Ще успеят ли 20-те недоволни от разпадналото се обединение на "интеграторите" (ДСИ) да постигнат това, което цялата опозиция не успя - да поискат сметка (част от) правителството и да гласуват интерпелация на зам. -премиер или министри в екипа начело с премиера Димитър Ковачевски, но това да се случи в Мала Речица? Дори "всемогъщият" Талят Джафери този път не може да се позовава на правилника или закона, както само той го тълкува. Само защото в конкретния случай има някой над него - "мисионера" ​​Али Ахмети!

Временното примирие в "ескалиралата война" (Муса Джафери) беше обявено лично от Ахмети: на 15 октомври ще бъде избрано ново Централно събрание, след което ще бъде обсъдена политическата ситуация и министрите от ДСИ ще се отчитат пред новото ръководство . Армията, която някога беше подредена зад бившия лидер на ОНА, очевидно се поддаде под натиска на "дезертьорите".

"Псе йо" номерът на старата лисица Ахмети донесе победа на ДСИ в албанския блок и повече власт в изпълнителната власт, колкото и самата мисъл за първия албански премиер да изглеждаше нахална за неподготвените за подобен обрат етнически македонци . ДСИ получи 15 депутати, пет важни министерства, а също и първи вицепремиер. Но налагането на новите миролюбиви нападатели в ДСИ Артан Груби и Буяр Османи предизвика недоволство в партията. Уютът в креслата на "интеграторите" беше допълнително нарушен от поражението на ДСИ на местните избори в Тетово. Ходенето по жицата и балансирането с лостовете на властта (четете търговете) не потушиха бунта на "пожарникарите" и за да предотврати сътресения в парламента и правителството, Ахмети трябваше да отстъпи. Което в известен смисъл е принудено заради тънкото парламентарно мнозинство, което подкрепя правителството.

От друга страна, в средата на процеса на скрининг като част от европейската интеграция, смяната на „половината правителство“ по нареждане на партийни фракции, дори ако бъдещите министри изпълняват предварително съгласуваната правителствена програма, е проблем, който не засягат само DUI. Наследникът на Зоран Заев на горещия премиерски стол Димитър Ковачевски само продължи "тактиката да не атакуваш" по отношение на кадровите решения на Ахмети. Правителството оцени сътресенията в ДСИ като "вътрешни партийни дела", въпреки че е ясно, че в Мала Речица се спасяват както парламентарното мнозинство, така и настоящият състав на правителството.
Приемането на искането за избор на нов състав на Централното президентство на ДСИ, на което ще трябва да се отчитат вицепремиерът и министрите от ДСИ, е анонс на кадрови промени в правителството под натиска на "пожарникарите", освен ако Ахмети не измисли някаква нова маневра. По-рано бяха пуснати слухове, че Буяр Османи е бил предложен да бъде пожертван за успокояване на страстите, което уж не е удовлетворило недоволните от ДСИ, които искат оставката на Груби. Твърде несериозно е обаче да се наддава за вицепремиер или за шеф на дипломацията заради изгодни мотиви на лица, опаковани зад фрази за липса на демокрация в партията.

Делегитимирането на институциите, от друга страна, представено чрез ръководни срещи, се надгражда и разширява чрез изнудване на лица, от които зависи парламентарното мнозинство. Партийните преговори заместват заседанията на парламента и правителството, което на практика означава стесняване на кръга на т.нар. вземащи решения, от които зависи бъдещето на страната. Не че Груби, Османи, Фатмир Бесими, Крешник Бектеши и Насър Нуредини не трябва да дават отчет за работата си. Всеки може да намери забележки за пропуски в управлението на ресора си, но когато публично се постави въпросът за отговорността на министрите от ДСИ, вместо дебат в парламента, по правило отговорът е - „Признавам само съдът на Али Ахмети“. Недопустимо отношение за демократичните общества, но не и за нашето, където се поддържа приемствеността на султанските партии, на които нефункционирането на системата подхожда единствено заради концентрацията на властта в индивидите.

Оттам нататък, докато опозицията блокира процесите, измисля форми на филибустия и постоянно настоява за предсрочни избори, мини-реконструкцията на правителството, за която се говори отдавна, има по-голям шанс да бъде извършена от Ахмети, отколкото от премиера Ковачевски.