Design Week in Skopje е фестивал, който от години третира индустриалния дизайн и продуктовия дизайн и след няколкогодишна пауза фестивалът отново е част от културната сцена от 6 до 10 ноември в „Public Room“ и „Literatura.mk“. “ в мол “Диамант”.

Амбициозната цел на Седмицата на дизайна в Скопие е да повиши осведомеността за функционалността на дизайна и създаването на иновативни продуктови решения, но този път със знака на еко и кръгова икономика. Фестивалът бе анонсиран с конференция за развитието на креативния туризъм и продължи с работилници, панелни дискусии, pop-up изложба, експертни лекции по дизайн, работилници за деца, както и програма, в която акцентът е върху музиката.

След няколкогодишна пауза отново се срещнахме с Александър Велиновски от "Public Room", който отговаря за цялата организация на Design Week в Скопие.

С каква цел обявихте новото издание на Design Week в Скопие с конференция за развитието на творческия туризъм?

- Влизането на туристическия сектор в Министерството на културата беше новост за нас и отвори въпроса какво ще последва. Ние, като организатори на Седмицата на дизайна в Скопие, имаме тясно сътрудничество с Министерството на културата, но също и с други фондове и с местната администрация по въпроси, свързани с културата. Сега се появява туризмът, който е икономически отрасъл, навлиза и в сферата на културата, което само по себе си е новост, която трябва да се наблюдава. Това означава, че самият културен сектор, тоест творческите индустрии, ще трябва да променят представянето и да добавят икономически компонент или просто казано икономическо мислене по отношение на културния продукт.

Досега секторът на културата функционираше с искане на средства за подпомагане, но без да излиза на пазара и да продава продукти. Сега ще трябва да променим начина си на мислене. Това е уникален шанс за културния сектор и творческите индустрии да излязат с продукт, който да пласират чрез туристическия сектор. Гледам на този момент като на "златно пиле", защото ако получим нова публика, която ще дойде в Македония субсидирана, ще трябва да използваме тези хора, за да харчим парите си в културния сектор. Затова решихме да проведем конференцията за развитие на креативния туризъм, в която хората от Министерството на културата намериха своята полза и бяха част от участниците в конференцията.

От друга страна в конференцията се включиха и операторите. Заради техния опит сред участниците в конференцията бяха и "полевите". Не ни трябваше академичната сцена със стратегии и ярки примери от света, но имахме нужда от тези, които вече работят в Македония, които имат реални проблеми и в сферата на културата, и в туризма.

След двата проведени панела се създаде впечатление, че това са два паралелни свята. Какво е необходимо, за да се съберат тези светове?

- Попитах министър Зоран Лютков като въпрос, тоест "органична връзка" ли е или е "наложен брак"? Отговорът беше, че туризмът органично принадлежи към този сектор, защото е тясно свързан с културата, те се подкрепят и носят заедно. Лично аз смятам, че това е органична връзка, но идва от различен път за нас. Ако осигурим добри условия, тази органична връзка ще се възроди и ще претърпи развитие, което ще донесе ползи както за културата, така и за туризма. Освен това след десет години може би ще говорим за един сектор, а не както сега ги разделяме. Тогава ще обсъдим "брачна" ситуация, а не "младоженец" и "булка", както правим сега.

Конференцията беше въведение към Седмицата на дизайна в Скопие, която след няколкогодишно прекъсване се провежда от 6 до 10 ноември в "Public Room" и на няколко други места. Какви бяха причините за прекъсването и с какви мотиви връщате към живот Седмицата на дизайна в Скопие?

– Имахме един неуспешен опит с последното издание, което беше по време на пандемията от ковид. Възникнаха много пречки и Седмицата на дизайна е фестивал, който трябва да бъде физически посетен, за да бъде изживян. Всичко останало без физически контакт е трудна импровизация. На фестивала се учи и работи. Това е работещ фестивал, място, където се научават нови преживявания и участниците създават контакти. По този начин те се надграждат и излизат по-богати със знания и опит.

Цялата програма е изградена така, че всеки да си тръгне от фестивала по-богат и смел, за да може утре да продължи да работи и твори в живота. Фестивалът е ориентиран към дизайна, но не изключва и други дейности, като архитектура, изобразително изкуство, занаяти.

Настъпилото прекъсване също беше отражение на края на подкрепата за творческите индустрии през 2017 г. Две години след това оцеляхме, за да организираме фестивала без държавна подкрепа, но ако не те обича "мама ти", няма как да те обича "батко" ти от Брюксел. Ако държавата прецени, че няма нужда от развитие на творческите индустрии, това трябва да бъде ясно заявено и това би било ясна индикация към коя друга сфера да се ориентираме. Гъвкави сме, доказали сме го, еластични сме, даже пластични сме в крайна сметка и сме се реформирали и реорганизирали сто пъти в „Обществена стая”. Това не е проблем за нас. Ние сме бизнес ориентирани и действаме бързо. Виждаме проблемите, намираме възможностите и се адаптираме.

Изглежда, че използвахте почивката за добро и влязохте в новото издание с леко разширен формат от гледна точка на концепцията на фестивала. Какво е мотото на Седмицата на дизайна в Скопие тези дни?

