На 14 септември в "Cresha Bar" в Скопие ще се проведе концертна промоция на стихосбирката "Език за двама" на Пиян Славей, а разговорът с Бранислав Николов проведохме в разгара на интензивната концертна дейност на "Фолтин" група.

С новата книга „Език за двама” продължава поредицата стихосбирки „Креветизъм и хоризонтала”, „Сърца” и „Полиграф” на Пян Славей. Промоцията на книгата ще бъде допълнена от концертно изпълнение на група "Пян Славей". Всичко това се случва в период, в който група "Фолтин", където вокалист и текстописец е Бранислав Николов, има усилени концертни изяви в няколко града на страната.

В разговора с Бранислав Николов засягаме темите, свързани с поетичния изказ, спецификата на Пиян Славей и постоянството на концертната дейност на „Фолтин“.

Къде, с кого и как се планира промоцията на новата книга "Език за двама"?

– Първата мисъл, която ми хрумва по този въпрос, е, че колкото и да съм съобразен с авторската си чувствителност и идентичност, аз съм традиционно привързан и през четирите издания към моя издател Деян Трайкоски и към неговото издателство „Прозарт“. Медии“.

Но това отчасти дава отговор на въпроса „с кого?“, затова с голямо удоволствие ще кажа, че членовете на група „Пияният Славей“ ще бъдат с мен, защото този път решихме да направим концертна промоция, както подобава . За мен е някак неестествено да публикувам текстове и да не ги карам да звучат като песни и концерти. И като говоря за спазване на традициите, ето че в "Cresha Bar" има общо четири промоции - две стихосбирки и два албума на "Фолтин". И четиримата бяха подсвирващи. Това е мястото. Ние също сме такива.

Има ли някаква нумерология във факта, че книгата „Пияният славей“ излиза на всеки две години?

- С нумерологията няма нищо, поне на съзнателно ниво, но времевата рамка не е случайна. Две години за източване и зареждане на батериите за усещане и писане. И разбира се, не говорим за някаква рутина или желязна дисциплина, поставяне на срокове, стратегии и т.н. Просто това е вътрешното ми темпо за този формат. От увлечението и пренасищането с предишното, през постепенното харесване, след това натрапчивото задълбочаване, до окончателното завършване на един цикъл. Винаги точно две години. Но знам, че е време да сложа край и на тази поредица.

Текстовете в книгите могат да се четат, както и да се пеят. С какви чувства са написани и с какви намерения са публикувани?

– Пристрастена съм към мелодичността и ритмичността в стиха. И това не винаги ме води до конкретна музикална реализация. Понякога песента трябва и трябва да остане неизпята, ако не ви моли да я изпеете. И която пита, тя също трябва да мине през строгите закони и правила в приспособяването.

От друга страна се случва да напиша песен, която усещам в зародиш като материал за песен. В този случай песента расте заедно с музиката в спираловидно преплитане и сливане. Аз съм текстописец, и то по-скоро текстописец, и плахо и предпазливо се приемам като поет.

Въпреки това стихотворението, независимо дали е изпято или изречено, поставя думите в молекулярна структура от по-висок ред. Стихотворението е закодирана истина. Извън стихотворението стихотворението не съществува.

Музикалната основа се дава допълнително на двата албума (EP) на Пян Славей. В каква връзка са книгите и албумите?

– Колкото до Пян Славей, първо са книгите, после албумите. Е, в края на краищата, може би тези два огъня горят от една искра. Пак ще го кажа, музиката и думите се обичат безкрайно. Това е любовта, която е проляла най-освобождаващите сълзи на света.

Има и естествена връзка между Drunken Slavey и "Faultin". Може ли да се каже, че славеят е по-малкият брат на "Faultin", или връзката обхваща други измерения?

- Вече няколко пъти отговарях на този въпрос. И не знам дали отговорих. Сърцето на едната група е различно от другото. Въпреки че композициите са станали почти равни с времето, обаче, както има прилика, има и разлика. И не бих се опитвал да го обяснявам изкуствено. Знам, че е провокативно - че почти едни и същи хора са в две различни групи, с две различни имена и програми, но в крайна сметка тази равнопоставеност в състава може да покаже още по-ясно съществената разлика в идеята. И затова е много важно да се каже, че "Drunken Nightingale" изобщо не е възникнал от някаква криза на добрия стар "Faultin". Вървим ръка за ръка.

