Два сборника, издадени в Будапеща, предизвикаха интерес към македонския езиков въпрос
На 28 октомври във Филологическия факултет „Блаже Конески“ се състоя промоция на два тома на Секцията по славистика към Института по славистика и балтийски филологии, публикувани в реномираното издание „Opera Slavica Budapestinensia (Linguae Slavicae) “ в Будапеща.
Редактор и на двете издания е Златко Панзов, а преводът от македонски на унгарски е на Анамария Чинеге-Панзова. Сборникът беше популяризиран от проф. д-р Владимир Мартиновски, декан на Филологическия факултет „Блаже Конески“, който подчерта, че това са много значими трудове, които предават няколко аспекта на македонската наука за македонския език и литература. Това са първите антологии от този тип, издадени на унгарски език, които предизвикаха голям интерес сред унгарските лингвисти, литературоведи и студенти.
Организаторът на антологиите Златко Панзов каза, че намерението на антологиите е да събудят интерес към македонския езиков въпрос и към историята на македонската литература, да отворят гледни точки и въпроси сред читателите. Резултатите изненадаха самия организатор, тиражите бяха разпродадени за кратко време, така че за следващата година са планирани допълнителни втори издания.
Аннамария Чинеге-Панзова се спря на предизвикателствата около превода на текстовете от сборниците, на удоволствието от предаването на мисълта на Конески, но и на идеите и мислите на Мисирков на унгарски език.
Сборникът Блаже Конески „За македонския език“ (Blazse Koneszki: A macedón nyelvről) излезе от печат по случай 100-годишнината от рождението на Блаже Конески. Съдържанието на сборника включва предговора на Златко Панзов, както и текстовете на Блаже Конески: „Развитието на македонския книжовен език”; „Утвърждаване на македонския език” и „Македонският език в развитието на славянските книжовни езици”.
Антологията включва и текста „Няколко думи за македонския книжовен език“ от Кръсте Петков Мисирков, а изданието съдържа снимки от първите издания на Граматиката на Блаже Конески, от македонския правопис, от Решението за въвеждане на Македонска азбука, както и от оригиналната корица на книгата "По македонските работи".
Сборникът „Македонска литературно-историческа мозайка“ (Macedón irodalomtörténeti mozaik) е съставен от пет научни статии, посветени на поредица от литературно-научни и културни теми: „Епосът и арс-поетиката на Блаже Конески“; „Огън и вода в лириката на Ацо Шопов” от Владимир Мартиновски; „За някои особености на литературната критика на Коста Солев Рацин” от Иван Антоновски; „Женски литературен архив – от устно творчество до (пост)феминистко писане“ от Ана Мартиноска и „Млада македонска поезия“ от Звонко Танески. Рецензенти на публикуваните статии са Ищван Лукач и Дарин Ангеловски.
Анамария Чинеге-Панзова е литературен преводач от унгарски и македонски език. Нейните научни изследвания са насочени към рецепцията на македонската литература в унгарския културен контекст. Занимава се с активна преводаческа дейност от 2004 г. Публикувала е около две дузини преводи от унгарски на македонски. Носител е на почетната награда „Рачиново“ за 2024 г. за значителен принос в утвърждаването на македонския език извън пределите на страната.
Златко Панзов е преподавател, литературен преводач, културен мениджър. Той е докторант в Докторантското училище по литература към университета ELTE, Будапеща. Предмет на неговите интереси и изследвания е историографската метафикция в съвременния македонски и унгарски роман. Работи като преподавател по македонски език в Института по славистика и балтийска филология към университета ELTE, Будапеща.
Досега е публикувал повече от четиридесет превода от унгарски език за няколко издателства. От 2019 г. организира събитието Дни на македонската култура в Будапеща. През 2023 г. получава наградата за литературен превод „Дарги“ за унгарския превод на романа „Плен“ от Дьорд Спиро.
(Текстът е публикуван в "Културна преса" брой 254, в печатното издание на вестник "Слободен печат" 2-3.11.2024 г.)