"Мистър Тесла" Илон Мъск е на път да стане първият трилионер в света до 2027 г., според нов доклад на организация, фокусирана върху концентрацията на богатство.

Доклад на Informa Connect Academy за ръководителя на компанията за електрически автомобили Tesla, частната ракетна компания SpaceX и платформата за социални мрежи X (преди Twitter) стига до това заключение, тъй като активите на Мъск растат с годишен темп от 110%.

Отбелязва се, че американският бизнесмен от южноафрикански произход тази година получи титлата най-богатият човек в света. Състоянието му се оценява на 237 милиарда долара според индекса на милиардерите на Bloomberg.

Докладът на академията за 2024 г. за клуба на милиардерите беше публикуван миналия петък.

Анализът на Академията показва още, че основателят на бизнес групата Гаутам Адани от Индия би заел втора позиция в списъка на милиардерите. Това може да стане през 2028 г., ако годишният темп на нарастване на богатството му остане 123%.

Междувременно Дженсън Хуанг, главен изпълнителен директор на технологичната компания Nvidia, и Прагиото Пангесту, индонезийският енергиен и минен магнат, също може да станат трилионери през 2028 г., ако богатството им остане на същото ниво.

В същото време богатият френски бизнесмен Бернар Арно, ръководител на LVMH Moët Hennessy Louis Vuitton и третият най-богат човек в света, с приблизително 200 милиарда долара, е на път да достигне 1 трилион долара до 2030 г. През същата година Марк Зукърбърг, главен изпълнителен директор на Metta, ще има такова състояние.

Въпреки това, както посочва CNBC, въпросът кой може да бъде първият трилионер на Земята е широко обсъждан, откакто първият милиардер в света се появява през 1916 г. Това беше Джон Рокфелер от САЩ, основателят и тогава най-големият акционер на Standard Oil.

Много учени обаче предупреждават, че натрупването на огромно богатство е болезнено социално явление.

Докладът изчислява, че най-богатите хора на Земята – които представляват 1% от човечеството – са отговорни за най-много въглеродни емисии – основен двигател на настоящата климатична криза – в сравнение с най-бедните, които съставляват 66%.