Две ползи от българското вето

Мирослав изсумтя
Мирослав Грчев. / Снимка: Частен архив

Първата полза от българското вето е, че може най-после да ни събуди от упоритата мечта за Европа, която не съществува от много години. И ако наистина се събудим, което ще ни позволи да разтрием очите си и да видим многократно променяната реалност, дори не като старата, в която започнахме да мечтаем.

Елем, така върви шегата. Mujo идва целият развълнуван, сякаш току-що е научил голяма тайна и целият гори, за да я сподели. И той се приближава до приятеля си Хасо, втурва се уверено в лицето му и с полушепот и надникване през рамо го пита: има ли нещо, Хасо, което е много по-лошо за Македония от онова подло фашистко великобългарско вето да отвори вратата в Европейския замък? Хасо завърта очи и с тъпо изражение се връща на лицето си: не знам, казва той, Муджо, ама, о, боже, кажи ми, ако знаеш? Тук Муджо важен и поучителен, с триумфално вдигнати вежди и вдигнат показалец, разкрива тайната на македонския абсурд, и шепне високо на Хасо, казва: ееее, много, много по-лошо за Македония от подлото великобългарско вето, България е още повече разглезена да оттегли ветото си и да приеме Македония в безкрайните коридори на Европейския замък!

Както вече забелязахте, уважаеми читатели, това изобщо не беше шега, а моят отчаян опит да злоупотребя с абсурдния свят на Муджо и Хасо, за да ви покажа парадокса на македонския евроинтеграционен момент, в който при обстоятелствата, в които се намираме , най-хубавото, което се случи българското вето! Как, казвате, може да има добро в насилственото, изостанало, изнудващо и изключително агресивно българско вето, което попречи на тридесетгодишния ни път и разруши така мечтаната европейска мечта?

Първата полза от българското вето е, че може най-после да ни събуди от упоритата мечта за Европа, която не съществува от много години. И ако наистина се събудим, което ще ни позволи да разтрием очите си и да видим многократно променяната реалност, дори не като старата, в която започнахме да мечтаем. Защото, когато сънуваме един и същ сън твърде дълго, със самото му повторение той бавно, но неудържимо се превръща в кошмар. От друга страна, това итеративно култивиране на един райски образ, който може би някога е съществувал, ни осигурява сигурно отделяне от нашата единствена реалност, която за разлика от вкаменената мечта се променя яростно, с хъркане и духане, гръм и светкавици, порои и свлачища . В такава динамична, променлива и насилствена реалност спящият не може да очаква нищо друго освен нещастие.

Предимствата на познаването на реалната ситуация на място могат да бъдат най-добре обяснени от Сун Джу, автор на вероятно най-добрата и най-стара книга за войната, който може би е първият, който осъзнава динамиката на войната - което е същото като променливостта на политическите условия - при което планиране може да бъде статично, под формата на фиксиран план или списък от стъпки. Статичното планиране е възможно само при непроменливи или предвидими обстоятелства, докато в реалния живот, във война или в мир, планирането трябва да бъде толкова динамично, колкото и обстоятелствата, които се стреми да преодолее. Защото при противоположни и конкурентни обстоятелства единствената успешна стратегия е тази, която може да осигури бързи отговори на непредвидими промени в ситуацията. С една дума, най-успешният план е този, който може да се променя според променящите се условия на терена. Посланието от преди 2500 години е повече от ясно: крайно време е Македония да промени своя безалтернативен план за интеграция в Европейския съюз.

Преди 30 години Македония беше в съвсем различна ситуация от днес. Зародилата се и процъфтяваща в югославската федерация република, която й осигури абсолютно идеални условия за развитие и несравними гаранции за сигурност, изведнъж придоби независимост, но и международно непризнаване и екзистенциална несигурност. Подобна ситуация оправдаваше неизменната стратегическа решимост на страната да влезе възможно най-скоро в общността с европейските народи и да се присъедини към най-мощния военно-политически съюз в света.

