Биляна Лотеска е учителка в детска градина от 30 години и с този опит и вдъхновението, което идва от всеотдайната й работа с деца в предучилищна възраст, тя става автор на първата интерактивна книжка с картинки за деца "Жълти чорапи". И ще има още...

Най-напред ви поздравявам с двата повода за празнуване: три десетилетия от работата ви като възпитател в ЦДГ „Детска радост” и авторското дело – интерактивната картинна книжка „Жълти чорапи”. От колко време обмисляте книгата с картинки?

- Благодаря ти! Наистина поводи за празнуване и за мен много значими. Първото е нещо, в което открих себе си, работата ми съдържа всичко, което безкрайно много обичам – децата, и в същото време е място, където мога да изразя цялото си творчество, цялата си топлина и любов. Всъщност пет дни в седмицата събуждам детето в себе си и в същото време се опитвам да доставя радост на децата в моята група. Работата ми носи усмивки, а всеки ден прекаран в детската градина с децата е нов и интересен. И вторият повод е част от първия, тъй като всекидневното творчество е и писане за деца. Благодаря на "Libby", част от "Ars Lamina Publications" и на редактора и писател Оливера Чорвезироска, която допринесе ръкописът ми да не остане в папка на лаптопа ми, както и на двете ми дъщери Бисера и Деница и съпруга ми, които подкрепяха и аплодираха "Жълтите чорапи" заедно с мен. Колкото и да работя с деца, дълго време обмислях този и другите ми ръкописи на книжки с картинки. Това означава, че съзряването и творчеството в мен са се допълвали паралелно, като в това, разбира се, най-голяма помощ имах от децата, бъдещите бенефициенти на „Жълтите чорапи“.

В резултат на моя опит, в допълнение към тази картинна книга, очаквам още три свързани книжки с картинки да бъдат публикувани в „Ars Lamina“, които носят нови, интересни и интерактивни примери и правят възможно реализирането на куклени представления, театрални представления и поредица от анимационни филми по тях.филми.

Какво означава "интерактивна книжка с картинки", как и с кого е интерактивна?

- Възпитателната ми работа ми показа, че книжката с картинки като първата книга, с която детето се сблъсква, трябва да отговаря на три условия, да го заинтригува какво съдържа книжката с картинки, да даде възможност на родителите да работят с децата и на педагозите да предложат дейности като разказване на история, драматизиране на текста и илюстриране на героите и накрая работилница с децата, вдъхновени от книжката с картинки. Детето слуша, родителят и/или учителят чете, изпълнява текста - заедно с децата прави драматизация и организира час по рисуване. Това триединство има за цел да обогати знанията и света на детето с много специфични животни и предмети и да извлече от тях онези процеси, които влияят на неговото познание за света и растежа. И така, чрез книжката с картинки имам комуникация на три нива: езиково, художествено и психологическо, чрез историята и дейностите в книжката с картинки. Ето защо моята книжка с картинки „Жълти чорапи“ във втората част предлага тези интерактивни компоненти с допълнително усвояване на бързи думи, гатанки и, с творчески подход, предлаганите предмети с мислене, така че децата да ги свързват, където им е мястото.

Разбира се, дългогодишният опит играе важна роля за разбирането на детската душа, но като се има предвид, че акцентът в книгата е върху изразяването на емоции чрез цветовете, консултирахте ли се и с психологическа литература?

- До това работно знание стигнах чрез активно следене на професионална литература по психология и теория на цветовете, но и от обученията, които преминах у нас и в чужбина. Всъщност тук говорим за книжката с картинки като средство, което служи не само в ежедневната работа на педагога, но трябва да бъде и средство за родителите. Наясно съм, че родителите в преходен период имат малко възможности да бъдат по-дълго и по-креативно с децата си, затова този тип публикации позволяват този вакуум да бъде творчески запълнен. Опитах се да създам ново пространство, в което децата да получат знанията и ценностите на цветовете, които ни заобикалят. Затова реших книжката с картинки "Жълти чорапи" да бъде отправна точка, от която децата да научат значението не само на цветовете, но и на емоциите, а родителите ще могат с помощта на различни предмети или конкретно с цветни чорапи, че знанията да го определят. Целта ми е това да се превърне в движение, в което чорапите, които обуваме, панделката в косите ни подсказват предварително какво е психологическото състояние на детето или възрастния. Това е нов психологически подход, с това, което носим, ​​за да изпратим съобщение до тези, с които общуваме.

