмовата индустрия, говоря за независими продукции извън холивудската студийна система, зависи от една предпоставка – че продуцентът споменава трите най-важни условия, необходими, за да направи добър филм и по този начин да постигне комерсиален ефект успех. Защото само търговският успех на продуцента ще му позволи да се нарече "независим".

За съжаление в Македония няма такава реална продукция, за която говорим, защото, доколкото знам, нито един продуциран/продуциран македонски филм не е постигнал комерсиален успех. Фалшивите маркетингови промоционални новини, които заблуждават македонската публика с някои прожекции и разпространение извън Македония, са просто добре практикувана самореклама на самите автори на филма. Ако филмът бъде приет от търговска филмова агенция, която ще се опита да го продаде, това не означава, че е "продаден".

Поради непознаване на това как работи филмовото разпространение по света, на македонската публика се продават мъглявини за продадени филми и успешни договори за разпространение, които всъщност се свеждат до опит за продажба, а не до реална продажба. Препоръчвам на агенциите, които разпределят средствата, да зададат онзи прословут въпрос от филма на Том Круз, когато той пита агента си: „Покажи ми парите!“, т.е. „Покажи ми парите!“ Само тогава македонската общественост може да повярва на комерсиален успех на филма. За съжаление, малка група обучени македонски режисьори се възползваха от невежеството си за това как работи истинската филмова индустрия в света и заблудиха обществеността относно своите предполагаеми успехи.

Това отношение към „истинската“ (несъществуваща) филмова индустрия в Македония произтича от нагласата на повечето македонски продуценти, че някой им дължи пари, за да направят филм, чакайки с години средства да бъдат отпуснати от бюджета на филма. Те губят най-хубавите си трудови години в чакане и поради подобно отношение към професията си няма нужда да се питат дали филмът има реален шанс да успее. И този въпрос не само не се задава от производителите, но не се задава и от тези, които разпределят (разпръскват) парите.

Изискването за финансиране на филм трябва да започне с отговор на три въпроса: коя е публиката за тази история, каква е търговската концепция на проекта, която ще осигури търговски успех и има ли този филм национална стойност. Определено не пренебрегвайте третия въпрос, защото парите не са от Господ, а от хората.

Професионалната, трезва дискусия по тази тема е единственият начин да се насърчи моралната и финансова отговорност от страна на производителите, които искат да бъдат уважавани в професията, а оттам и успешни. При избора на проект продуцентът трябва да отговори на горните въпроси, за да се убеди преди всичко самият той, че е избрал правилния проект. От само себе си се разбира, че добрият сценарий е основната предпоставка за един проект. Но ако вземете предвид, че по време на снимките около 30 процента от сценария ще бъдат променени, конкретната основа на проекта е самата концепция за това как тази история ще бъде представена в глобална рамка. Защото и при най-добрия сценарий, ако не се отговори за кого е правен този филм, той няма да има комерсиално бъдеще. Художественият успех е субективен, затова говоря само за финансовите отговорности на продуцент, който не бръкне в джоба си, за да реализира филма.

Преди няколко месеца ваш филм беше архивиран в библиотеката на Конгреса във Вашингтон. За кой филм става въпрос и какво означава той лично за вас?

- За мен този вид признание оправдава целия ми производствен път. Тази чест е по-важна за мен от всяка номинация. Филмът "Щастлива адска нощ" е приет във филмовия архив на Библиотеката на Конгреса в САЩ, защото е заснет на 35 мм и съм работил в началото на югославските войни, така че има историческа стойност. Понякога само времето добавя стойност към филма, в този случай двама от актьорите, тогава в началото на кариерата си Сам Рокуел сега е номиниран за Оскар, а телевизионната актриса Джорджия Фокс е известна.

Затова казвам, че това е по-скоро ново възраждане на филма, който е в активно дигитално разпространение чрез легендарния дистрибутор Samuel Goldwyn Films. За филм с край на ужасите това обаче е "щастлив край", тъй като негативът на филма ще бъде запазен в продължение на векове. Изпълнен съм с усещането, че оставям нещо свое, което ще се пази дълго, много след мен. И по някакъв начин оправдава и оценява професията, на която съм посветил 30 години.

