И бурканче от 200 денара айвар стана "от евтините"

Печени чушки / Снимка: Profimedia

Фермерите твърдят, че не техните цени са оскъпили толкова зимнината и обвиняват търговците

Тазгодишното зимно облекло поднесе неприятна изненада на купувачите. Няма буркан айвар под 200 денара. Сега това е цената на "по-евтиния" македонски хайвер. Бурканите с краставици също са скъпи, около 80 денара, по-големите буркани с айвар на цена от 120 денара се рекламират като намалени, а истинският шок са замразените продукти - пликовете стават все по-малки, а зеленчуците и плодовете поскъпват . От предишните 500 грама, през последните няколко години торбите станаха 450 грама, а сега повечето от тях са само 400 грама, но затова пък най-често срещаната цена на замразени зелен фасул и грах с това тегло е 90 денара.

Според преработвателите на зеленчуци и плодове поскъпването се дължи основно на повишената цена на селскостопанската продукция.

- Изкупният сезон мина добре, но цените бяха много високи, а изкупуването - неорганизирано по подразбиране. Така забележките са в посока на по-затрудненото предлагане и цените на суровините, които бяха основният компонент за повишаване на цените на нашите продукти - казва Сашо Ристевски, председател на Асоциацията на преработвателите на плодове и зеленчуци.

Той казва, че по отношение на работната сила, процесите в производствената индустрия все повече се насочват към автоматизация, което означава по-малка нужда от човешки фактор.

- Заводите все повече се автоматизират, за да елиминира нуждата от сезонна работна ръка, но е факт, че тя липсва, както всъщност във всички индустрии. Фирмите обаче имат възможност чрез средствата по IPARD да вземат по-модерно оборудване, което носи автоматизация, което намалява натоварването на работната сила – казва Ристевски.

Някои от производителите, а и самите фермери обаче изтъкват поскъпването на труда. Фермерите масово обявиха, че търсят берачи, и се оплакаха, че никой не иска да бере за 1.200 денара или дори за 1.500 денара на ден. Статистическите данни показват, че средната изплатена нетна работна заплата в хранително-вкусовата промишленост е по-висока с 14,5 на сто през първите 9 месеца на тази година спрямо същия период на миналата година.

- Производствената индустрия обикновено се свързва с минимални заплати, но повярвайте ми, ние вече не обявяваме и не наемаме нови работници с минимални заплати - каза ни специалист по човешки ресурси.

На фона на ръста на цените на суровините и труда е факт, че цената на енергията е намаляла. А статистическите данни показват, че разходите за селскостопанска продукция намаляват, но цените в селското стопанство нарастват в обратна посока (продукция от селскостопанския сектор, закупена или продадена извън сектора). Такава е ситуацията през всички ключови месеци за преработващата индустрия. През юли вложените разходи са намалели с 4,3 на сто спрямо миналия юли, а изходните цени са се увеличили с 16,2 на сто. През август годишните производствени разходи са намалели с 2 на сто, а изходните цени са се увеличили с 15,6 на сто, през септември коефициентът е минус 2,4 на сто, при ръст от 9,2 на сто, а през октомври има годишен спад на вложените разходи от 4,2 на сто, при ръст от 6 на сто в изходната цена.

Фермерите пък споделят, че търговците печелят от мъката им и нямат пряк контакт с преработвателите.

- Продажбата на градински продукти за консервната промишленост върви добре тази година. Но цените, които виждате на консервите, не са резултат от такова увеличение на нашите цени, а се дължи на калкулациите на търговците. Те правят големите цени. Като илюстрация продавах люта чушка за 60 денара, а в Скопие на пазарите беше 160 денара. Същото е и с индустриалните зеленчуци - казва Ристо Велков от "Агросоюз" - Струмица.

За индустриалния пипер, който е най-актуалният за зимния пазар, Велков казва, че са доволни от цената, която са постигнали през този изкупен сезон.

- В зависимост от качеството, тази година продадохме индустриален пипер за 25 до 40 денара за килограм - казва Велков.

В световен мащаб обаче замразените плодове и зеленчуци растат бързо. Белгия е световен лидер в износа на замразени плодове и зеленчуци. В топ-3 са още Китай и Полша. Отбелязваме шестото място - Сърбия, която годишно печели над 700 милиона долара от износ на замразени плодове и зеленчуци. Най-голяма част от тези приходи за Сърбия носят замразените малини. Македония е изнесла замразени зеленчуци за 8,9 милиона евро миналата година, което е с 16,6 процента повече от 2021 г., сочат данни на World Export. Вносът на замразени зеленчуци е 4,5 млн. евро през 2022 г., което е с 6,6 на сто повече от 2021 г. Нашите водещи партньори във вноса на замразени зеленчуци са Сърбия с 82 на сто и Босна и Херцеговина с 1,36 на сто и Черна гора с 12,1 на сто и Испания с 2,1 на сто, сочат данните на международния проект "East Fruit", които бяха публикувани наскоро. .

Уважаеми читателю,

Нашият достъп до уеб съдържание е безплатен, защото вярваме в равенството в информацията, независимо дали някой може да плати или не. Ето защо, за да продължим работата си, молим за подкрепата на нашата общност от читатели, като подкрепим финансово Free Press. Станете член на Sloboden Pechat, за да помогнете на съоръженията, които ще ни позволят да предоставяме дългосрочна и качествена информация и ЗАЕДНО нека осигурим свободен и независим глас, който ВИНАГИ ЩЕ БЪДЕ НА СТРАНАТА НА ХОРАТА.

ПОДКРЕПЕТЕ СВОБОДНАТА ПРЕСА.
С ПЪРВОНАЧАЛНА СУМА 60 ДЕНАРА

Видео на деня