Много ли се различават днешните деца от предишните поколения, както мнозина твърдят. Вашият опит такъв ли е?

- Поколение от поколение се различава само по едно нещо: придобиването на разширени знания и взаимоотношения, които са продиктувани от много външни фактори, които навлизат в семействата по контролиран или неконтролиран начин. Ако предишните поколения имаха игри на открито, с естествени материали, тези поколения от своя страна имат образователни игри на таблет. На всяко поколение се дават възможности да научи нещо повече от предишното и с това богатство да напредва по-бързо. За всяко поколение обаче е важно едно и също – колкото повече ние (възпитатели, родители) инвестираме, толкова повече те (децата) ще бъдат добри и успешни. Всяко поколение остави красив спомен в мен, за да ги помня и да им се радвам, а те да ме помнят и да ме радват с житейските си успехи. Особено се радвам, че ги срещам отново, вече като учителка на техните деца, а интересното е, че те си купиха книжката с картинки „Жълти чорапи” и я четат на децата си.

Забелязвате ли промени при децата след двугодишния период на пандемията, което обуславя учебния процес да протича предимно без физически контакт, най-вече през интернет?

- Благодаря ви за въпроса, защото ми давате възможност да кажа това, което досега не се знае в нашата публика. А именно ние, педагозите, тъкмо бяхме завършили обучението за социално-емоционално развитие на децата, когато неочаквано избухна пандемията от COVID-19. За разлика от други дейности, ние в детските градини направихме почивка на пика от само шест месеца (докато почивката в училищата беше по-дълга) и продължихме редовната си работа, да, с намален брой деца, но този път обогатени с нашите нови знания . Пандемията ни застигна в детските градини като всички останали и нито сме чували за такава нова ситуация, нито сме били готови да работим с деца. През тези шест месеца се опитахме да намерим нови психолого-педагогически методи за работа с деца в тези условия и смятам, че успяхме точно с новите знания. Успяхме да намерим креативен начин да направим носенето на маски и заниманията от разстояние интересни и забавни за децата. А за децата, които останаха вкъщи, споделихме занимания, игри и приказки на сайта на детската градина. Родителите биха могли да ги реализират с децата си в домовете им.

Част от богатия ви опит е работата с деца мигранти от 3 до 10 години. С какво са по-различни тези деца, имат ли повече психологически проблеми и как ги преодоляват?

– „Здравей, чаках те!“ Тези игри с теб са най-красивото нещо в моето време и тук, където живеем сега!". Когато бъдете поздравени с такива думи от човек, чийто живот се е променил за една нощ и е само дете, никой не може да остане безразличен, а аз от друга страна инвестирах още повече, за да продължим и защитим развитието на децата мигранти. В ателиетата, които реализирах в центровете за приемна грижа, където бяха настанени мигрантите, работих с деца на възраст от 3 до 14 години.

Тъй като всички деца в групите бяха с наранени сърца и мигранти от малки, се опитах да преодолея неосъзнатия страх у тях, като открих съдържание, което вярвам, че подейства положително, за да се отърват от страха, да забравят за калварията на пътуването, да се радват с родителите си и да осъзнаят, че ние сме техни приятели тук и че правим всичко възможно, за да направим условията за израстване благоприятни и незабравими. Провеждах заниманията на английски и беше интересно, че по-големите говореха много добре и ми помагаха, като превеждаха това, което казвах на по-малките.

И накрая, като се има предвид участието в няколко международни проекта, как оценявате качеството на образователния процес в Македония в сравнение с други страни? В какво изоставаме и в какво сме в предимство?

- Македония има отлична програма за ранно детско развитие и с добавянето на двата модула - социално-емоционално развитие, учене чрез игра и конструктивизъм, смятам, че нашите добри практики за насърчаване на ранното учене и развитие имат огромен принос за създаването на на качествен образователен процес. Може би в малка част изоставаме от работата в детските градини в няколко страни, като например по броя на децата в групите, по броя на учителите в групите, но аз съм твърдо убеден, че досега в образователната работа в психолого-педагогическата и методическата работа сме на тяхното ниво, дори малко по-високо. Педагозите в някои от страните са значително по-различни от нашите като социален статус, а именно имат реално и достойно място в обществото и са възнаграждавани много повече от нас.

Накрая бих завършил с Халил Джебран, който в „Пророкът” споделя една мъдрост за децата: „Можеш да им дадеш любов, но не и своите мисли, защото те имат свои собствени мисли. Вие сте лъкът, от който вашите деца се реят като живи стрели към бъдещето."