Началото ви обаче е свързано с журналистиката и работата по вечерните новини на CBS News. Какво означава за вас журналистическата професия и как се случи завоят към филмовото производство?

– Работата в CBS ме вдъхнови и ме подготви за продуциране на филми. Запомнящи се моменти на работа имах, когато проследих срещата на Рейгън с Горбачов в Женева, зимните и летните олимпийски игри през 1984 г., срещи с политици като Бенямин Нетаняху и сина на Индира Ганди, когато бях назначен за продуцент на CBS в Съединените щати. Всичко това ме подготви как да се държа в присъствието на такива хора и да придобия самочувствие и съзнанието, че не съм по-малко от тези хора.

Един от най-добрите съвети в ранните ми години в CBS ми беше даден от един от малкото чернокожи ръководители в CBS по това време, който ми каза: „Никога не мисли, че струваш по-малко, защото си различен, помисли за себе си много повече…” Така започна изграждането на самочувствието ми. Само няколко години по-късно успях да седна с легендарния Роджър Мур и да запиша гласа му за първия си игрален филм „Вълшебният снежен човек“.

Каква е личната история на твоето заминаване от Македония и живот и работа в Ню Йорк, САЩ?

- След като завърших гимназия, отидох в Белград да уча френски и немски език. Много бързо стигнах до извода, че това, което ще уча четири години в Белград, мога да науча много по-бързо в Париж, където завърших връзки с обществеността, след което заминах за Съединените щати с намерението да науча английски и след това Връщам се в Югославия. Но колкото повече светът се разкриваше пред мен, толкова по-голямо беше желанието ми за нови и нови знания. Знаете, любопитството е заразна болест и в този процес пониква и амбицията.

Близо 30 години управлявате Македонския съвет по изкуствата в Ню Йорк. Що за организация е и какви са нейните дейности?

- Съветът е създаден през 1994 г. с цел популяризиране на македонското културно наследство в САЩ и по света. В началото работихме по промоционални събития, промоции в ексклузивния "Plaza Hotel" в Ню Йорк, концерти в "Карнеги Хол", изложби... Но видях, че такива събития не оставят трайна следа в македонската култура и че физическото македонско културно наследство в света буквално не съществува. Затова се пренасочих към проекти, които оставят траен отпечатък. Ще откроя две: в сътрудничество с кмета на град Довър, където е живял Стоян Христов, е изграден негов паметник, който днес е регистриран като официална туристическа атракция в щата Върмонт. На паметника, освен на английски, заглавията на книгите му са изписани и на македонски.

Вторият мегапроект беше създаването на постоянна колекция от 30 македонски народни булчински носии, които дарихме на един от трите най-големи етнографски музея в Съединените щати, Международния музей на фолклорното изкуство (MOIFA) в град Санта Фе в щат Ню Мексико, където ще се съхранява тази колекция.стотици и стотици години... Особено важно е, че за първи път в нашата етнографска история колекцията имаше музейна оценка, която достигна 800.000 32.000 щатски долара! Малцина наши етнографи знаят, че например булчинската рокля на Марио е оценена на 11 XNUMX долара! В рамките на проекта е издадена и монография, а костюмите са изложени в музея в продължение на XNUMX месеца. Постоянната документация и проекти, които оставят незаличими македонски следи, са ангажимент на Македонския съвет по изкуствата и мой, като негов основател.

Сътрудничите ли си с македонски филмови продуценти и какви са перспективите пред македонската филмова индустрия?

- Сегашното сътрудничество с екипа за постпродукция ме изуми. Напускам Македония много доволен от резултатите и с нова вяра в перспективите на младите режисьори в Македония. За щастие, те все още не са засегнати от моралното петно, присъстващо у по-старите режисьори. Мисля, че в по-младите поколения тлее това, което ми даде силата да оцелея в тези води в Ню Йорк и в международен план повече от 40 години. Трябва да си упорит, да вярваш. Неслучайно логото на моята продуцентска компания в Ню Йорк гласи: „Същността на продуцентската работа включва издръжливост, постоянство и вяра“.

(Интервюто е публикувано в "Културен печат" брой 182, в печатното издание на вестник "Слободен печат" 10-11.6.2023 г.)