Лидерът на ВМРО ДПМНЕ Християн Мицкоски обяви, че чака обещаната покана на премиера Димитър Ковачевски да седнете на обща маса и да говорим за какво друго освен за най-важните държавни интереси, чието реализиране е изправена Македония. Този път Мицкоски смекчи уговорката, че може да се обсъжда само предсрочни избори, като добави думата между другото. Това "наред с другото" трябва да означава готовност за нов дневен ред, който трябва да включва много по-важни приоритети от бързите избори.

Новият премиер Ковачевски пък в първото си интервю категорично поддържа мнението, че мнозинството в парламента е стабилно и правителството остава до края на мандата си до 2024 г. Така очакваната публична среща между двамата президенти на големите политически партии, въпреки взаимната готовност за разговори при подобни обстоятелства, е несигурна, защото остават най-важните държавни интереси като пандемията, преговорите с България, икономическата и енергийната криза. задният фон.

Например, могат ли нашите две партийни лидери да се споразумеят за задължителни ваксини за ефективна защита, постигнати в Австрия и Италия за хора над 50 години, или строги ограничения, както в много страни по света. Подобно съгласие и обща позиция по тези въпроси на двамата лидери по примера на по-утвърдените западноевропейски парламентарни демокрации биха били приети с голямо облекчение от обществото. Всички местни и световни здравни и научни авторитети недвусмислено твърдят, че ваксинацията е най-ефективният начин за защита на населението от по-висока смъртност.

Хармонизираните мерки за справяне с икономическата и енергийната криза биха избегнали блокади в парламента и биха били много по-ефективни. Разбира се, това няма да намали отговорността на правителството за цялостната ситуация в страната, а опозицията ще получи точки от обществеността за сътрудничеството и участието си в решаването на сериозните трудности, наложени от пандемията и енергийната криза.

И накрая, и най-важното за преговори с България което придоби ново измерение с новото правителство и премиера Кирил Петков, се налага постигането на консенсус между всички релевантни политически партии. И в този случай провалът би бил най-голямата отговорност на правителството, а успехът с взаимно приемливи решения би бил общ за всички страни и граждани.

Лесно за писане, трудно постижимо

Това е лесно да се напише в журналистически текст, но като се има предвид нашата реалност на разделена и грубо партизанска публика, здравият разум и рационалността прерастват в утопия пред стратегиите за надмощие на партиите и теориите на конспирацията и продажбата на национални интереси. Добре познатите досега преживявания все още могат да помогнат много, ако има политическа воля и мъдрост. Ето защо.

Изключително важни са срещите и договарянето на общите позиции на премиери и опозиционни лидери в страни с парламентарна демокрация в деликатни ситуации, когато става дума за държавен и национален интерес. Те са необходими и в някои случаи задължителни, независимо дали са точно или недостатъчно ясно регламентирани от конституции и конституционни закони, особено когато става въпрос за опасност от военна агресия, природни бедствия, пандемии, икономическа криза, въвеждане на извънредно положение и ограничаване на права и свободи на човека, сключване на междудържавни споразумения за военни, политически съюзи, които изискват компромиси, които, ако се превърнат в "оръжие" за междупартийна борба за власт и популистка националистическа пропаганда, могат да доведат до катастрофални последици от разделения, омраза, вълнения и трагични конфликти.

През трите десетилетия на своята независимост Македония многократно е изпадала в толкова драматични ситуации, в които бъдещето й, а според някои оценки и оцеляването й като държава е поставено под въпрос. Съвременниците на бурните исторически събития ще помнят в колективната памет кървавия разпад на Югославия и мирния разпад на Македония и изтеглянето на югославската армия без жертви. Но беше забравено, че в онези съдбовни дни на изтеглянето на хиляди армии, пълни с военна техника и големи контингенти оръжия и нервни генерали, имаше повече партийно мотивирани действия и действия за вдигане на оръжие, които само с един убийствен изстрел можеха да обърнат в голяма кървава трагедия, подобна на тази, която се случи във всички югославски републики, по време на която жертва станаха и македонски войници.

Призивът на президента Киро Глигоров, че цялото това желязо не струва колкото един човешки живот надделя сред мнозинството граждани. Но докато тези конвои с оръжие и войници не тръгнаха с дни, споразумението Глигоров-Аджич можеше лесно да бъде анулирано, защото опасността дебнеше всеки момент от експлозия. Присъстваха партийни агитации и патриотични призиви, а отнякъде отекнаха коктейли Молотов, за щастие без последствия.

Член на ООН или ничия страна

Вторият случай е членството на Македония в Организацията на обединените нации с временно наименование БЮРМ, или както се наричаше в международен план БЮРМ, тъй като този ден на 8 април 1993 г. осъмна на маса в залата на Общото събрание пред президента Глигоров. Нямаше междупартийно споразумение, нито обща позиция по въпроса. Президентът и правителството поеха отговорността Македония да не остане ничия страна, а да бъде член на ООН с временно име за външна употреба - БЮРМ, което предизвика голямо недоволство в страната.

