Тя е успешна второто съвместно заседание на македонското и българското правителства, добросъседството ще бъде на пиедестал и ще се посветим на нещата, които са забравени през последните години, казаха вчера премиерите Димитър Ковачевски и Кирил Петков след срещата на двете правителства в София, на която бяха подписаха три меморандума за сътрудничество - за селското стопанство, за малките и средни предприятия и за жп линията Скопие-София. Това е втората среща на високо ниво с положителен резултат само за седем дни, след като Петков официално посети Скопие на 18 януари, което е по-сериозно сближаване между Македония и България след блокадите, които София постави в Брюксел за сметка на европейските Преговори.

Особено подчертано е, че след няколкомесечна стагнация ще се засили дейността на Смесената комисия по историко-образователните въпроси, която ще проведе три официални заседания в следващите четири месеца, а междувременно ще има разговори и консултации. Съставът на комисията няма да се променя.

Засега повече икономика, по-малко политика

Двамата премиери на втората среща останаха фокусирани върху икономическото сътрудничество между двете страни вместо отворени политически въпроси. Министър-председателят Ковачевски каза, че на срещата в Скопие и на срещите в София са били обсъждани политически въпроси, но в София се е обсъждало повече за темите, обхванати от работните групи, които работят по конкретни проекти в своите области.

Премиерите подчертаха, че МВнР работят с пълен капацитет по отворени политически въпроси и веднага щом мненията по някой от тях се сближат, обществеността ще бъде своевременно информирана. На срещата миналия вторник в Скопие беше преодоляно едно от българските политически искания "пет плюс едно", което се отнасяше за използването на краткото и дългото име на страната ни, тоест че Република Северна Македония означава същото като Северна Македония и не е териториална претенция към България.

- На срещата в Скопие открихме нов процес на диалог. Работните групи се формират и ръководят от министрите, което показва политическата воля и ангажираност този процес да върви напред, но в тях ще се включат и такива от реалния сектор и търговските камари, от образователните институции. С това искаме да задвижим процес, който искаме да покажем, че две съседни държави винаги могат да добавят стойност за страните и гражданите, живеещи в тях - каза Ковачевски на съвместна пресконференция с Петков.

По отношение на измеримите критерии за успех на диалога не само за работните групи, но и за политическите въпроси, премиерът Ковачевски каза, че за него критерият за успех е следващата седмица оператори от София да дойдат в Скопие или обратно, за да обсъдят най-икономически жизнеспособната авиокомпания, която ще започне полети от 1 март. Критерият за успех в инфраструктурата, добави той, е до 2023 г. да бъдат изградени и отворени 13 км от пътя до ГКПП Клепало.

- За политическите въпроси критерий за успех е, ако успеем да разговаряме с всички тези комисии, обикновено чрез политически диалог на правителствата, да постигнем споразумение и в обозримо бъдеще да имаме първата междуправителствена конференция с Европейския съюз - каза македонецът Министър председател.

За това дали правата на българите в Македония ще бъдат разглеждани като критерий, Ковачевски подчерта, че има различни видове конституции, а в Конституцията на Македония индивидуалните права се упражняват колективно. Включването на българското малцинство в Конституцията е процес на конституционни промени, който протича на няколко етапа и в който участват няколко институции.

- Ако това се случи и е нормално такова нещо да се случи по пътя на една държава към ЕС, защото тогава се отваря Конституцията, за да се правят други адаптации, то чрез този процес тези въпроси със сигурност ще бъдат обхванати, на базата на към исканията на гражданите - каза премиерът Ковачевски.

Ковачевски: Резултати след шест месеца

Работните групи за двустранно сътрудничество проведоха отделни срещи вчера. От пресслужбата на македонското правителство съобщават, че на първата среща групите са договорили динамиката на работа, както и общата основа, на която ще обменят добри практики и опит, с цел засилване на прякото сътрудничество. След заседанието и съвместната пресконференция с Петков премиерът Ковачевски каза във фейсбук, че конкретни резултати от работните групи могат да се очакват до шест месеца.

- Започваме с реализацията на проекти от интерес за гражданите на двете страни. Такова сътрудничество ще означава сближаване на двете страни и конкретни ползи за по-добър живот на нашите граждани. Очаквам след шест месеца във всички области да покажем конкретни резултати - написа между другото Ковачевски.

Той добавя, че срещите с Петков и министрите на двете правителства са го уверили, че има воля и от двете страни за бърз напредък във взаимоотношенията.

- Ние с Кирил сме нови премиери и имаме отговорност, но и силно желание да успеем в амбицията си. „Силно вярвам, че тази нова глава в отношенията между нашите две приятелски страни ще донесе напредък, развитие и дългосрочни ползи и за двата народа“, добави той.

Ковачевски трябваше да се срещне с българския президент Румен Радев вчера следобед.

ВМРО-ДПМНЕ търси отговори на "пет плюс едно"

Опозицията VMRO-DPMNE настоява за прозрачност в преговорите с България и вчера отново призоваха министъра на външните работи Бужар Османи да докладва пред парламента за преговорите с официална София. Депутатът Антонио Милошоски, който е председател на комисията по външна политика, вчера писмено поиска от Османи да излезе пред комисията и да представи отговорите, които македонската страна изпрати в София за плана.пет плюс едно".

В писменото искане се предлага сесията да бъде открита и да се проведе възможно най-скоро, от 26 януари до 15 февруари т.г.

- Искаме това, защото смятаме, че не е прозрачно и не е демократично, ако депутатите в Столичната асамблея знаят това, което не знаят македонските депутати. Македонската общественост има право да разбере за какво става дума чрез представителите в Законодателната камара. Има ли какво да се крие или има за какво да се говори с всички депутати - каза вчера Милошоски.

Повече от 60% от българите смятат, че ветото трябва да бъде отменено

В анкета, публикувана от "Gallup International Balkans„60,8% от анкетираните български граждани смятат, че Македония трябва да започне преговори за членство в ЕС, но само ако се изпълни Споразумението за добросъседство. От анкетираните 5,3 процента смятат, че страната им не трябва да подкрепя по никакъв начин Македония, за да стане член на ЕС, а 7,6 процента отговориха, че България трябва да подкрепя Македония за членство в Съюза без никакви условия. Останалите 16,3 процента не са отговорили, съобщават столични медии.

Допитването, публикувано преди две седмици от Българската национална телевизия и проведено от агенция "Алфа рисърч", дава подобни резултати. Тогава 60,9% от анкетираните гласуваха за присъединяването на страната към ЕС, но въпросът беше зададен в малко по-различен формат: „Ако спорните въпроси се оставят настрана, какъв е интересът на страната ни от членството на Македония в ЕС?".