Институтът на амнистията се използва твърде често и оттук идва впечатлението за евентуална злоупотреба с амнистията за политически цели, е изводът на допитаните от "Слободен печат" криминалисти по повод разногласията между правителствените партньори СДСМ и Алианса за албанците по проекта закон за амнистията. Това недоразумение повдигна въпроса дали е по-добре пренаселените затвори в страната да бъдат разтоварени чрез амнистия за лишените от свобода за леки престъпления или чрез пробация, тоест чрез алтернативни санкции и мерки, както и условно освобождаване.

Както вече съобщихме, SDSM предпочита разтоварването на затворите чрез пробация, докато министърът на правосъдието Кренар Лога предлага амнистия.
Новият закон за амнистията не мина на правителственото заседание и е върнат за съгласуване с компетентните институции. Освен момента на приемане на закона, т.е. след приемането на промените в Наказателния кодекс, които предизвикаха бурни реакции, сред СДСМ има и съпротива относно това кой ще бъде освободен от затвора със закона за амнистията.

Професор Александра Груевска Дракулевски от Института по наказателно право, Катедра по криминология и пенология към Юридическия факултет "Юстиниана Прима" смята, че институтът на амнистията е започнал да се използва много често, откъдето и общественото впечатление за възможни злоупотреби от прилагането му за политически цели цели. Тя припомня, че през 2018 г. беше приет Законът за амнистията заради сериозната пренаселеност на затворите. През този период затворническата система е изправена пред проблема да има средно по 1,5 затворници на легло.

- Тогава бяха освободени 815 затворници, а ситуацията с настаняването в затворите се отпусна, но за кратко. След няколко години затворите отново бяха пренаселени. Голяма част от амнистираните са извършили нови престъпления и отново изтърпяват присъди лишаване от свобода за новите престъпления. Дори сега затворническата система е под натиск от пренаселеността – казва Груевска Дракулевски.

Позовавайки се на данни на Агенцията за изпълнение на наказанията, публикувани на сайта им, професорът казва, че в затворите има 2.237 души, а общият капацитет на леглата е 2.113. С новия закон за амнистията тя очаква да намали натиска върху затворите с ограничен капацитет.

- Но трябва да подчертая, че амнистията не е дългосрочно решение на проблемите, пред които е изправена системата на затворите и които от години се отбелязват в докладите на Комисията за предотвратяване на изтезанията, на Националния превантивен механизъм и на други институции. Амнистията решава проблема с пренаселеността само в краткосрочен план. В дългосрочен план проблемът трябва да се решава системно, в съответствие с препоръките на Съвета на Европа, с по-често прилагане на алтернативни санкции и мерки и с по-често прилагане на условното освобождаване – казва професорът.

Тя добавя, че Съветът на Европа посочва в своите препоръки, а изследванията потвърждават, че алтернативните санкции и мерки и условното освобождаване са ефективно средство за предотвратяване на връщанията и насърчаване на успешната ресоциализация и реинтеграция на осъдени лица, но също така и ефективно средство за решаване на проблема с пренаселеност и избягване на т.нар „криминално заразяване” на осъдени лица.

- Следователно е необходимо да се засили пробационната служба, която отговаря за изпълнението на алтернативни мерки на условно осъждане с охрана, общественополезен труд и домашен арест, както и за изпълнение на условно освобождаване и надзор на условно освободените - смята Груевска Дракулевски .

Съпротива срещу нова амнистия има дори след като беше намекнато, че е възможно законовото решение да включва осъдените от 27 април, както и изборните нарушения, ако има споразумение между СДСМ и ДСИ с ВМРО-ДПМНЕ за конституционния поправки, които от Алианса за албанците категорично го отхвърлиха, но също така казаха, че ако се прокара амнистия за "Кървавия четвъртък", ще бъде поставена на масата и амнистия за терористите от "Divo Naselje" и "Monstrum".

Директорът на Администрацията за изпълнение на санкциите Йовица Стоянович не пожела да коментира новия закон за амнистията, предложен от Министерството на правосъдието, преди да бъде приет. Той казва, че след приемането на закона за пробацията през 2015 г. и откриването на първата пробационна служба през 2017 г. има напредък в използването на алтернативни присъди на затвора.

- В момента работят 28 пробационни служители, действащи са девет служби и има над 450 активни пробационни дела. Представете си, ако бяха още в затвора. А в проекта "Подкрепа от ЕС за върховенството на закона" има компонент за алтернативни наказания, което означава, че и Европа подкрепя развитието на тази система. Какъв ефект ще има тази амнистия, ако бъде приета, нека изчакаме и тогава ще видим какво ще означава в цифри - каза ни Стоянович.