Ексклузивен двоен юбилеен концерт под надслов „Моите първи 20 от 30“ ще се проведе на 2 октомври в залата на Националната опера и балет, а инициатор на събитието, което ще донесе много музика, любов и човечност, е диригентът Ерхан Шукри.

Симбиоза от два оркестъра с над 70 музиканти и детски хор, както и изпълнението на голям брой специални гости, ще донесе концертът „Моите първи 20 на 30“, с който Ерхан Шукри ще отпразнува своя двоен юбилей. Концертът ще бъде илюстрация на професионалната музикална дейност на Шукри, но и израз на пълната му отдаденост на музиката, а хуманитарното измерение разкрива неговия характер, сърце и душа.

С един концерт на 2 октомври ще отбележите две годишнини - 30 години художествено-педагогическа дейност и 20 години Струнен камерен оркестър "Арко". Изкуството има хуманистично измерение. С каква цел добавихте хуманитарното измерение на концерта?

– Човещината е нещо, което всички носим в себе си. Въпрос на време е съзнанието да се събуди и да започне да работи. Преди време ми направи впечатление един клип за липсата на датчици, ленти и глюкомери за деца с диабет и това беше поводът да решим двойният юбилеен концерт да бъде с хуманитарен характер. Надявам се да има отзвук и с всеки закупен билет всеки месец да помагаме на уязвимата категория семейства, които не могат да си го позволят. През 2014 г. проведохме и благотворителен концерт за деца със специални нужди, а през 2004 г., заедно с Мандолинния оркестър на Скопие, посветихме благотворителен концерт за децата на Велес.

Честването на двата юбилея, 30 години художествено-педагогическа дейност и 20 години Струнен камерен оркестър "Арко", за мен е кулминацията на цялата концертна дейност, работа със студенти, свирене в двата оркестъра на НОБ и Филхармонията. , както и свирене в множество камерни оркестри, които продължават да съществуват у нас. В допълнение, през този период от време се състояха много пътувания с музика по целия свят, на фестивали и конкурси, които потвърдиха цялостната работа във всички области. Затова реших да отбележа и двете годишнини с целощен концерт и неслучайно концертът е озаглавен „Моите първи 20 в 30“.

Програмата на концерта е богата и пъстра. Как избрахте гостите, които ще участват на концерта?

- След всеки концерт винаги следваше въпросът: А сега? Какъв ще е следващият концерт, каква програма да изберете? Никога не съм бързал да създавам много концерти, винаги съм се вслушвал във вътрешния глас, който тайно нашепваше как да подредя нова мозайка. Тъй като този концерт е кулминацията на моята работа, беше очевидно, че програмата също ще бъде богата на палитра, обагрена с музика, която ще бъде изпълнена от Струнен камерен оркестър "Арко" и Мандолинен оркестър "Скопие", два оркестъра, с които работя от много години.

Някои солисти се утвърдиха, като сами отбелязаха юбилеите – проф. Михайло Куфоянакис беше мой преподавател във ФМУ, неговият син Момчило Куфоянакис беше мой студент, сопраното Ивана Здравкова свири няколко пъти на мои концерти. Интересно е, че баритонът Джемил Реджепи е свирил с баща ми и Мандолинния оркестър през 2006 г. и сега след толкова много години отново идва в Скопие. Приятелството започва с Добрила Грашеска през други групи. Сестра ми Мерсиха Шукри е част от работата ми от много години. Всеки път съм искал на концертите ми да има различни солисти, които да представят нов инструмент. И така, за мое голямо удоволствие, Name Jarkin и Aydin Javash безрезервно приеха поканата ми да бъдат солисти на юбилейния ми концерт. Случайна среща с майсторския ни актьор Никола Ристановски породи идеята той също да участва същата вечер. Особено се радвам, че скъп специален гост ще бъде баща ми Рамадан Шукри, доайенът на мандолинното музикално изкуство, който ме вдъхнови да работя с оркестри.

