Като централна банка дадохме да се разбере, че ще предприемем решителни стъпки, за да запазим стабилността и да закотвим инфлационните очаквания и да осигурим средносрочна ценова стабилност, категоричен е управителят на Националната банка Анита Ангеловска-Бейоска. В интервю за "Слободен печат" тя подчерта, че банковата система е стабилна, с повече капитал, отколкото преди пандемията, и че централната банка предприема мерки за допълнително укрепване на капиталовата база на родните банки, в условията на повишени системни рискове под влияние на геополитическите сътресения в глобален мащаб.

Що се отнася до качеството на кредитите, в момента те показват стабилен кредитен портфейл, като се има предвид, че делът на необслужваните кредити в общите пласирания е нисък, стабилен и се движи около три процента.

Националната банка информира, че е взето решение за въвеждане на макропруденциална мярка, която допълнително укрепва защитните механизми в банковата система и която ще започне да се прилага от 2023 г. Самото такова съобщение носи малко притеснение, защото едва ли някой ще разбере за какво става въпрос. Искам да ви помоля да обясните мярката възможно най-просто, така да се каже, по лаически начин. Това може би означава, че част от печалбите на банките вместо дивиденти на акционерите ще бъдат използвани за рекапитализиране на банките?

- Макропруденциалната мярка, която наскоро беше приета от Националната банка, е насочена към допълнително укрепване на устойчивостта на банковата система, което е предпоставка за по-нататъшна солидна кредитна подкрепа за гражданите и фирмите. С тази мярка за първи път се въвежда ставка на антицикличния защитен слой на капитала от 0,5% за експозициите на банките към местната икономика. Мярката има макропруденциален характер, тъй като не е насочена към отделна банка, а е със системен подход (прилага се за всички банки), т.е. допринася за укрепване на стабилността и сигурността на банковата система като цяло, като по този начин допринася за по-нататъшно укрепване на общата финансова стабилност. И втората важна характеристика е, че мярката е превантивна, тоест допринася за по-нататъшното укрепване на капиталовата база на местните банки, в условията на повишени системни рискове под влияние на геополитическите сътресения на глобално ниво. Това на практика подобрява готовността на банките да се справят с рискове, ако се случат, защото те ще имат още повече капитал, за да поемат евентуални загуби и да продължат нормално да работят. Всъщност това беше идеята, когато след глобалната криза се направи промяна в регулацията на световно ниво и се въведе пакетът от макропруденциални инструменти, който освен антицикличния защитен слой на капитала, включва три повече защитни слоеве: системен защитен слой от капитал, защитен слой за запазване на капитала и защитен слой от капитал за системно важни банки. Последните два вида защитен слой на капитала вече се използват у нас, като се има предвид, че националната регулация беше приведена в съответствие с международните стандарти още през 2016 г.
За да направя ролята на тези защитни слоеве на капитала по-ясна на обществото, ще се опитам да направя аналогия със значението на спестяванията за индивид или семейство. Ако сте спестили средства от доходите си, това ви дава възможност да увеличите инвестициите или потреблението през следващия период, но и по-лесно да преодолеете всякакви непредвидени събития, които могат да възникнат, като например намаляване на доходите или загуба на работа. Капиталовите буфери имат подобна роля като защитен механизъм за банките. Те позволяват на банките по-лесно да се справят с евентуални сътресения, без да застрашават стабилността и способността си да кредитират частния сектор. И тук няма причина за безпокойство. Напротив, укрепването на защитните слоеве на капитала е причина за допълнителна сигурност за гражданите, че банковата система е стабилна и разполага с достатъчно капитал, за да се справи с рисковете на средата.
С въвеждането на нивото на антицикличния капиталов буфер банките ще трябва допълнително да увеличат капитала, който могат да осигурят от различни източници, включително оперативна печалба. В интерес на истината банките до голяма степен реинвестираха печалбите си и стабилната им доходност от началото на годината показва, че имат достатъчен вътрешен потенциал, за да изпълнят новото капиталово изискване. Мярката ще започне да се прилага от следващата година, което е обичайният период за прилагане на такива мерки, като по този начин се предоставя достатъчно пространство за адаптиране на банките и за постепенно формиране на защитен капиталов слой без негативни ефекти върху солидната кредитна подкрепа за икономиката.
При приемането на мярката имахме предвид солидните баланси на банките, които показаха, че са готови да отговорят на новите предизвикателства от средата, както успешно управляваха рисковете през целия период на пандемията. Но също така рисковете от средата, които са подчертани в този период, изискват повече внимание, особено по отношение на управлението на кредитния риск и планирането на капиталовите позиции. Очакваме банките да продължат с това поведение и през следващия период. В интерес на истината, в отговор на повишените рискове от околната среда и започващото нарастване на системните рискове, през последния период няколко европейски страни реагираха с тези или подобни мерки, с които се постига по-висока адекватност на капитала на банките. изисква се. Националната банка ще продължи да следи отблизо развитието през следващия период и остава готова да предприеме подходящи мерки, ако сметне за необходимо, за да поддържа стабилността на банковия сектор, както и цялостната финансова стабилност.