Дори днес, както много години след това събитие, има безплодни дебати, които биха се случили, ако македонската делегация беше отхвърлила това предложение и се беше върнала в родината без членство в ООН. Мислите ли, че кавгите за голямото национално предателство все пак щяха да продължат, тъй като беше квалифицирано преименуването на държавата, което ако влезем в такива дебати за вземане на решение в парламента, не е изключено Македония все още да не е ООН член, въпреки че ще научим болезнено последствията от факта, че това означава, когато една страна не е призната в ООН. Тази важна дата - 8 април, почти не се празнува в Македония, въпреки че всъщност членството в ООН е най-висшият и най-важен акт в международното признаване на една страна.

Конфликтът през 2001 г., ако Охридското споразумение не беше подписано, беше на ръба да прерасне в гражданска война с непредвидими трагични последици. Точният брой на загиналите при въоръжените сблъсъци от двете страни никога не е съобщаван от официални източници. Президентът Борис Трайковски беше подложен на силен натиск да подпише извънредно положение, което той смело отказа да направи с цената да бъде анатемосван от партията си и обявен за национален предател.

Днес Охридското споразумение, въпреки че е подписано от двете страни и международни представители и гарантира неделимостта и териториалната цялост на страната, все още е обект на партизански популистки и пропагандни дебати дали подписването е предателство и капитулация, терористична атака срещу Македония, насочена отвън или въстание за реализиране на човешките права и свободи. Във всеки случай военният конфликт се поддържа, според партийните нужди, като нелекувана рана и постоянна опасност от междуетнически сблъсъци, изнудване и безпринципни коалиции.

Какво загубихме с Преспанското споразумение

Споразумението от Преспа между Гърция и Македония, което отвори вратата за членство в НАТО и започване на преговори с ЕС, най-големите стратегически интереси и приоритети на Македония, беше посрещнато със силна съпротива и в двете страни, подписали се като предателство и враждебен акт. В Гърция то беше описано от гръцките националисти и патриоти като ужасна загуба на свещеното име Македония, на македонския етнос и на приемането на съществуването на македонския език и македонското гражданство.

В Северна Македония, от друга страна, все още звучи партийно-академични тревоги за загубата на националната идентичност, конституционното име на държавата, славното древно минало, заличаването на всички особености на една нация и държава, продажбата на най-важните особености на идентичността на македонския народ и държава. Първо той започна с фалшиви обещания на опозицията, че след смяната на коварното правителство всичко ще си дойде на мястото, а сега ще стигне до точката без връщане, а именно, че реалността на неизменността на споразумението се приема. Ясно е, че точно същата позиция е и с тогавашната гръцка опозиция, която отхвърли Споразумението като национално предателство и след като новият премиер Мицотакис дойде на власт, обяви в първите новини, че го приема, макар и в ущърб на Гърция .

Така ще гласи обяснението за големите фалшиви обещания за анулиране на Споразумението, ако ВМРО-ДПМНЕ дойде на власт. Не само това, но той най-усърдно ще изпълнява ратифицираните задължения по споразумението, представяйки ги като успехи с амин на сега заинтересованите академични и научни политически интерпретатори на национални интереси.

Все още няма научно или рационално политическо обяснение, освен с националистически лозунги, как националната идентичност и националната принадлежност на македонския народ е загубена през последните три години от подписването на Преспанския договор с географския суфикс „северен“. Загубена ли е националната идентичност на македонците от основаването на съвременната държава от АСНОМ до днес с наставки федерален, национален, социалистически, бивш югославски... Ключовите думи в името на държавата са запазени във всички падежи - думите Македония , името на държавата и думата република , белег за социалния парламентарен ред. И така – нищо повече, нито северни македонци, нито северняци, нито предателство, нито продажба на национални интереси, нито застрашаване на македонския език. Само в умовете с заловен ум те натрапват тези вредни аргументи, присъстващи само в Македония и никъде другаде.

Обвинения в държавна измяна - голяма лъжа

Ето, стигнахме до най-актуалния и най-трудния момент – българските вета и блокади за започване на преговорите с ЕС, които с по-голяма вероятност да напуснат, така и в Македония има по-голяма тревога за нови и още по-сериозни предателства и продажба на национални интереси и идентичност. Спасението се търси в предсрочни предсрочни избори, акт, който ще забави всички процеси с поне една година, независимо от резултатите от предсрочните избори. Здравият разум повелява, че ако досега бяха изпълнени неприемливите условия за България, Македония ще започне преговори с ЕС и блокадите ще бъдат премахнати. Това досега не се е случило в действителност, но обвиненията в държавна измяна са останали хиляда пъти повторена лъжа.

Със смяната на правителството в България станаха видими промените в стъпките за намиране на взаимно приемливи решения, които не се докосват до сегашната реалност на съществуването на първопризнатата от България македонска държава и всичко, което върви с признаването на държавата, граници, национална и езикова принадлежност. Новата преговорна методология на българското правителство и премиера Петков и подкрепата на Брюксел, Берлин, Париж и Вашингтон може лесно да паднат във водата без подкрепата у дома. Може да се приеме с голямо облекчение в София и не само там. В такъв случай ще останем с въпросите кой е виновен за нереализираните стратегически държавни интереси и на кого се приписва предотвратяването на предателствата и спасяването на идентичността и славното минало, както беше преди разпадането на Югославия . Затова срещата между Ковачевски и Мицкоски е от изключително значение, ако не друго, вашите виждания по тези въпроси ще определят кой е отговорен за бъдещето на Македония.

Източник: Дойче веле

[sc name=”dw” ][/sc]