Какви бяха реакциите на участниците, когато получиха покана да участват в концерта?

- За мое голямо удоволствие всички безрезервно приеха участие в концерта. Те харесаха идеята и концепцията на концерта и за мен беше чест да приема. С някои солисти общувахме по-дълго време за представянето им, предвид постоянните им ангажименти. Но така или иначе разнообразието на самия концерт беше голямо предизвикателство за тях да приемат и участват в този концерт. Когато разбраха, че ще правя симбиоза от два оркестъра с над 70 музиканти и детски хор, останаха изумени от размаха на концерта.

Годишнини от този калибър неизбежно събуждат спомени за началото. Ти лично кога и на какъв инструмент започна да се занимаваш с музика?

– Разбира се, неминуемо възникват спомени. Спомням си много добре, когато през 1993 г., като трета година във ФМУ, започнах да свиря в оркестъра на НОБ и направих първите си стъпки в професионален оркестър, учейки този занаят в продължение на 14 години. През същата година започнах да асистирам на баща си в Мандолинния оркестър, което ми отвори широки врати към любовта към работата с оркестри и ме насърчи, за да мога след три десетилетия да изляза на артистичната сцена със сериозни проекти.

А моето начало? Започна от 4-годишна възраст, когато държах върха на лъка на баща ми, докато той се упражняваше на контрабас и си мислех, че всеки момент ще отрежем контрабаса. Но още на 9 години започнах да уча родния си инструмент – цигулката, която ми даде най-красивата медитация в живота ми. На 12-годишна възраст започнах да свиря на китара в мандолинния оркестър на баща ми и свиренето в този оркестър ми донесе мили спомени с много пътувания и социални срещи, които разшириха хоризонтите ми.

Вие сте от музикално семейство, а баща ви и сестра ви Рамадан Шукри и Мерсиха Шукри са сред участниците в юбилейния концерт. Какво е влиянието им върху вашата музикална дейност?

– Много се радвам, че баща ми и сестра ми ще играят. Баща ми е "виновникът" за любовта ми към ансамблите, така че го очаквам с нетърпение на сцената с мен. Знаем, че той е издигнал любителското свирене на мандолина на високо професионално ниво, а моята сестра със своя аристократичен инструмент – арфата, ще ни облагороди с прекрасните си звуци.

Влиянието е взаимно, защото нашето ежедневно общуване е изключително музикално, ние живеем за музиката и тя също живее чрез нас. Градивните консултации, критики и предложения винаги са добронамерени в служба на най-красивия нектар на боговете – музиката. Но трябва да призная, че баща ми винаги е бил мой идол и затова той ме е мотивирал и вдъхновявал да работя с оркестри.

Инструментът цигулка има съществена роля в педагогическата дейност, а работата с мандолинния оркестър също е от голямо значение във вашата дейност. Какво те мотивира и ти дава сили да се отдадеш и на двете дейности?

- Едното е свързано с другото, защото това е основно педагогическа дейност с пласиране и реализация в културата, т.е. представяне на арт сцената. Работя като учител по цигулка и камерна музика от 29 години и децата са най-чистата човешка енергия, от която научавам много. Радостта е по-голяма, когато успеят да се класират някъде извън Македония, като продължат бакалавърското си обучение, а още по-голямо е удовлетворението, когато ви надминат с успеха си и вие като техен учител ще научите нещо ново от тях.

Свиренето на мандолина е интересно явление, което е неизлечимо заразно, което създава магия, на която не можеш да устоиш, която те опиянява и те увлича още по-дълбоко, завладявайки те до последния атом с цялата красота и всички сетива. Трябва да отбележа и следното, за съжаление мандолинната музика у нас умира, но ние се опитваме да запазим тази традиция, която съществува повече от шест десетилетия и трябва да признаем, че има оправдан и устойчив национален интерес към страната ни. Това е една от причините да работим с Мандолинния оркестър.

