Средната инфлация за периода януари - юли тази година е 10,9 на сто, като най-голям дял за три тримесечия има поскъпването на храните и енергията.

От Националната банка обясняват, че динамиката на инфлацията все още е основно отражение на фактори от страна на предлагането, т.е. увеличението на вносните цени на храните и енергията, включително вътрешната цена на електроенергията, което се влияе от развитието на световния пазар на енергия. Предвид дългосрочния характер на тези тенденции обаче, подобен натиск бързо се пренася върху цените на други продукти и услуги и допълнително подхранва инфлационните очаквания, което насочва към необходимостта от разумна вътрешна политика.

Месечното изменение на потребителските цени обаче бележи известно забавяне, като голяма част от месечния ръст се дължи и на приетото решение за промени в регулираната цена на електроенергията. В същото време годишната динамика на базисната инфлация остава стабилна. Също така, последните данни и очаквания на световните пазари показват постепенно отслабване на ценовия натиск, тоест очакванията за цените на храните са ревизирани надолу, докато цените на петрола се очаква да се стабилизират в края на 2022 г. и след това да се понижат. Въпреки това рисковете от страна на предлагането, особено по отношение на бъдещите движения на цените на енергията и храните, все още са значително изразени поради военното развитие в Украйна, така че несигурността, свързана с предадените ефекти върху вътрешната инфлация, остава висока.

По данни на Държавната статистическа служба издръжката на живота през юли тази година спрямо юли миналата година е нараснала с 16 на сто, а цените на дребно отбелязват ръст от 14 на сто.

Спрямо юни тази година издръжката на живота се увеличава с 1,9%, а цените на дребно с 2,5%.

Източник: МВР