А преподаватели от UKIM, които са били жертви на сексуален тормоз от колеги и като студенти, не знаеха къде да подадат сигнал

Горан Лефков, студент, участвал в изследването за сексуалния тормоз/Снимка: Слободен печат

Сексуални шеги, шеги, основани на полови стереотипи, правене на коментари за външния вид, непрекъснато взиране, привличане на сексуални услуги за успех в колежа, имейли и съобщения с явно сексуално съдържание са сексуален тормоз.

Окуражени от съдебните решения по делото "Еразъм", в което няколко преподаватели и деканът на Стопанския факултет бяха осъдени за злоупотреба със служебно положение, тоест за изнудване на сексуални услуги от студентки, група студенти от UKIM решиха да проведат изследвания за сексуален тормоз в университета върху студенти, сред тях, но и сред колеги – преподаватели.

Резултатите са поразителни, тъй като голяма част от учениците не разпознават сексуалния тормоз като форма на насилие, основано на пола, за което следва да сигнализират и дори да бъдат санкционирани в по-нататъшната процедура.

-Сексуалният тормоз е акт на тормоз, който по дефиниция е нежелано поведение към конкретен човек, било то вербален или физически, но учениците не го разпознават, защото е твърде нормализиран по начин, поради който могат да се изпитат някои „комплименти“ или „ласкателства“. и колко нежелано поведение или тормоз и учениците често не го разпознават, защото се смята за нормално. Изследванията показват, че дори колегите преподаватели и студентите с техните връстници имат същото поведение, казва Горан Лефков, студент, участвал в изследването за възприятията и преживяванията със сексуален тормоз.

Това, което може да се счита за нормално в някои кръгове, да се използва „момиче“, „кукла“, „коте“ или „златен“ при ухажване, в академичните среди е сериозен индикатор за сексуален тормоз, използван веднъж от професор към студентка.

- Учениците разпознават най-вече директния физически тормоз, този, който е очевиден, а по-слабо разпознават по-финия тормоз. Има известна степен на тормоз в отношенията между студенти и колеги, но и между студенти и преподаватели, а има и между преподаватели и за това има свидетелства, които преподавателите споделиха с нас, каза Лефков в гостуването си в предаването " Сутрешна преса“ по Слбодна телевизия.

„Някои от старшите мъже професори (сега пенсионирани) по време на моето академично развитие ми направиха неуместни комплименти, свързани с моя външен вид – или по-скоро сексапил – или направиха неуместни коментари за други колеги. Преживял съм сексуално посегателство, но съм се съпротивлявал“, свидетелства професор от UKIM, посочен само като Респондент 4, който отговори на електронната анкета на студентите.

- Искрено очаквахме отговори от професори, но не очаквахме да говорят толкова подробно за преживяванията си, а имаме цели цитати. Консултирахме 26-30 преподаватели, но само 9 от тях се върнаха с отговори на въпросника и всичките 9 са преподаватели. Не очаквахме толкова подробни отговори от преподавателките за техния опит като студенти или докато са преминавали през академичния процес и дори като преподаватели, но тук получихме подробни обяснения. Данните показват, че 66 на сто от анкетираните преподаватели не знаят къде да подадат сигнал за сексуален тормоз, въпреки че работят във факултета и са наясно с проблема, така че как да очакваме някой студент да знае или да се осмели да сигнализира, реши Лефков.

Той припомня и друго свидетелство, когато професорка била обект на физическа атака от колега и тя лично се справила с това.

- Справих се с това, изправих се срещу извършителя, намеква ни тя, и се оказва, че професорът сам се е заел със случая и с това свършва въпросът и сега не знаем дали извършителят може още да преподава, може би и на мен преподава, той нямаше никаква санкция и не знаем какво му се е случило и професорката трябваше по някакъв начин да се защити, да се защити от ситуацията, която е тревожна, казва Лефков.

Проблемът със сигнализирането поради незнание и недоверие остава отворен, въпреки че студентите имат за инстанции студентския омбудсман, деканата, МВР, но данните не са обнадеждаващи, казва Лефков, тъй като 16 от анкетираните са подали сигнал до компетентни органи, но само един случай е с успешна развръзка в съда, а една пета от анкетираните не са разпознали сексуалния тормоз по време на инцидента.

- UKIM трябва да бъде защитник на студентите, да има място, където студентите да съобщават, без да се страхуват, че професорът ще разбере или академичната среда ще разбере. Сега не се отчитат, защото не знаят дали ще има последствия за академичната им кариера. Те не знаят какво ще се случи, ако подадат сигнал, така че трябва да има процедура по сигнализиране, да знаят, че системата ще ги защити, ще се запази анонимността, ще се разследва случаят и евентуално, ако се наложи, извършителят ще бъде санкциониран . UKIM има етичен кодекс, който заклеймява сексуалния тормоз, но не го признава във всичките му форми и трябва да бъде допълнен, смята Горан Лефков, интервюиран в "Утрински печат".

Вижте целия разговор с Горан Лефков във видеото:

Уважаеми читателю,

Нашият достъп до уеб съдържание е безплатен, защото вярваме в равенството в информацията, независимо дали някой може да плати или не. Ето защо, за да продължим работата си, молим за подкрепата на нашата общност от читатели, като подкрепим финансово Free Press. Станете член на Sloboden Pechat, за да помогнете на съоръженията, които ще ни позволят да предоставяме дългосрочна и качествена информация и ЗАЕДНО нека осигурим свободен и независим глас, който ВИНАГИ ЩЕ БЪДЕ НА СТРАНАТА НА ХОРАТА.

ПОДКРЕПЕТЕ СВОБОДНАТА ПРЕСА.
С ПЪРВОНАЧАЛНА СУМА 60 ДЕНАРА

Видео на деня