Двата провокативни инцидента в Стокхолм отдалечиха Швеция и Финландия от членството в НАТО, но от друга страна повишиха политическия рейтинг на турския президент Реджеп Тайип Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) в кампанията за парламентарни избори.

Никой не вярва, че ПСР няма да спечели най-много гласове на изборите през май, но резултатите от социологическите проучвания показват, че рейтингът на президента Ердоган е по-нисък в сравнение с потенциалните съперници - лидерът на опозиционната партия JHP Кемал Кълъчдароглу, както и популярните кметове на Истанбул и Анкара.

Ердоган реагира незабавно и включи в кампанията си планираното разширяване на НАТО, след като прокюрдски екстремисти в Стокхолм окачиха кукла с неговия образ, а скоро след това датски десен активист изгори и свещената книга Коран, оскърбявайки всички мюсюлмани, не само турците. Публичното изгаряне на Корана не наруши закон в Швеция, но Стокхолм ще понесе политически последствия, тъй като Анкара заплаши да не позволи на НАТО да се разшири с двете скандинавски страни, докато не предадат всички заподозрени терористи на Турция и не спрат да проявяват гостоприемство към членовете на организации, които Анкара смята за терористични.

Чувствайки се застрашени от руската военна инвазия в Украйна, Швеция и Финландия през май миналата година се решиха на радикални стъпки – да се откажат от вековните позиции на неутрални държави (които допринасяха за благосъстоянието на техните граждани) и да се присъединят към НАТО. Но вече цяла година са в "ничия земя", защото ако решат да преодолеят съпротивата на Анкара, ще трябва да се откажат от друга важна ценност, с която се гордеят - зачитането на човешките права и свободи.

След грубите провокации Ердоган отмени срещите, посветени на кандидатурите на Швеция и Финландия за членство в НАТО, а външният министър Мевлют Чавушоглу заяви, че е "безсмислено" да се провежда тристранна среща с представители на Стокхолм и Хелзинки.

Шведският премиер Улф Кристершон изрази оптимизъм, че страната му ще стане член на НАТО до средата на тази година въпреки спора с Турция.

- Без съмнение има шансове - каза Кристершон, като изрази надежда, че "това ще се случи възможно най-скоро".

Дали надеждите му ще се сбъднат в очаквания "средата на тази година" срок ще зависи от резултата от парламентарните избори в Турция, насрочени за 14 май. Тези избори се считат за най-трудния тест за ПСР и Ердоган, който не е претърпял политическо поражение през последните две десетилетия. Доминиращата позиция на управляващата партия е застрашена от икономическата криза, през която преминава Турция и която все повече засяга гражданите. Инцидентите в Стокхолм дадоха възможност на Ердоган да представи "ислямофобията в Европа" и "подкрепата на терористичните организации и врагове на исляма" като най-големите заплахи за Турция и с тях да прикрие проблемите, с които гражданите се сблъскват всеки ден.

„Ердоган се опитва да използва въпросите на външната политика, за да получи политическо предимство“, каза Мерал Акшенер, лидер на партията IJI, четвъртият по брой депутат в Анкара, пред Ройтерс.

Озер Сенджар от социологическата агенция "Метропол" смята, че Ердоган ще се опита да насочи вниманието към "европейската ислямофобия", за да консолидира собствената си избирателна база.

- Създава представа за себе си в Турция като за силен лидер. Ако можете да разрешите проблем със сигурността, хората лесно се нареждат зад силни лидери - казва Senjar.

Властите в Стокхолм и Хелзинки са наясно, че тяхната сигурност е заложник на предизборната кампания на Ердоган.

- Разбира се, че са под натиск от изборите в средата на май. Поради това дискусиите разбираемо се нажежиха в много отношения в Турция - каза ръководителят на финландската дипломация Пека Хаависто.

Ройтерс предава предупреждение от анонимен западен дипломат, че в резултат на политиката на Турция разширяването на НАТО може да бъде замразено до октомври, когато се очаква да бъде сформиран новият състав на парламента в Анкара след политически преговори и летни ваканции.