Задава ли се енергийна криза на Западните Балкани? Докато лидерите на Европейския съюз се опитват да запазят енергийните си резерви за предстоящата зима, най-малко две страни от Западните Балкани, сред които Македония и Косово, се очаква скоро да обявят енергийно извънредно положение и то в края на август най-късно. Така накратко в своя анализ, Европейски съвет за външни отношения (ECFR) , пише за очакванията от енергийната криза, но и липсата на енергия в Западните Балкани през следващите по-студени месеци.

Според списанието пандемията от covid-19 е причинила значителен икономически шок в Западните Балкани. Според Световната банка брутният вътрешен продукт на страните в региона се е свил с 3,2 процента през 2020 г., преди да се върне към растеж от 7,4 процента през 2021 г. Глобалното покачване на цените на енергията обаче заплашва региона с нова гама от икономически предизвикателства. Това означава, че работещите по Европейския зелен дневен ред за Западните Балкани ще трябва да примирят нарастващите цени и енергийната сигурност, за да опазят околната среда. Това ще изисква силни и координирани действия от правителствата в региона, заедно със силна подкрепа от Европейския съюз, казва EFFR.

- Руската инвазия в Украйна отслаби и без това крехката енергийна сигурност на Западните Балкани. В региона отдавна има периодични спирания на тока през зимата. С изключение на Албания, която разчита основно на хидроенергия, страните от Западните Балкани получават голяма част от енергията си от изкопаеми горива - особено въглища. Сърбия, Босна и Херцеговина и Северна Македония са силно зависими от Русия за природен газ. Така, въпреки че всички страни от Западните Балкани, с изключение на Босна и Сърбия, се присъединиха към санкциите на Европейския съюз срещу Русия, ограниченото им използване на природен газ не позволява на Кремъл да отмъсти, като им прекъсне енергийните доставки – пише списанието.

В същото време реномираният портал отбелязва, че за да станат енергийно сигурни страните от Западните Балкани, те ще трябва да се обърнат към Европейския съюз и да се придържат към регламентите и политиките на Съюза. Това е особено важно във връзка със зелената програма, чиято централна част е преходът към възобновяеми енергийни източници.

- Страните от Западните Балкани също трябва да диверсифицират веригите си за енергийни доставки. За да постигнат това, те трябва да работят с Европейския съюз за формулиране на иновативни и специфични за всяка държава подходи към зеления преход, подкрепени както от политическа воля, така и от институционална подкрепа. В интерес на истината с подписването на Софийската декларация те вече са се ангажирали да го направят – анализират медиите.

Повечето страни от Западните Балкани разчитат основно на въглищни електроцентрали, за да задоволят енергийните си нужди. Използването на тези инсталации застрашава способността им да изпълнят ангажиментите, посочени в Европейската зелена сделка – един от които е да намалят въглеродните емисии с 55 процента (в сравнение с нивата от 1990 г.) до 2030 г. Въпреки това, предвид непосредствения натиск на енергийната криза, тези страни ще трябва да продължат да изгарят въглища в краткосрочен план. Северна Македония и Косово вече обявиха, че ще отложат плановете за постепенно спиране на своите въглищни електроцентрали през следващите няколко години.

За да преживеят енергийната криза, страните от Западните Балкани ще трябва да подобрят взаимното си сътрудничество и в рамките на Берлинския процес. Те биха могли да направят това, като изготвят съвместни предложения за инвестиции във възобновяеми енергийни източници и интегриране на пазарите на електроенергия и газ.

Документът REPowerEU на Европейската комисия очертава план за 300 милиарда евро за намаляване на зависимостта на Европейския съюз от руските изкопаеми горива с две трети до края на 2022 г. и изобщо да не се внася руска енергия до края на 2030 г. Тази стратегия бележи историческа промяна в подхода на съюза към енергийните въпроси. Това ще окаже значително влияние върху енергийния сектор на Балканите. Планът се фокусира върху ускоряване на зеления преход и диверсификация на доставките чрез инвестиции в LNG терминали и друга газова инфраструктура.

- Следователно Балканите могат да се превърнат във важен транспортен коридор за доставка на енергия за Европа, особено с природен газ. Това се отнася особено за различните газопроводи, които биха могли да свържат страните-членки на Европейския съюз със страните от Каспийско море, като Азербайджан, както и за междусистемната връзка между Гърция и България, която трябва да заработи това лято. Планиран е и терминал за втечнен природен газ в Александруполис, който ще бъде свързан с Трансадриатическия газопровод и трябва да заработи през 2023 г. - се посочва в текста на EFFR.

Страните от Западните Балкани имат само малки енергийни пазари. Но поради близостта си до Европейския съюз, те могат да бъдат от решаващо значение за енергийната политика на Съюза. Ето защо Европейският съюз трябва да се стреми да сложи край на газовия монопол на Русия в Западните Балкани – въпреки сравнително малката роля, която природният газ играе в енергийния микс на региона.

Освен това Европейският съюз трябва да изгради транспортни мрежи за газ и суров петрол на Балканите. Такива мрежи ще бъдат от решаващо значение за геополитическата конкуренция между Запада и Русия. Крайно време е Европейският съюз да предложи смела и всеобхватна концепция за енергийна сигурност за цяла Югоизточна Европа.