Никога не съм бил наясно с междудържавното споразумение между Македония и България за съвместно почитане на исторически личности и съвместно честване на празници и важни дати от историята. Това означава ли, че и двете страни ще почитат заедно всички велики от миналото без изключение или имат право да избират на чий гроб да поднесат цветя?

Силно вълнение в нашата общественост предизвика обявеното съвместно честване на рождения ден на Гоце Делчев в Скопие. Тази година се навършват 151 години от рождението на революционера и висшите власти се опасяват, че евентуални провокации от София, подобни на тези от онзи ден, когато беше почетена Мара Бунева, могат да застрашат стабилността на страната. Опасенията стигат дотам, че Съветът за национална сигурност на Македония не заседава цели три часа, а почти цялото време беше отделено на планираното почитане на гроба на Делчев в църквата „Св. Спас“ в Скопие, планирано за 4 февруари.

Президентът Стево Пендаровски посочи, че събитието е с висок риск за сигурността. Той добави, че директорите на службите за сигурност са сезирали Съвета, който е съобщил, че се очаква организирана група от България да пристигне на честването на рождения ден на Гоце Делчев в столицата ни, което може да доведе до напрежение, но и до открит конфликт с родните почитатели на фигурата и делото на великия човек.

Припомням, че Гоце Делчев е само една от фигурите в историята, за която българите твърдят, че е тяхна. Тоест, че е част от българския национален корпус и че е част от българската история или по-точно част от т.нар. обща история на България и Македония.
Така че Гоце не е единствен - "копия се чупят" около Кирил и Методий, през Климент и Наум, до цар Самоил и Гаврило Радомир през Средновековието, до съвременните революционери и будители. Отнася се за всички имена, вписани в македонския химн и без изключение за всяка историческа личност от Илинденската епопея. Българската историография е безпощадна по отношение на най-големите македонски герои, така че ще повторя, че никога не съм бил напълно ясен относно решението на висшето ни правителство да се съгласи на съвместно почитане с българската страна. Но това не е толкова важно. Важното в момента е да се предвиди навреме какви провокации се готвят и да се реагира категорично, за да се избегнат инциденти и, не дай Боже, физическо насилие. Иначе от ежедневните дейности на българския евродепутат Ангел Джамбаски може лесно да се съди, че някой го е "изпуснал на пух и прах", явно с намерението да нажежи атмосферата в навечерието на 4 февруари и обявеното събитие в Скопие.
По някаква причина някой има нужда от обтягане на отношенията между Скопие и София и организираната група от София може да е само жертвата, която трябва да се направи, за да се формализира враждата.

Затова имам предложение, което може да успокои ситуацията и да внесе ред в отношенията между двете страни. Ако се празнува съвместно, то трябва да се прави за всичко, тоест на всички дати, произтичащи от т.нар. споделена история. Така че от рождения ден на Гоце отскочете до Ваташа и заедно положете цветя на гроба на избитите младежи, пострадали от българския окупатор. Можете да пътувате и до селото. Долгаец и други места, където историците са записали подробно кланетата и масовите убийства на македонци от българите по време на окупациите през двете световни войни. Не е лошо да се почетат гробовете на Стив Наумов, Кузман Йосифовски Питу, Цветан Димов и всички останали македонски революционери, избити от българските "администратори" заради освободителната им дейност. Предполагам също, че терминът обща история се отнася точно за тези две окупации, защото няма друг период в историята, в който македонци и българи да са живели заедно.

Затова, без много шум, нека заедно и организирано посетим всички "общи" гробища в Македония. Обиколката може да завърши в Музея на Холокоста на македонските евреи в Скопие. Там гостите от София ще имат рядката възможност да видят например как са изглеждали вагоните на тяхната железница през 1943 г. Обещавам, че ще бъде поучително.