СНИМКА | На творческото гумно в село Слоещица: Мечтата никога не е толкова красива, колкото тук
Днес, 1 юли – международният арт център „Арт Пойнт – Гъмно” в демирхисарското село Слоещица отваря врати за всички любители на изкуството, които искат да се срещнат с творците и да видят творбите, създадени по време на 20-та международна арт колония, която протича тази година в духа на изкуството и природата ("In Art and Nature We Trust"), пише "espresso.mk".
В периода от 18 юни до 3 юли тази година на творческото гумно в село Слоещица отсядат и творят шестима художници от страната и чужбина: Памела Тол от САЩ, Беате Куне от Германия и Синиша Новески, Жасмина Главинце , Владимир Симоновски и Сандра Котевска от Македония. Фокусът на колонията тази година е в знака на изкуството и природата, тоест как изкуството може да популяризира природата, която сама по себе си е най-съвършеният художник. Чрез творчески диалог и с иновативни художествени реализации в различни медии, някои от които вдъхновени от местната традиция, художниците създадоха произведения, които будят възхищение.
Немският художник Беате Куне изследва процесите и енергиите на природата чрез абстрактни линии и форми. Нейните картини показват непрекъсната палитра от цветове и впечатляващ баланс, предлагайки на зрителя хармонично визуално откритие.
Как преживяхте природата в Македония и каква енергия ви донесе?
- Изобилието от зеленина в Sloestica беше изненада за мен, защото по пътя от Скопие до селото минахме през много сухи райони, а когато пристигнахме, бяхме заобиколени от зеленина! Веднага можете да си представите, че в околните планини с техните гъсти гори живеят не само диви свине, но и вълци или рисове. Според мен пейзажът е красив и в същото време груб, контраст, който е много интересен за мен като художник, който винаги е свързан с темата за естествената абстракция.
С какви цветове бихте нарисували Македония и особено Словакия по начина, по който ги усещате?
– Зеленото определено беше първият цвят, който се появи на моето платно, но веднага добавих малко жълто и синьо, слънцето и водата. Въпреки че реката в Sloestica не е много достъпна и понякога скрита, тя все още е централна за селото, присъстваща чрез звука. Намерихме и място за правене на скици.
Македонският скулптор Синиша Новески и този път, вдъхновен от македонската традиция, той създава скулптури от дърво и пръти, които ни напомнят за болезнените проблеми на идентичността.
За да създавате творбите си, намирате вдъхновение в македонската традиция, но коя конкретна част от традицията ви привлича най-много и защо?
- Вярно, македонската традиция е голямото ми вдъхновение. Особено македонския фолклор, история и литература. Използвам македонския мотив и чувствителност като автентично признание, но в същото време искам да бъда стилово близък до световните тенденции в изкуството.
Защо изборът е дърво и пръти, какво е посланието взето от природата и върнато в природата?
- Стилът, в който правя скулптури е Ленд арт, при който използвам материали от природата. Дървото и прътите са близки до моята чувствителност и са израз на македонския климат, но същевременно са модерни и се вписват естетически и артистично в македонския пейзаж и природа с минимални скулптурни намеси.
За Жасмина Главинче, значението на екологичната тема в нейната работа е от решаващо значение, защото тя е единствената основа за положителни промени в обществото, преоткриване на нашето сътрудничество с природата. Така тя съзнателно избира да преплита и използва повторно различни материали, създадени от самата природа, парадигмата на изкуството.
От многото, кой е най-болният за вас въпрос, свързан с човека, живеещ в Македония и природата?
– Трудно е да се открои един, защото екологичното съзнание е тема, върху която цялото човечество трябва да работи интензивно. Най-силно безпокойство, болка и тъга изпитвам, когато пред себе си, вместо чисто артистично вдъхновение и възхищение от красотите, с които природата ни е дарила, виждам боклук. В това виждам изключителния егоизъм и безхаберие на хората и наистина ме боли.
Как един творец да събуди екологичното съзнание, но не стъпка по стъпка, бавно, а като истинско земетресение в съзнанието на индивида? Възможно ли е?
- Наистина вярвам, че е възможно, затова избрах да работя по тази тема. Една от целите на изкуството е да провокира, да накара индивида да мисли, да чувства. Моите творчески практики включват използване на изключително естествени материали, работя върху теми, свързани с природата и природните процеси, началото и традицията. Въпреки че е сизифовски трудно, това е моята мисия, това са моите мисли и чувства и цялото ми творчество е и ще бъде посветено на нея. Надявам се, че по този начин ще се потопя в ума и чувствата на все повече хора, които след това ще влияят на други хора и един ден заедно ще направим света по-чист и по-красив за живеене.
Памела Тол е художник-мечтател. Работи върху пейзажи от заобикалящата я среда. Това е пространството, което тя искрено пренася върху хартиите или платното, увлечена от акта на радостта от съзиданието.
Каква беше Sloeshtica в съня ви, преди да я срещнете в реалността? Как го преживяхте, коя беше най-голямата радост?
- Sloeštica е река от спомени и мечтата за завръщане ми даде нова енергия след две трудни години. Но мечтата никога не е толкова добра, колкото да си тук. Заобикаля ни бръмчене от звуци – движещата се вода на реката, гласовете на селяните, пеенето на птици и насекоми, прекъснато от пеенето на петел на зазоряване и църковната камбана в неделя. Ателието ми е на слънце и под сянката на орех. От тук виждам зелената шир до далечните планини.
Тук е лесно да си артист. Времето става все по-дълго. Хапваме традиционни ястия, подправени с любов. А природата ни храни. Прегръдките с други артисти, с нашите домакини и селото отварят идеално пространство за създаване на изкуство. Голяма щедрост в действие. Най-голямата ми радост е да съм тук.
Ако Словакия беше момиче, как бихте я нарисували?
- Ако Sloeštica беше момиче, тя щеше да бъде обрисувана с енергия и сила, но и с нежността на дивите цветя. Тя може да се е облегнала на мотика в градината или да седи на брега на река с крака, увиснали във водата. Във всяка позиция оставя място за мечтания.