Дали тази страна, притисната от кризата в Приднестровието и войната в съседна Украйна, ще бъде водена от бившия прозападен президент Мая Санду или от опонента Александър Стояногло?

Жителите на Молдова ще решат днес на избори кой ще ги представлява пред света като държавен глава през следващия мандат.

Като кандидати бяха предложени гражданите на Молдова: настоящият президент Мая Санду, получила образование между другото в САЩ, където е работила като съветник на Световната банка във Вашингтон и зад дясноцентристката Партия на действие и солидарност ( PAS). което осигури на първия тур ползата от 42 процента от избирателите и бившия главен прокурор Александър Стояногло, лидер на проруската Социалистическа партия, на когото се довериха 26 процента от сънародниците му.

Докато първият тур на гласуването на 20 октомври беше помрачен от едновременното обявяване на референдума за проевропейското бъдеще на страната, този път един срещу друг се изправят различно деклариращите се по много въпроси кандидати.

Ето защо мнозина виждат предстоящия вот като край на посоката, в която страната ще поеме в бъдеще.

Първият тур на изборите обаче не изясни посоката прозападна или произточна, тъй като, както показа последният референдум за сближаване с ЕС, беше регистрирана ниска избирателна активност и нищожна победа на сегашното правителство.

Молдова с около 2,6 милиона жители е една от най-бедните страни на Стария континент, с БВП от едва 15 милиарда долара и средна месечна заплата между 500 и 600 евро. Това е основната причина, която принуждава жителите на бившата социалистическа страна да заминават в чужбина, предимно в Румъния и извън нея.

Основната дилема на предстоящите избори обаче ще бъде самото оцеляване на държавата. А именно, не трябва да има съмнение, че ако Мая Санду и нейната политика победят, Молдова ще бъде една крачка по-близо до разпадането. Североизточната провинция Приднестровието, която вече обяви известна независимост и където Русия все още поддържа значителен контингент от своите войски, и Гавгазия на юг, с установеното конституционно право на отделяне, със сигурност няма да се съгласят да бъдат командвани от прозападен президент.

В такава ситуация и най-малката искра ще бъде достатъчна, за да разпали по-мащабен конфликт.

„Знам, че сте недоволни от сегашното управление, от това, че не успяхме да изчистим и укрепим съдебната система. Разбирам разочарованието ти. Но нека се обединим и не допуснем завръщането на режим, който използва мръсни методи“, каза кандидатът за президент Мая Санду.

От друга страна Александър Стояногло отхвърля връзките с Русия и призовава за европейска интеграция и край на разделенията, които според него президентът Санду е причинил.

Той е убеден, че избирането му за нов държавен глава ще даде възможност за решаване на проблема с Приднестровието и създаване на условия за обединението на страната.

Това, с което повечето наблюдатели са единодушни, е, че референдумът за сближаване с Европа имаше основната цел да мобилизира възможно най-много хора за гласуване.

Нито местните медии, нито световните по принцип дават данни колко граждани са били готови да пуснат бюлетината си в урните за референдума. Отчита се само крайният резултат, който е толкова тесен, че обективно не показва нищо конкретно.

Молдова е малка страна и се намира на твърде чувствително място, за да може да устои на влияния както от Изтока, така и от Запада.

Местните жители също са наясно с това и затова се опитват да премерят кой вариант е по-изгоден за тях.

Войната в съседна Украйна доведе тези опити до открит конфликт, който в република с национална структура, в която молдовци, руснаци и румънци са практически равен брой, може да доведе до катастрофално развитие.

Предстоящите президентски избори няма да донесат големи промени в този смисъл.

Жителите на най-бедната държава на континента ще продължат да се опитват да намерят щастието някъде извън границите на родината си, смятат добре запознати със ситуацията.