Тя е пред телевизионните камери от 16-годишна и е влюбена в професията си, въпреки че като малка мечтаеше да стане писателка. Елена Стояновска-Янковска тя лично е влюбена в съпруга си Огнена и дъщеря Или в. Едва ли някой би си помислил, че тя е на 42 години, нейното младежко излъчване и позитивен дух са само част от качествата, които я правят обичана както от зрителите на ТВ Сител, така и от нейните близки и приятели. Независимо дали е уморена или не, Елена е будна почти всяка сутрин от 5 часа, усмихната и предава доброто си настроение на зрителите на сутрешния блок "Аз обичам Македония". Хората често се доближават до нея, за да я поздравят, а когато я видят в неформално издание, казват, че я възприемат по различен начин, а тя има добра дума за всеки. Елена за Безплатна преса разказва любовната история със съпруга си, разказва каква майка е и кои неща правят живота й красив и пълноценен.

Ставането много рано, за да стигнете навреме за Сутрешната програма, отдавна е част от вашето ежедневие. Има ли дни, в които сте уморени, нямате енергия и бихте искали да си починете още един час? Какво правиш, когато не ти е ден и трябва да се усмихнеш пред камерите?

- Разбира се, има дни, в които не ми се става в 5 сутринта, когато ми се иска да изключа телефона, да се обърна и пак да потъна в сладък сън. Но считам, че имам отговорна професия, от малък съм в ефир и уважавам публиката и медиите, в които съм работил. Е, когато не ми е ден, пия кафе, гледам да си прекарам добре с колегите и накрая всичко завършва добре.

Спомняте ли си първата си поява по телевизията, в кое предаване бяхте и на каква възраст, как преодоляхте нервите си като начинаещ?

- Спомням си го сякаш беше вчера. Угро трябваше да обяви, че оттук нататък музикалното предаване 100% по телевизия А1 (а тогава имаше само две музикални предавания) ще се води от момиче. По това време току-що бях навършил 18 и имах само две години опит в радиото, така че бях зад камерите и чаках да ме повикат и да започна. Преди да застана на сцената, имах странното чувство, че ще изчезна, но щом стъпих там с първата изречена дума, разбрах, че съм много красива и ми е приятно да съм под светлините на прожекторите. Оттам нататък никога не съм изпитвал нервност или нервност, може би просто някакво красиво вълнение, адреналин, който вече не разпознавам с годините, но със сигурност го има в мен. И до ден днешен споменавам чичо Лазе Паковски и не знам как не се уплаши да ми повери такъв голям проект за онова време. Благодаря му, че повярва в мен.

Какво друго сте по професия, журналист ли сте по призвание и работили ли сте нещо друго, освен в медиите?

- Въпреки че работя в медиите от 16-годишен, мислех, че ще бъда писател. Любимата ми книга беше „Любовникът“ от Маргарет Дайрас по онова време, така че си помислих, че ще пиша любовни романи и затова се записах в катедрата по обща и сравнителна литература. Студентските дни свършиха, но аз останах в медиите и все още не съм публикувал роман, но кой знае (хахахаха).
Имам магистърска степен по управление на човешките ресурси, така че влагам знанията в работата си, когато има нужда. Постоянно идват нови кадри, млади хора, обучаваме ги и затова съм много щастлив, че образованието ми помага в кариерата.

Наскоро, при съвместното ни пътуване до Турция, към вас се обърна дама, която искаше да ви поздрави, но в първия момент не ви разпозна като Елена от Сител. Другите хора възприемат ли ви по различен начин, когато ви видят в неофициално издание?

- Много често хората се изненадват, когато ме видят на живо, защото си ме представят много по-голяма. Сигурно камерата си върши работата и харесвам такива коментари - колко голям изглеждаш по телевизията и колко малък си в действителност... Има различни варианти, но се радвам, че хората гледат нашето предаване, че ни следват. и искам да разменя няколко думи с тях на тези срещи.

