Членовете на Държавната комисия за предотвратяване на корупцията най-накрая завършиха проверките си миналия месец за проверка на документи, които имат ниво на секретност, но дори и с тези разрешения от юли не са взели решение дали Ивана Стояновска отговаря на изискванията за заместник-директор на Разузнавателна агенция (ИА), т.е. има най-малко десет години трудов стаж в областта на сигурността, отбраната или външната политика, предвидени в Закона за ИА.

Антикорупционерите трябва да решат дали научноизследователската й дейност от 2006 до 2016 г. в два частни университета ще се счита за опит в сферата на сигурността, като се има предвид, че Стояновска не е преподавала дисциплини в областта на сигурността, отбраната или външната политика, а е била асистент, който е преподавал компютърна електроника, въведение в програмирането на C или дисциплини в областта на информатиката.

В сайта на Агенция "Разузнаване" е публикувана нейната биография, според която Стояновска е била научен сътрудник от 2006 до 2016 г., а от 2016 до 2024 г. е работила в Агенция "Разузнаване", първо като началник на отдел в дирекция "Техническо разузнаване и информационно осигуряване", след това като началник на този сектор и накрая оглавява сектор "Информационни и комуникационни технологии".

Това означава, че Стояновска е работила в Агенция "Разузнаване" около осем години, но тези две години се оспорват, за да стигнат до десет години, а президентът Гордана Силяновска-Дъвкова при назначаването тя взе предвид и трудовия си стаж като асистент по информатика във Факултета по детективи и сигурност на Университета ФОН.

– Продължава производството по случая, образуван по подадена жалба за назначаването на Ивана Стояновска за заместник-директор на Агенция „Разузнаване“. Решението по казуса ще бъде взето и внесено за разглеждане на открито заседание на ВКС, казват от антикорупционната комисия.

"Слободен печат" се запозна с писмото, изпратено от Американския университет в Европа - ФОН до ДКЦПГ още през септември миналата година, където Стояновска работи като асистент. От писмото става ясно, че Стояновска е избрана първо за младши асистент във Факултета по политически науки и международни отношения по специалността „Информационни технологии“. След това е назначена за младши асистент във Факултета по информационни и комуникационни технологии, след което става асистент и е избрана от Факултета по информатика в специалност Информационни технологии.

Като асистент е преподавала дисциплините Компютърна електроника, Въведение в програмирането, Принципи на логическото проектиране и дискретни автомати, Обектно-ориентирано програмиране, Компютърни компоненти, Софтуерно инженерство, Обектно-ориентиран анализ и Теория на игрите.

Освен като асистент във Факултета по информатика, тя е назначена и във Факултета по детективи и сигурност по специалността „Приложна информатика“, във Факултета по политически науки и международни отношения, в Юридическия факултет и във Факултета по икономически науки по специалността „Електронно общество“.

Преди два месеца депутатът от ВМРО-ДПМНЕ, Бране Петрушевски пред Законодателно-правната комисия поиска автентично тълкуване на член от Закона за Разузнавателната агенция, т.е. поиска народните представители да дадат тълкуване дали годините, прекарани като асистент в частно висше училище с преподавателска и научна дейност, могат да се зачитат за трудов стаж в областта на сигурността.

Въпреки това, със становището на правителството на Комисията, искането му за автентично тълкуване беше единодушно отхвърлено с обяснението, че член 9 е ясен и сред условията му е, че за ръководна позиция в АР кандидатът трябва да има най-малко десет години трудов стаж в тези области и Частният факултет да е акредитиран да извършва преподавателска и образователна дейност.

Освен Стояновска, в ВКСМ е постъпила жалба и срещу директора на Агенция "Разузнаване" Габриела Яковлева която заяви, че не е представяла отчети за работата на агенцията нито на парламента, нито на председателя на правителството.

Комисията обаче се обяви за некомпетентна по този въпрос миналата година и го изпрати на президента Силяновска-Давкова, под чиято юрисдикция е Агенцията за разузнаване.

– По въпроса с директора на Агенция „Разузнаване“ Габриела Яковлева е образувано дело, по което вече е взето решение на заседание на ВКС, в което се заключава, че ВКС няма юрисдикция по изнесените твърдения и че е изпратил уведомление до президента на Република Северна Македония, за да бъдат предприети допълнителни мерки за компетентни действия. По същия повод в ВКС не е постъпвала информация от председателя на РСМД относно предприетите дейности, съобщиха за "Слободен печат" от ВКС.

От кабинета на президента не отговориха защо президентът все още мълчи за искането на ВКС.

След смяната на правителството ВМРО-ДПМНЕ смени ръководните постове в службите за сигурност преди изтичането на мандатите на техните предшественици, така че на мястото на Еролд Муслиу в Агенцията за разузнаване назначи Яковлева и заместник Стояновска, а в Агенцията за национална сигурност (АНБ) назначи Боян Христовски, за когото имаше девет жалби до ВКСМ, но Комисията не намери нищо противоречиво в назначението му. Езиковият сертификат, който беше един от оспорваните пред SCPC, сега се преразглежда от прокуратурата в Скопие. Иначе АНБ, където заместникът беше избран преди това по време на мандата на бившето правителство на СДСМ и ДСИ, все още не е назначила нов зам.-директор.

Силяновска бе днес на първото си работно посещение в Агенция "Разузнаване", където й бяха представени Годишният отчет на Агенцията за 2024 г., както и актуалните и средносрочни заплахи, рискове и предизвикателства за регионалната и националната сигурност.

- В разговор с ръководството на агенцията президентът се запозна с оперативния, аналитичния, техническия и кадровия капацитет и възможностите за тяхното по-нататъшно усъвършенстване. Те обсъдиха и 30-годишнината от приемането на първия закон за Агенцията за разузнаване, която ще бъде отбелязана подобаващо през март тази година, предаде АР.