Имахте няколко концерта с "Фолтин" само през август, а ехото от концерта в Битоля е "истинска културна бомба от Битоля". Какво всъщност се случи на концерта, вкъщи пред неговите собствени?

- Пред свои хора е най-трудно, но ако в своите имаш мечтаната публика, тогава е лесно и бързо. И бяхме изненадани как се разви цялото събитие. Не беше само нашият концерт със съпорт групи, които са там, за да подгреят технически публиката. От самото начало имаше впечатлението, че се случва нещо по-голямо. Звукът беше безупречен, а трите млади банди от Битоля (трябва да спомена: "Цар фон тайм", "Сиото джаз" и "Корозия") ни накараха да се почувстваме така, сякаш присъстваме на много важен фестивал в град Битоля културна сцена.

Накратко, за нас беше удоволствие да сме сред себе си и пред своите. Организирахме концерта сами, от запалването на първата светлина, до гасенето на последната и всичките стотици важни и по-малко важни дейности между тях. Но това е тема за съвсем друго интервю.

Музикални албуми, музика за театър и филми, специфична и нестандартна смесица от жанрове, концерти под формата на танцови пърформанси... как "Faultin" изживяват своята зрялост?

– Както каза един по-млад колега: „Опустошена младост, няма как да мине!“ Наистина изкуството не може без творчество. А върхът на творчеството е в младостта. Тогава се създават световете, които по-късно, в зрялата възраст, се живеят и се наслаждават. Наскоро гледах един по-стар наш концерт, от фазата на албума "Lo-lee-ta-too" ("Lolitatu"), когато се нарекохме "псевдоимигрантско кабаре", и след това се насочих към по-нов, от преди няколко години и получих отново характерното впечатление, че "Foltin" е група със силни и дълбоки трансформации и метаморфози. Не говоря за физическите промени на стареенето, а за динамиката в живота на един колективен дух, за цветното му пътуване от раждането до мястото, където сме днес. И тук, през тези почти тридесет години, никога не сме спирали. И когато спра да погледна далеч назад... все едно беше вчера!

Догодина се навършват 30 години от първото появяване на бандата. Какви чувства носи погледът към миналото и какви планове правите за бъдещето?

– „Фолтин“ има двойно изчисляване на датата на образуване. Единият започва от първите по-малки дейности, когато правехме изпълненията с "готови" ударни инструменти и вече събирахме материала за първия албум и това е през цялата 1995 г., а другият, който предпочитам да използвам, е първият самостоятелен концерт в Хераклея на 16 август 1996 г. По това изчисление с гореспоменатия концерт в Битоля тихомълком отбелязахме 28 години. Запазваме фойерверките за 16 август 2026 г. Плановете за бъдещето са прости – да дишаме, да играем, да пеем.

Каква духовна и творческа енергия ви държа заедно толкова дълго време в групата?

– Не знам конкретен отговор на този въпрос. Просто знам, че трябва наистина да обичаш това, което правиш. Често не е лесно, но в крайна сметка удовлетворението и чувството на благодарност остават. Въпреки това трябва да кажа и не искам това да се приема като изтъркана фраза, че върховната сила, която поддържа твореца жив и го вдъхновява, е тази, която спира между него и някой от другата страна, на когото той се предава душата му, а тя, облагородена и променена от чувствата на получателя, се връща отново към него, с мощна енергия и воля да дава повече. С други думи, публиката е тази, която до голяма степен определя краткотрайността или дълголетието.

На по-къси дистанции какво ви очаква в този период до края на тази година?

– През пролетта свирихме предимно с „Пян Славей”, това лято направихме няколко концерта с „Фолтин”. Така след славейковата пролет и фолтинското лято идва есента, изтъкана и от двете. А вие, където ви е удобно, давайте.

(Интервюто е публикувано в "Културен печат" брой 247, в печатното издание на вестник "Слободен печат" 14-15.09.2024 г.)