Две ползи от българското вето
Първата полза от българското вето е, че може най-после да ни събуди от упоритата мечта за Европа, която не съществува от много години. И ако наистина се събудим, което ще ни позволи да разтрием очите си и да видим многократно променяната реалност, дори не като старата, в която започнахме да мечтаем.
Елем, така върви шегата. Mujo идва целият развълнуван, сякаш току-що е научил голяма тайна и целият гори, за да я сподели. И той се приближава до приятеля си Хасо, втурва се уверено в лицето му и с полушепот и надникване през рамо го пита: има ли нещо, Хасо, което е много по-лошо за Македония от онова подло фашистко великобългарско вето да отвори вратата в Европейския замък? Хасо завърта очи и с тъпо изражение се връща на лицето си: не знам, казва той, Муджо, ама, о, боже, кажи ми, ако знаеш? Тук Муджо важен и поучителен, с триумфално вдигнати вежди и вдигнат показалец, разкрива тайната на македонския абсурд, и шепне високо на Хасо, казва: ееее, много, много по-лошо за Македония от подлото великобългарско вето, България е още повече разглезена да оттегли ветото си и да приеме Македония в безкрайните коридори на Европейския замък!
Както вече забелязахте, уважаеми читатели, това изобщо не беше шега, а моят отчаян опит да злоупотребя с абсурдния свят на Муджо и Хасо, за да ви покажа парадокса на македонския евроинтеграционен момент, в който при обстоятелствата, в които се намираме , най-хубавото, което се случи българското вето! Как, казвате, може да има добро в насилственото, изостанало, изнудващо и изключително агресивно българско вето, което попречи на тридесетгодишния ни път и разруши така мечтаната европейска мечта?
Първата полза от българското вето е, че може най-после да ни събуди от упоритата мечта за Европа, която не съществува от много години. И ако наистина се събудим, което ще ни позволи да разтрием очите си и да видим многократно променяната реалност, дори не като старата, в която започнахме да мечтаем. Защото, когато сънуваме един и същ сън твърде дълго, със самото му повторение той бавно, но неудържимо се превръща в кошмар. От друга страна, това итеративно култивиране на един райски образ, който може би някога е съществувал, ни осигурява сигурно отделяне от нашата единствена реалност, която за разлика от вкаменената мечта се променя яростно, с хъркане и духане, гръм и светкавици, порои и свлачища . В такава динамична, променлива и насилствена реалност спящият не може да очаква нищо друго освен нещастие.
Предимствата на познаването на реалната ситуация на място могат да бъдат най-добре обяснени от Сун Джу, автор на вероятно най-добрата и най-стара книга за войната, който може би е първият, който осъзнава динамиката на войната - което е същото като променливостта на политическите условия - при което планиране може да бъде статично, под формата на фиксиран план или списък от стъпки. Статичното планиране е възможно само при непроменливи или предвидими обстоятелства, докато в реалния живот, във война или в мир, планирането трябва да бъде толкова динамично, колкото и обстоятелствата, които се стреми да преодолее. Защото при противоположни и конкурентни обстоятелства единствената успешна стратегия е тази, която може да осигури бързи отговори на непредвидими промени в ситуацията. С една дума, най-успешният план е този, който може да се променя според променящите се условия на терена. Посланието от преди 2500 години е повече от ясно: крайно време е Македония да промени своя безалтернативен план за интеграция в Европейския съюз.
Преди 30 години Македония беше в съвсем различна ситуация от днес. Зародилата се и процъфтяваща в югославската федерация република, която й осигури абсолютно идеални условия за развитие и несравними гаранции за сигурност, изведнъж придоби независимост, но и международно непризнаване и екзистенциална несигурност. Подобна ситуация оправдаваше неизменната стратегическа решимост на страната да влезе възможно най-скоро в общността с европейските народи и да се присъедини към най-мощния военно-политически съюз в света.
Днес обаче, когато македонската държава е широко призната в света и когато е член на НАТО, безалтернативният план за членство в Европейския съюз вече се оказа по-скоро пречка, отколкото предимство за развитието на нашата външна политика и вътрешна ситуация. Това стана болезнено очевидно, когато България злоупотреби с консенсусния механизъм за вземане на решения за започване на преговори за присъединяване към Съюза и наложи вето на интеграцията ни в Европейския съюз.
Българското правителство написа прочутия си „Обяснителен меморандум“ за мотивите за своето вето и го изпрати до правителствата на всички държави-членки и органи на Съюза. Много пъти съм писал за съдържанието на меморандума и смятам, че е загуба на време и нерви човек да отвори това безпрецедентно фашистко просия, а не да спори отново с него. Трябва обаче да подчертая едно: меморандумът е честен прочит, в който българите изразиха всичките си виждания по „македонския въпрос” и съжалявам, че все още не е получил заслужената публичност и общественост в Македония. Още не е късно да отпечатате това поучително четиво като листовка във всички ежедневници в страната, да го публикувате по всички портали, да го изпратите като PDF документ до всички потребители на Интернет и да го публикувате по уличните реклами.
Обещах да не говоря за меморандума, но не издържах. Накратко се твърди, че македонската нация, култура и език не съществуват и никога не са съществували, защото става дума за българската история, култура, народ и език, които проклетите Тито комунистически партизански бандити с геноцидна инженерия изкуствено превърнаха в македонска нация , култура и език, и така ги откраднаха от българската родина. За България "македонският проблем" започна, когато Хитлер загуби войната и дотогава всичко си беше на мястото: съществуването на цяла България, включваща територията на Македония - с която те домакинстваха - беше и все още е единственото естествено ред за тях на нещата. Меморандумът вулгарно и агресивно изразява враждебни възгледи и териториални стремежи, за които при въображаеми нормални междудържавни обстоятелства единственият ни подходящ отговор би трябвало да бъде прекъсването на дипломатическите отношения с България и прекратяването на всякаква политическа комуникация, да не говорим за преговори. Но ние бяхме по-мъдри от това и три години се опитвахме да говорим и да преговаряме - въпреки че това са неща, които никоя държава в света не договаря! - да се постигне компромис, който да гарантира премахването на българското вето. Но напразно.
И сега сме в ситуация, която Муджо прошепна на Хасо в началото на това досадно писане, а именно да разбере второто предимство на българското вето. Нека си дадем сметка, че оттеглянето на ветото – в условия, когато България е внедрила своите чудовищни фашистки великобългарски искания в рамките на преговорите със Съюза – ще ни навреди много повече от отказването от членство в Съюза. И, освободени от българското перверзно хленчене на вратовете, нека търсим алтернативни начини за свързване с европейските народи. В безкрайните преговори със Съюза, в които България ще има решаваща дума във всяка глава, Македония може само да загуби, а това може да загуби себе си. Българите не се нуждаят от Гоце, Самоил или Бутур... защото единственото, което искат е да управляват отново Македония!
До Европейския съюз, разбира се, държейки бяла носна кърпа в ръка, трябва да й изпратим обяснителен меморандум и да обясним, че докато тя не реши "българския проблем" чрез собственото си разширяване, ние ще оттеглим кандидатурата си или ще я разгледаме в застой. . Може би тогава Европа ще разбере, че българското изнудване не е "двустранен спор за история и идентичност", а едностранна българска екзистенциална заплаха за суверенитета и целостта на Македония. И съществуването за членство не се жертва.