А цигулката... когато от малък създадеш свой колега, винаги е мотив да работиш с едно талантливо дете и да го насочиш правилно в музикалната посока.

С каква цел е създаден преди 20 години струнен камерен оркестър „Арко” и какво означава името му?

- "Арко" се роди и започна в класната стая, в която работя, в ДМБУЦ "Илия Николовски - Луж". За да заинтересувам учениците си, организирах им уроци по камерна музика, в които те веднага се влюбиха и не искаха да напускат училището с часове. Те бяха едно поколение от първите ми ученици, които продължиха образованието си в други гимназии, но желанието за камерна музика остана. Те се обадиха и искаха да играят. След едно пътуване до Корея, през 2003 г. ги събрах и започна да се пише историята на "Арко". „Арко” винаги е бил отворен за всички желаещи да играят, но се занимават с друга професионална дейност. Въпреки че през годините „Арко” израсна в зрял камерен оркестър, в който свирят скъпи колеги от Филхармонията, Оркестъра на НОБ, ДМБУЦ „Илия Николовски – Луж”. "Арко" винаги ще има както любителската основа, така и професионалната сериозна интерпретация. Между другото, "Арко" представлява музикален израз, тоест начин на свирене на струнни инструменти - "с лък".

В програмата на вашите концерти има музика за всеки вкус - класика, оперни арии, балет, филмова музика, фламенко, рок, латино, през Ориента до македонския фолклор. Какво е необходимо, за да преминете лесно от един музикален жанр в друг?

- Минавайки през годините, стигнах до прозрението, че всички жанрове водят към една цел, вливат се на едно и също място и това е музиката. Красивата селекция от музика, независимо от жанра, се харесва на всички. Както споменахте във въпроса си, музика за всеки вкус, всеки път на моите концерти темата е различна, посланието е честно и ясно, защото преди всичко за мен е предизвикателство да направя нещо ново, различно от предишното и да остане оригинален в художествения си израз. Затова и удовлетворението е изпълнено с радост, когато публиката си тръгва с усмивка на лицето след концерта. Вдъхновението и въображението създават само красота, която е разпознаваема за всяко сърце.

По-горе споменахме хуманистичното измерение на изкуството. Какво може да се каже с музика, което не може да се обясни с думи?

- В моите творчески моменти се създаваше и музика, която засега стои в чекмеджето ми, така че се надявам някой ден да я споделя с публиката. Много пъти са ме питали защо не пишеш текстове, а защо само музика? За мен лично по-голяма експресия, по-голяма яснота, по-голяма дълбочина и емоция винаги са се събуждали изключително от музика, която не включва думи. Разбира се, не подценявам думата, но смятам, че музиката има дълбочина, която казва повече от всяка изречена дума, предизвиква по-фина емоция и настроение. Музиката може да развие универсална фантазия у всеки с хиляди думи, които са част от тази звукова вибрация. И затова смятам, че човечността, която носим в себе си, е тясно свързана с музиката и само чрез музиката човешката част в нас може да се осъзнае все повече и повече. Човещината и музиката са открити, ясни и честни.

С какво послание бихте поканили публиката на вашия юбилеен концерт?

- Красивата музика е най-доброто лекарство за всички нас. Надявам се всички, които решат да посетят юбилейния ми концерт, да имат възможност да се насладят на подбора на програмата, която, както казахме, е за всеки вкус. Музиката те осъзнава, но и просветлява. Музиката събужда човечността в нас. Нашият концерт е с хуманитарен характер за деца с диабет. Нека проявим своята човечност и за момент да помогнем на уязвими семейства за техните деца, които тепърва ще се справят с предизвикателствата на ежедневието. Нека за миг им наложим топла усмивка и радост.

(Интервюто е публикувано в "Културен печат" брой 198, в печатното издание на вестник "Слободен печат" 30.09-01.10.2023 г.)