Какъв човек сте лично, коя черта смятате за най-големия си недостатък и коя е най-голямата ви добродетел и качество?

– Не съм прост (хахахаха), ще започна от там. Смятам се за справедлив, не искам да наранявам хората. Аз съм Везни по хороскоп и наистина мога да си променям мнението понякога, но когато реша нещо си остава така до края. Негативната ми черта е, че искам да контролирам нещата, искам всичко да е наред, всички да са доволни и никога да не научавам, че така не става. Вкъщи семейството ми се оплаква, че прекалено много се натоварвам с чистене, подреждане, а истината е, че понякога съм заета.

Дъщерята Илина е на 11 години, вече бавно навлиза в тийнейджърските години. Строга майка ли сте, има ли правила в дома ви, как се разбирате двамата предвид чувствителните години на Илина?

– Не съм строга майка, много съм снизходителна. Вярно, Милица, Илина е в някаква предпубертетна фаза и сега сме като най-добри приятелки, които не сме съгласни по много неща, но търсим компромис. Най-голямото ми желание е, ако се случи нещо, което той знае, че не е умно и не е добро, да не се притеснява как да го скрие от мен, а първо да ми се обади и да ме помоли за съвет или помощ. За мен е важно да уважавам всички хора, да не ги деля според националност, професия, а според това как се отнасят към нея. Не мога да я предпазя от всичко, но винаги искам да знае, че аз и баща й ще сме нейната безрезервна подкрепа.

Рядко говорите за съпруга си Огнен, който ви е голяма опора. Как се запознахте, каква е вашата любовна история накратко?

- Забавно е. Работех в MS TV, виждах го от време на време и мислех, че идва на гости. Срещнах го на парти в Таламаска, пускаше транс музика и го видях на излизане... Поздравихме се, казах му, че го познавам от телевизията, но той не ми каза, че е моя колега. Следващия понеделник колегите от работа ми казаха, но беше твърде късно, бях влюбена. За щастие и той го прави.

По какво си приличате и по какво се различавате, къде се допълвате най-много и кои са неговите най-добри качества?

- Не си приличаме по нищо. Вероятно сме от онези двойки, при които противоположностите се привличат. Срамежлив съм от всичко, той е авантюрист. Аз съм в облаците, той е стабилен. Той има много красиви качества, но обожавам неговата увереност в себе си и факта, че няма нужда да се доказва пред никого. Най-доброто му качество обаче е, че е много грижовен и всеотдаен към мен и Илина.

Знаеш как да публикуваш снимки на приличащата си сестра. В детството си как се разбирахте, кой беше по-доминантен и какво дете бяхте?

– Аз съм по-голямата сестра, въпреки че разликата между нас е малка, година и половина. Аз съм брюнетка, тя е справедлива, но въпреки това много хора разпознават, че сме сестри по чертите. Бяхме много защитни един към друг, тя е по-висока от мен и винаги се пази. Имахме скромно и безгрижно детство, играехме, карахме се и имахме малки битки (хахахаха). Винаги сме се допълвали, много сме близки. Тя е единственият човек, на когото мога да доверя всичко, както и тя на мен. Само заради връзката ми със сестра ми съжалявам, че Илина няма брат или сестра.

Имате ли интересна история от тийнейджърските си години, някоя лудост, която сте направили, а днес си спомняте с усмивка?

– За съжаление не съм правила луди неща. Бях "напълно" отличен, бях председател на класа няколко години, учех много и ми беше скучно. Но след това дойдоха гимназиалните дни, започнахме да излизаме много с приятелите си, да се забавляваме и така родителите ми започнаха да побеляват.

Знам, че обичаш да излизаш вечер, да излизаш с любими хора, имаш ли друг изход, нещо, което най-много те отпуска и прави щастлив в някое време, което е само за теб?

– Обичам добрата храна, обичам да пътувам, обичам да чета книги и да се забавлявам с хората, които най-много обичам!