От данните на Националната банка се вижда, че разликата между депозитите и кредитите намалява. Така през юни тази година разликата между депозитите и кредитите е била около 770 млн. евро, а преди година е била около 1,2 млрд. евро. Как коментирате тази тенденция и води ли тя до увеличаване на рисковите пласирания?

- Данните, които посочвате, всъщност се отнасят до показател, който показва каква част от депозитната база на банките е използвана за кредитно подпомагане на икономиката. През изминалия период има ръст, т.е. през юни 2021 г. той е бил около 83%, а тази година е достигнал около 89%. Промяната се дължи на факта, че кредитите имат по-динамичен темп на растеж в сравнение с депозитите, които през тази година бяха повлияни от енергийната криза и несигурността от руско-украинския конфликт, както и спекулациите. Тези промени означават по-голямо използване на съществуващите депозити за кредитиране, но показателят все още е значително под 100% в сравнение например с ЕС, където според последните налични данни на Европейската централна банка в края на първото тримесечие за тази година е 104,5 %, което показва, че все още има място за по-голямо използване на депозитния потенциал. Поради тези причини промените в този показател в никакъв случай не могат да бъдат свързани с качеството на кредитните пласирания или като сигнал за бъдещата им динамика. Качеството на портфейла и рисковият профил на пласментите зависят от кредитните политики и критериите за одобрение на кредити, както и от финансовата дисциплина на кредитополучателите. Данните за качеството на кредитите показват стабилен кредитен портфейл за момента, като се има предвид, че делът на необслужваните кредити в общите пласирания е нисък, стабилен и се движи около 3%, което е по-ниско ниво от преди пандемията. Все пак трябва да се подчертае, че рисковете в този сегмент съществуват и е необходим бдителен мониторинг.

Основният лихвен процент вече достигна 2,5 процента, но исторически сме имали много по-високи лихвени проценти по съкровищните бонове. Какво доведоха предишните увеличения? Доволни ли сте от ефектите? Възможни ли са допълнителни увеличения на основната лихва?

- Голям брой централни банки започнаха нормализиране на паричната политика в отговор на растящата инфлация и повишаването на инфлационните очаквания. Това обаче не са обичайните условия, при които централните банки реагират на прекомерно търсене, подхранващо инфлацията. Говорим за възникване на инфлация, която се движи най-вече от фактори от страна на предлагането и които в комбинация с постпандемичното възстановяване на търсенето допринасят за значително ускоряване на инфлацията в глобална рамка. Този ценови шок продължава по-дълго и е сравнително силен, така че се предава на други цени и инфлационни очаквания. От друга страна, в момента перспективите за растеж са несигурни и неблагоприятни. Ето защо промените в лихвения процент са плавни, а цикълът на затягане е по-умерен и придружен от други допълнителни мерки, които трябва да стабилизират очакванията и доверието, да повлияят на цените и тенденцията за разпореждане с национална валута. Освен увеличението на лихвения процент, на два пъти направихме и промени в системата на задължителните резерви в посока стимулиране на спестяването в денари, а също така въведохме антицикличен защитен слой на капитала, който допълнително укрепва капацитета на банките да реагира на удари.
Ще отнеме време, за да се видят ефектите от тези мерки. Предвид постепенното и умерено възходящо движение не се очакват силни и внезапни промени в лихвената политика на банките, но вече се наблюдават известни корекции нагоре при някои продукти, предимно депозитни. Засега няма съществени промени в лихвите по кредитите.
Като централна банка ние дадохме да се разбере, че ще предприемем решителни стъпки за запазване на стабилността и стабилизиране на инфлационните очаквания и осигуряване на ценова стабилност в средносрочен план.