- Мотото е „За новото поколение на Скопие!“, което означава, че тази година ориентацията на фестивала е по-скоро насочена към младите хора. Онова „Поколение Z” (Gen Z), което всеки търси, вече го имаме в „Обществена стая”. Нашето намерение беше да предложим достатъчно качествено съдържание, което те да приемат, като за целта младите хора участваха програмно и маркетингово в концепцията на програмата.

Нашата цел е да привлечем бъдещите поколения, за да не се изгубят по пътя, да не се озовават в заведения с турбофолк, а да научат, че на фестивала могат да открият красиво и умно съдържание, което ще им бъде полезно в живота утре От фестивала съм сигурен, че те ще излязат по-богати със знания и опит. Така че изживяването не е само ядене и пиене, но това, което научавате на Design Week, е съкровището, което остава. Така замислихме програмата, за да предложим нещо иновативно и да предложим примери, които са близки до нас.

На Design Week в Скопие досега са присъствали най-добрите дизайнери от Великобритания, САЩ и Европа, но аз винаги съм бил склонен да представям примери, които са по-близки до нашия начин на мислене и работа. Когато идваха дизайнери от страни с голям пазар, имах чувството, че разочароват младите ни поколения с възможностите там, които ние нямаме тук. Вместо да получат насърчение, те получиха разочарование.

Затова промених леко профила на дизайнерите, които изнасяха лекции на Design Week. Друго е усещането, когато например поканите Никола Радейкович от Сараево, който успя в областта на дизайна и стана известен в цял свят с огромен брой международни награди, включително Red Dot. Друго е чувството, когато научиш, че Никола от Сараево е станал световноизвестен дизайнер. Това насърчава нашите младежи от Битоля, Тетово или Скопие да се опитат да направят същото. По този начин искам да насърча нашите млади творци наистина да се занимават с дизайн, а не дизайнът да е хоби.

Кои от световните дизайнери присъстват на фестивала тази година?

– дойде Северин Филек, директор на Австрийската асоциация за дизайн. Той проведе уъркшоп, който е необходим и се отнася до методите, по които всеки фрийлансър ще се научи да изчислява работното си време. Въз основа на това знание той ще може правилно да оцени собствената си работа и да направи добра оферта на потенциален клиент, тоест как да оцените себе си, така че да можете да таксувате за работата си.

Тук е и световноизвестният дизайнер Зоран Йедрейчич, който е роден в Сплит и живее и работи в Белград. Неговата работилница отговори на въпроса как да се произведе брандиран дизайн.

Партньор и редовен сътрудник на Design Week в Скопие е и Мая Лалич от "Миксер" в Белград, която откри възможностите за млади дизайнери в Европа. С Maya преди това създадохме платформата „Млади дизайнери от Балканите“ през 2015 г., а сега правим крачка напред с платформата „Next Gen Design“, която разширихме, за да бъде не само за балкански дизайнери, но и включват дизайнери от цяла Европа. Има и Ана Шилович от Хърватия, която представи възможностите за финансиране на културните и творческите сектори от европейските фондове.

Как се разпределя програмното съдържание по места, където се провежда?

- Лекции и работилници се провеждат през деня в "Literatura.mk" в "Diamond Mall". Pop-up пазарът ще се проведе през уикенда в Public Room, докато музикалните концерти се провеждат вечер на тавана на Public Room.

Какви са вашите очаквания като организатори на Design Week в Скопие? Какви резултати са необходими, за да се отворят възможности за развитие на дизайнерския сектор?

- Що се отнася до връщането на фестивала в културния дневен ред на града, достатъчно е да има сериозна посещаемост на работилниците, лекциите и в изложбеното пространство. За нас е важно да видим интерес, за да имаме воля да подготвим още по-добра програма догодина.

В момента трябва да бъда критичен и да отбележа, че празнината, която до 2019 г. запълвахме с неформалното образование, което предлагахме, сега виждам, че е станала още по-голяма. Всъщност запълването на тази дупка е работа на дизайнерските факултети, но това не се вижда на земята. Надявахме се, че методологиите и моделите, които разработихме на Седмицата на дизайна в Скопие, ще бъдат възприети от образователните институции и те ще продължат практиката, която установихме. За съжаление това не е така и разликата в образованието по дизайн сред младите хора е много по-голяма от преди.

Например, ако човек не може да направи разлика между това какво е алуминий и какво е стомана, тогава не може да прави дизайн. Трябва да знаете какво е дърво и какво е шперплат. Така че липсват някои основни познания за материалите, а без това не можете да се занимавате с дизайн. Всичко това трябва да се научи във факултетите по дизайн чрез практическа работа. Не планираме да работим върху преграмотени млади дизайнери, а някои от тях вече имат дипломи по дизайн. Ако искахме това, щяхме да отворим академия за дизайн, но това не ни е целта.

Затова апелирам преподавателите да обърнат малко повече внимание на практическото обучение на студентите по дизайн. Ние не можем, не искаме и не трябва да бъдем някой, който поема ролята на формално образование. Демонстрационните упражнения, които имаме на фестивала, са само насоки в каква посока трябва да се движи съвременното образование по дизайн. Нашата цел е да развиваме сектора, но не можем да бъдем възпитатели, а се позиционираме като катализатори на развитието. Така че решението е в образованието. Можем да помогнем, но не можем да поемем ролята на формално обучение по дизайн.

(Интервюто е публикувано в "Културен печат" брой 255, в печатното издание на вестник "Слободен печат" 9-10.11.2024 г.)