Вече 30 години гласът и външният вид са любими на няколко поколения. Биляна Дебарлиева остана синоним на човек, който се успокоява, когато се появи по телевизията – така й казват минувачите, когато я срещат на улицата. Срещу това спокойствие има неща, които ядосват известния ни журналист и телевизионен водещ, несправедливостта и хората, които смятат, че светът започва от тях. Нейният свят е нейното семейство, дъщеря й Анна, която е на 28 години, синът й Мики, който е абитуриент, и съпругът й Йован, за когото казва, че е авантюрист и човек, пълен с идеи. Биляна говори искрено за своята професия, характер и живот от другата страна на камерите в интервю за "Слободен печат".

Миналата година направихте голяма промяна, напуснахте Канал 5 след дълги години, а сега водите оригинално предаване по ТВ 24. Каква беше причината за тази стъпка?

- Всеки от нас в определен период от живота изпитва нужда от някаква промяна, но не винаги има смелостта да я направи по собствена инициатива. Някак си свикваш със средата, в която работиш, колеги, ангажираност, служебни задължения. През 11-те години, прекарани в ТВ Канал 5, водех здравното предаване "Визита", като паралелно с това ме назначиха и като водещ на сутрешните блокове. В периода, в който си почивахме с „Визита“, получих предложение да водя предаването „Фактор Зребър“ по ТВ 24 и някак си в този момент надделя желанието да се върна към едно контактно предаване, което е било по телевизията. въздух в продължение на много години. Решението не беше просто и никак лесно, но тогава мислиш в посока, че нямаме много шансове в живота, така че претегляш какво печелиш и какво губиш, ако приемеш или отхвърлиш нещо, което ти се предлага . Просто продължих с един проект, по който работя с много любов и отдаденост.

Иначе сте човек, който лесно се адаптира към промените, коя промяна (събитие) в живота ви смятате за най-важна?

- Да, лесно се адаптирам към всяка ситуация, не само в професионален план, но и в личния живот. Ако човек не може да се адаптира към нещата и нещата, които животът и ежедневието носят, той ще остане в капана на страховете си от несигурност, а това от своя страна ви прави още по-уязвими. Просто си казваш - това е реалността, трябва да я приема, ако мога да променя нещо добре, ако не, тогава продължавам с положителна мисъл, която ми дава надежда, че трябва да се наслаждаваме на всеки момент от живота, независимо какво те са обстоятелствата.

Вие сте спокойни и премерени – така ви възприема публиката. Какво ви ядосва най-много и в кои ситуации умеете да повишавате тон, умеете ли да се карате и да сдържате гнева си?

- Мисля, че моето спокойствие се разпознава и от зрителите пред малките екрани. Често дори минувачите ме спират и ми казват, че гласът ми ги успокоява и могат да ме слушат с часове. Хубаво е, когато ме хвалят, а кой не иска да чуе хубава дума за себе си? Иначе избягвам кавги, висок тон в общуването, защото знам, че ще ми причини стрес, който не искам да изживявам, нито търпя обиди, нито искам да обиждам някого. Яд ме е несправедливостта, хората, които си мислят, че всичко започва и свършва от тях, които те убеждават в неща, в които не са прави.

Наскоро споделихте, че успяхте да се адаптирате към приключенския дух на съпруга си – има ли страх или несигурност във вас, когато яздите кон или рафтинг?

- Бих казал, че страхът ми е неоправдан, но все пак го има, вероятно защото не знам какво ме очаква. Мисля, мисля, тайно се страхувам дали ще е добро, безопасно, мога ли да го направя (и не можеш да знаеш, докато не опиташ). Сама никога не бих се насърчила да правя някои неща, но за щастие винаги до мен е съпругът ми Йован, който е достатъчно упорит и не се поддава, защото знае, че когато всичко свърши, коментарът ми ще бъде - "Щеше да бъде жалко, ако го бях пропуснал." нещо подобно, тръгваме към следващото приключение.

Кои са най-големите човешки качества на Йован, които обичате и цените най-много?

– Фактът, че е остроумен, общителен, креативен, пълен с идеи, авантюрист. Той знае как да ме разсмее и развесели дори в ситуации, когато не ми е до смях, той е моята опора във всеки един момент, във всяка ситуация и във всяко мое решение. Заедно се радваме на живота, красивата музика, красивото червено вино и двамата изпитваме искрена, чиста и безрезервна любов към животните.

Как са вашите деца, на колко години са сега? Какво правят и все още ли живеете заедно?

- Анна е на 28, а Мики е на 18 години, той е абитуриент тази година и сега сме се съсредоточили върху подготовката за празника на завършването, преминаването на матурата, идеите и плановете за записване в колеж. Йован и аз сме винаги до тях, за да ги подкрепяме във всяко решение, което вземат, но в крайна сметка ги оставяме сами да решат какъв избор ще направят.

При положение, че тя се омъжи млада, как ще посъветвате дъщеря си и въобще всички млади момичета – по-умен ход ли е или не трябва да се бърза с брака?

- Трудно ми е да отговоря на въпроса, защото времената много се промениха. Оставих я да планира живота си, да видя какво й е приоритет в момента и какви са нейните желания сега и за в бъдеще. Рано или късно бих казал, че всяко нещо си има предимства и недостатъци и затова е най-добре да оставим нещата да се случват от само себе си.

Как бихте оценили родната телевизионна програма, задържа ли нещо вниманието ви?

- Мисля, че в програмното предлагане липсва съдържание, което да обхваща различни области от ежедневието. Не че ги няма, но винаги имаме нужда от повече и по-добри програми за деца, тийнейджъри, хора на средна и по-възрастни, за всеки по нещо. Само така ще променим всеобщото впечатление, че само "пенсионерите гледат телевизия".

Ако можехте да върнете времето назад, бихте ли променили нещо в живота си, личен и професионален?

- Може би някои дребни и не толкова важни неща, но най-вече не бих променил нищо нито в личен, нито в професионален план.