Основният лихвен процент повиши и лихвите по ДЦК. Колко пари са инвестирали банките в държавни ценни книжа и как виждате това оскъпяване на държавните заеми?

- В момента инвестициите на банките в ДЦК са около 870 млн. евро, или 36% от общия брой ДЦК, емитирани на вътрешния пазар. Увеличаването на цената на заема от страна на държавата според мен е неизбежно в условията, когато световните централни банки нормализират политиките и повишават лихвените проценти, и това със сигурност е така и у нас. И ние, като централна банка, четири последователни пъти увеличихме лихвения процент, като превантивен отговор на инфлационните очаквания и в посока стабилизиране на цените. С други думи, както световните, така и вътрешните финансови условия преминават през фаза на постепенно затягане, което се отразява и на вътрешния пазар на ценни книжа. В условията, когато цената на заемите расте, смятам, че още по-силно се налага необходимостта от разумна политика, насочена към целенасочени мерки за тези сектори, които са най-засегнати от продължителната и многостранна криза, както и проекти за развитие, които ще подкрепят потенциала на икономиката. Това е единственият начин да се повиши капацитета за уреждане на задълженията, но и да се намали нуждата от нови заеми и по-голяма устойчивост на нарастващите лихвени проценти.

Какви са последните прогнози и очаквания на Националната банка за растеж на БВП?

- Ние публикувахме последните си прогнози през май тази година, веднага след избухването на войната в Украйна. Следователно общият макроикономически сценарий беше повлиян от високата несигурност, свързана с икономическите последици от войната между две държави, които са едни от най-големите доставчици на храна и енергия в света. Тази криза допълнително забави и наруши веригите за доставки, задълбочи енергийната криза, повиши цените на суровините до исторически безпрецедентни нива и действа за увеличаване на непредсказуемостта и намаляване на доверието в глобалните рамки. В този контекст през май ревизирахме надолу очакванията си за растежа на местната икономика, като оценихме растежа на БВП през 2022 г. и 2023 г. съответно от 2,9% и 3,6%. Въпреки ревизиите надолу, очакванията все още са в посока ръст на икономическата активност, като се очаква ръст на външното търсене, следпандемично възстановяване на вътрешното търсене и кредитна подкрепа на родната икономика от страна на банките. Досега данните за икономическата активност до голяма степен се движат в съответствие с нашите очаквания, въпреки че рисковете са надолу. Темпът на растеж през първото тримесечие е 2,4% при прогноза от 1,6%.

Трудно е да се предвиди бъдещата динамика на инфлацията

Като се има предвид силата и продължителността на шокове, които продължават да повишават цените на световните пазари, почти няма страна в света, която да не е изправена пред нарастваща инфлация и ревизии нагоре в прогнозите. Според нашите последни прогнози от май – основният сценарий, очакваната средна инфлация е 8,8% през 2022 г. и 3% през 2023 г. Тази прогноза за инфлацията беше най-високата в сравнение с всички други международни финансови институции. Като се има предвид високата несигурност, в допълнение към основния сценарий, ние изготвихме и представяме по-песимистичен сценарий, който се отнасяше до ниво на инфлация малко над 10%. Въпреки това допусканията, на които се основават тези прогнози, са изключително променливи и всъщност очакванията за част от цените на вноса вече са преразгледани нагоре от последните прогнози занапред. Междувременно се правят и промени в регулираните цени на електроенергията и топлинната енергия, които могат да действат при отклонение от прогнозите. Оттук нататък е трудно да се предвиди бъдещата динамика на инфлацията, въпреки че международните финансови институции очакват стабилизиране, а след това следващата година и намаление на световните цени на енергията, което заедно с по-строгите финансови условия трябва да действа за намаляване на ценовия натиск.