СНИМКА | На творческото гумно в село Слоещица: Мечтата никога не е толкова красива, колкото тук

Арт точка – Гъмно / Снимка: Частен архив

Днес, 1 юли – международният арт център „Арт Пойнт – Гъмно” в демирхисарското село Слоещица отваря врати за всички любители на изкуството, които искат да се срещнат с творците и да видят творбите, създадени по време на 20-та международна арт колония, която протича тази година в духа на изкуството и природата ("In Art and Nature We Trust"), пише "espresso.mk".

Амфитеатър на библиотеката Алби село Бабино

В периода от 18 юни до 3 юли тази година на творческото гумно в село Слоещица отсядат и творят шестима художници от страната и чужбина: Памела Тол от САЩ, Беате Куне от Германия и Синиша Новески, Жасмина Главинце , Владимир Симоновски и Сандра Котевска от Македония. Фокусът на колонията тази година е в знака на изкуството и природата, тоест как изкуството може да популяризира природата, която сама по себе си е най-съвършеният художник. Чрез творчески диалог и с иновативни художествени реализации в различни медии, някои от които вдъхновени от местната традиция, художниците създадоха произведения, които будят възхищение.

Беате Куне
Беате Куне

Немският художник Беате Куне изследва процесите и енергиите на природата чрез абстрактни линии и форми. Нейните картини показват непрекъсната палитра от цветове и впечатляващ баланс, предлагайки на зрителя хармонично визуално откритие.

Как преживяхте природата в Македония и каква енергия ви донесе?

- Изобилието от зеленина в Sloestica беше изненада за мен, защото по пътя от Скопие до селото минахме през много сухи райони, а когато пристигнахме, бяхме заобиколени от зеленина! Веднага можете да си представите, че в околните планини с техните гъсти гори живеят не само диви свине, но и вълци или рисове. Според мен пейзажът е красив и в същото време груб, контраст, който е много интересен за мен като художник, който винаги е свързан с темата за естествената абстракция.

С какви цветове бихте нарисували Македония и особено Словакия по начина, по който ги усещате?

– Зеленото определено беше първият цвят, който се появи на моето платно, но веднага добавих малко жълто и синьо, слънцето и водата. Въпреки че реката в Sloestica не е много достъпна и понякога скрита, тя все още е централна за селото, присъстваща чрез звука. Намерихме и място за правене на скици.

Македонският скулптор Синиша Новески и този път, вдъхновен от македонската традиция, той създава скулптури от дърво и пръти, които ни напомнят за болезнените проблеми на идентичността.

Синиша Новески
Синиша Новески

За да създавате творбите си, намирате вдъхновение в македонската традиция, но коя конкретна част от традицията ви привлича най-много и защо?

- Вярно, македонската традиция е голямото ми вдъхновение. Особено македонския фолклор, история и литература. Използвам македонския мотив и чувствителност като автентично признание, но в същото време искам да бъда стилово близък до световните тенденции в изкуството.

Защо изборът е дърво и пръти, какво е посланието взето от природата и върнато в природата?

- Стилът, в който правя скулптури е Ленд арт, при който използвам материали от природата. Дървото и прътите са близки до моята чувствителност и са израз на македонския климат, но същевременно са модерни и се вписват естетически и артистично в македонския пейзаж и природа с минимални скулптурни намеси.

За Жасмина Главинче, значението на екологичната тема в нейната работа е от решаващо значение, защото тя е единствената основа за положителни промени в обществото, преоткриване на нашето сътрудничество с природата. Така тя съзнателно избира да преплита и използва повторно различни материали, създадени от самата природа, парадигмата на изкуството.

От многото, кой е най-болният за вас въпрос, свързан с човека, живеещ в Македония и природата?

– Трудно е да се открои един, защото екологичното съзнание е тема, върху която цялото човечество трябва да работи интензивно. Най-силно безпокойство, болка и тъга изпитвам, когато пред себе си, вместо чисто артистично вдъхновение и възхищение от красотите, с които природата ни е дарила, виждам боклук. В това виждам изключителния егоизъм и безхаберие на хората и наистина ме боли.

Как един творец да събуди екологичното съзнание, но не стъпка по стъпка, бавно, а като истинско земетресение в съзнанието на индивида? Възможно ли е?

- Наистина вярвам, че е възможно, затова избрах да работя по тази тема. Една от целите на изкуството е да провокира, да накара индивида да мисли, да чувства. Моите творчески практики включват използване на изключително естествени материали, работя върху теми, свързани с природата и природните процеси, началото и традицията. Въпреки че е сизифовски трудно, това е моята мисия, това са моите мисли и чувства и цялото ми творчество е и ще бъде посветено на нея. Надявам се, че по този начин ще се потопя в ума и чувствата на все повече хора, които след това ще влияят на други хора и един ден заедно ще направим света по-чист и по-красив за живеене.

Памела Тол е художник-мечтател. Работи върху пейзажи от заобикалящата я среда. Това е пространството, което тя искрено пренася върху хартиите или платното, увлечена от акта на радостта от съзиданието.

Памела Тол
Памела Тол

Каква беше Sloeshtica в съня ви, преди да я срещнете в реалността? Как го преживяхте, коя беше най-голямата радост?

- Sloeštica е река от спомени и мечтата за завръщане ми даде нова енергия след две трудни години. Но мечтата никога не е толкова добра, колкото да си тук. Заобикаля ни бръмчене от звуци – движещата се вода на реката, гласовете на селяните, пеенето на птици и насекоми, прекъснато от пеенето на петел на зазоряване и църковната камбана в неделя. Ателието ми е на слънце и под сянката на орех. От тук виждам зелената шир до далечните планини.

Тук е лесно да си артист. Времето става все по-дълго. Хапваме традиционни ястия, подправени с любов. А природата ни храни. Прегръдките с други артисти, с нашите домакини и селото отварят идеално пространство за създаване на изкуство. Голяма щедрост в действие. Най-голямата ми радост е да съм тук.

Ако Словакия беше момиче, как бихте я нарисували?

- Ако Sloeštica беше момиче, тя щеше да бъде обрисувана с енергия и сила, но и с нежността на дивите цветя. Тя може да се е облегнала на мотика в градината или да седи на брега на река с крака, увиснали във водата. Във всяка позиция оставя място за мечтания.

Уважаеми читателю,

Нашият достъп до уеб съдържание е безплатен, защото вярваме в равенството в информацията, независимо дали някой може да плати или не. Ето защо, за да продължим работата си, молим за подкрепата на нашата общност от читатели, като подкрепим финансово Free Press. Станете член на Sloboden Pechat, за да помогнете на съоръженията, които ще ни позволят да предоставяме дългосрочна и качествена информация и ЗАЕДНО нека осигурим свободен и независим глас, който ВИНАГИ ЩЕ БЪДЕ НА СТРАНАТА НА ХОРАТА.

ПОДКРЕПЕТЕ СВОБОДНАТА ПРЕСА.
С ПЪРВОНАЧАЛНА СУМА 60 ДЕНАРА

Видео на деня