Днес обаче, когато македонската държава е широко призната в света и когато е член на НАТО, безалтернативният план за членство в Европейския съюз вече се оказа по-скоро пречка, отколкото предимство за развитието на нашата външна политика и вътрешна ситуация. Това стана болезнено очевидно, когато България злоупотреби с консенсусния механизъм за вземане на решения за започване на преговори за присъединяване към Съюза и наложи вето на интеграцията ни в Европейския съюз.

Българското правителство написа прочутия си „Обяснителен меморандум“ за мотивите за своето вето и го изпрати до правителствата на всички държави-членки и органи на Съюза. Много пъти съм писал за съдържанието на меморандума и смятам, че е загуба на време и нерви човек да отвори това безпрецедентно фашистко просия, а не да спори отново с него. Трябва обаче да подчертая едно: меморандумът е честен прочит, в който българите изразиха всичките си виждания по „македонския въпрос” и съжалявам, че все още не е получил заслужената публичност и общественост в Македония. Още не е късно да отпечатате това поучително четиво като листовка във всички ежедневници в страната, да го публикувате по всички портали, да го изпратите като PDF документ до всички потребители на Интернет и да го публикувате по уличните реклами.

Обещах да не говоря за меморандума, но не издържах. Накратко се твърди, че македонската нация, култура и език не съществуват и никога не са съществували, защото става дума за българската история, култура, народ и език, които проклетите Тито комунистически партизански бандити с геноцидна инженерия изкуствено превърнаха в македонска нация , култура и език, и така ги откраднаха от българската родина. За България "македонският проблем" започна, когато Хитлер загуби войната и дотогава всичко си беше на мястото: съществуването на цяла България, включваща територията на Македония - с която те домакинстваха - беше и все още е единственото естествено ред за тях на нещата. Меморандумът вулгарно и агресивно изразява враждебни възгледи и териториални стремежи, за които при въображаеми нормални междудържавни обстоятелства единственият ни подходящ отговор би трябвало да бъде прекъсването на дипломатическите отношения с България и прекратяването на всякаква политическа комуникация, да не говорим за преговори. Но ние бяхме по-мъдри от това и три години се опитвахме да говорим и да преговаряме - въпреки че това са неща, които никоя държава в света не договаря! - да се постигне компромис, който да гарантира премахването на българското вето. Но напразно.

И сега сме в ситуация, която Муджо прошепна на Хасо в началото на това досадно писане, а именно да разбере второто предимство на българското вето. Нека си дадем сметка, че оттеглянето на ветото – в условия, когато България е внедрила своите чудовищни ​​фашистки великобългарски искания в рамките на преговорите със Съюза – ще ни навреди много повече от отказването от членство в Съюза. И, освободени от българското перверзно хленчене на вратовете, нека търсим алтернативни начини за свързване с европейските народи. В безкрайните преговори със Съюза, в които България ще има решаваща дума във всяка глава, Македония може само да загуби, а това може да загуби себе си. Българите не се нуждаят от Гоце, Самоил или Бутур... защото единственото, което искат е да управляват отново Македония!

До Европейския съюз, разбира се, държейки бяла носна кърпа в ръка, трябва да й изпратим обяснителен меморандум и да обясним, че докато тя не реши "българския проблем" чрез собственото си разширяване, ние ще оттеглим кандидатурата си или ще я разгледаме в застой. . Може би тогава Европа ще разбере, че българското изнудване не е "двустранен спор за история и идентичност", а едностранна българска екзистенциална заплаха за суверенитета и целостта на Македония. И съществуването за членство не се жертва.

Уважаеми читателю,

Нашият достъп до уеб съдържание е безплатен, защото вярваме в равенството в информацията, независимо дали някой може да плати или не. Ето защо, за да продължим работата си, молим за подкрепата на нашата общност от читатели, като подкрепим финансово Free Press. Станете член на Sloboden Pechat, за да помогнете на съоръженията, които ще ни позволят да предоставяме дългосрочна и качествена информация и ЗАЕДНО нека осигурим свободен и независим глас, който ВИНАГИ ЩЕ БЪДЕ НА СТРАНАТА НА ХОРАТА.

ПОДКРЕПЕТЕ СВОБОДНАТА ПРЕСА.
С ПЪРВОНАЧАЛНА СУМА 60 ДЕНАРА

Видео на деня