Трудно, но историческо решение. Така повечето вътрешни министри на ЕС описаха сделката за радикална реформа на законите за миграцията и убежището, постигната след 12 часа преговори в Люксембург.

Този исторически подход или гъвкава солидарност, както се нарича, задължава държавите членки да приемат определен брой търсещи убежище лица, които са пристигнали в една от страните членки под миграционен натиск. Страните членки, които откажат да приемат определен брой мигранти, ще трябва да подкрепят финансово страната под миграционен натиск. Финансовата компенсация или, както я нарича Полша, "наказание" ще възлиза на 20.000 XNUMX евро на търсещ убежище за страни, които отказват да приемат бежанци. Тези пари ще отидат в европейски фонд, от който след това ще бъдат дадени на тези страни, които приемат бежанци.

Този компромис е опит за постигане на баланс между средиземноморските страни, където първо пристигат мигранти, които биха искали автоматично да бъдат преместени в други държави-членки и страни като Унгария и Полша, които отказват да предоставят убежище на търсещите убежище.

Съгласно компромис в последния момент беше договорено държавите-членки, а не Съюзът като цяло, да определят коя страна е „безопасна“ за мигранти, които преди това са били отхвърлени като неподходящи за убежище. От държавите членки ще се изисква да демонстрират „връзка“ със страната, към която всеки мигрант ще бъде прехвърлен, но тази връзка ще бъде определена от държавите членки. Някои от европейските дипломати тълкуват това като даване на гъвкавост на всяка страна по отношение на решението дали може да връща мигранти в трети страни, за които не всички членове на ЕС може да са съгласни, че са убежища.

Според едно от тълкуванията на правилото за "връзка", държава членка, която иска да върне мигрант в трета страна, ще трябва само да докаже, че търсещият убежище е пребивавал в тази страна. Това би позволило на Италия например да прехвърли мигранти в „държава в преход“ като Тунис.

Вторият текст, по който министрите постигнаха съгласие, задължава страните членки да въведат ускорена процедура, т.е. максимум 12 седмици за разглеждане и обработка на молбите за убежище в граничните центрове, която ще важи за тези търсещи убежище, които статистически имат най-малък шанс за получаване на статут на бежанец, като целта е да се улесни връщането на тези мигранти в техните страни на произход и страни на транзит.

България, Литва, Малта и Словакия се въздържаха при гласуване на сделката, а Унгария и Полша бяха против. Според унгарския премиер Виктор Орбан споразумението показва, че Брюксел злоупотребява с властта си и че иска насила да "преразпределя" мигрантите в Унгария, което според него е неприемливо.

Какво ще означава това споразумение за Македония, която се намира на Балканския маршрут, който все още е активен?

Правилото – държава членка, която иска да върне мигрант в трета страна, ще трябва да докаже, че търсещият убежище е пребивавал в тази страна, което означава реадмисия – международно правило за връщане на мигранта в страната, от която е влязъл. Но в Македония, както казва Владимир Пивоваров, национален координатор за управление на границите, имаме сериозен проблем, защото досега това правило не се прилага в нито един случай, когато става въпрос за Гърция, защото тя не го спазва от години.

- Най-просто казано, това означава, че всеки гледа да прехвърли проблема си в чужд двор - казва Пивоваров за "Слободен печат".

С това споразумение, постигнато от членовете на ЕС, Сърбия например ще ни връща мигранти, защото те и ние сме на маршрута, но ние, според него, няма къде да ги върнем, а те са влезли предимно от южната ни граница .

Това, добавя Пивоваров, ще е от полза само за трафикантите на мигранти, чийто "бизнес" ще се удвои. С този договор Македония печели, само ако се спазва напълно от всички страни.

- Единственото решение според мен е реадмисията в страната на произход, ако е сигурна страна. Индия, Куба и Пакистан например са безопасни страни, които имат икономически интерес да изпращат хора на работа на Запад, защото след това изпращат пари у дома. Това е чисто икономическа миграция – обяснява Пивоваров.

Наскоро той каза, че миграционният процес у нас продължава и броят на разкритите мигранти, преминаващи транзитно през страната ни, непрекъснато нараства, а основното решение за предотвратяване на мигрантската криза е справянето с престъпните групировки.

- Европол разполага с данни, че в Македония над 20 милиона евро са замесени в престъплението транспортиране на мигранти. Това са международни престъпни групи, свързани от Турция, където е "базата" на мигрантите, където идват свободно от Азия, Африка... и от тук маршрутът има няколко разклонения, като едното минава през страната ни, през Сърбия и нататък за Европа - каза Пивоваров за "Слободен печат".

По данни, изнесени от министъра на вътрешните работи Оливер Спасовски, в периода от 1 януари до 21 май 2023 г. са предотвратени 3.518 опита за преминаване на държавната граница от мигранти, като през миналата година те са били 5.226. Това според него показва, че имаме 42 процента намаление на опитите.

- Намалихме и опитите на границата с Република Сърбия с 32 процента, а трите страни, от които идват най-много мигранти, са Сирия, Мароко, Конго и малка част от Пакистан. Характерно в областта на мигрантите е, че разкривателната активност на македонската полиция нараства многократно. Предотвратихме 29 случая на трафик на мигранти, а около 234 мигранти са се опитвали да се вкарат. Предприети са мерки за наказателно преследване на 21 лица, двама от които са сръбски и един турски граждани, каза Спасовски в интервю за "Слободен печат".