Първите реакции след представянето на проектобюджета за 2025 г. се отнасяха най-вече до прогнозирания висок икономически растеж от 3,7 на сто от брутния вътрешен продукт. Този растеж е значително по-висок от прогнозите на Световната банка от 2,5 процента и малко по-висок от прогнозата на МВФ от 3,6 процента. Целият планиран бюджет се основава на прогнози за икономически растеж, така че пропуснатите прогнози биха объркали всички сметки. Но министърът на финансите Гордана Димитриеска-Кочоска каза на срещата с журналистите, че иска да изясни тази дилема и подчерта, че този вид икономически растеж може да бъде постигнат, защото за първи път се основава на реални капиталови проекти.

- В бюджета са предвидени около 830 млн. евро за капиталови инвестиции. Има инфраструктурни проекти, които според анализите на Министерството на транспорта и съобщенията са реално изпълними. Има и различни други проекти в областта на транспорта, селското стопанство, управлението на отпадъците, след това реконструкция на студентски общежития, разширение на училища. Ще реализираме всички тези проекти и оттам разчетите за икономически растеж от 3,7 на сто - твърди министърът.

Тя обяснява, че досега не е имало реално представяне на реални капиталови проекти и много често голяма част са били трансфери към публични предприятия. Между другото тя изброи много проекти, за които имахме пари, но нямахме изпълнение. Сред тях той спомена, че от 2020 г. има пари за регионално депо за отпадъци, а изпълнението досега е 1 процент, след това, че още през 2021 г. са одобрени пари от Европейската инвестиционна банка за магистралата Скопие - Блаце и от Европейския Банката за възстановяване и развитие за Букойчани – Кичево и попита защо все още не са построени.

- Нямаше интерес за реализиране на капиталови инвестиции. Например, беше по-лесно да се прехвърлят субсидии на фермерите, вместо да им се позволи да имат вода в каналите. И после, нямаме селскостопанска продукция. Е, няма да имаме! - коментира Димитриеска-Кочоска.

Бюджетът за 2025 г. трябва да бъде представен на парламентаристите. Те ще имат на масата приходни пера за 5,8 милиарда евро и разходни за 6,6 милиарда. Бюджетът за година в е по-голям от ребалансирания с 10 на сто в разходната част и с 13 на сто в приходната.

Министърът каза, че ще има повече пари за заплати, пенсии и осигуровки.

– Заплатите са в няколко пера. В допълнение към тази, която е отделена отделно и която възлиза на около 50 милиарда денара, заплатите са включени и в сумата за групови безвъзмездни средства, които се отнасят до заплати в образованието, които са 22 милиарда денара, а сметката на държавните функции има 2 милиарда денара и колко ще бъдат изразходвани от тях, зависи от това каква минимална заплата ще бъде договорена на Икономическия и социален съвет, който трябва да заседава в понеделник. Нямаме поглед върху заплатите в Министерството на здравеопазването и Пенсионния фонд - каза министърът.

Това означава, че без двата фонда заплатите, за които се отделят пари от бюджета, тежат около 1,2 млрд. евро.

Министърът подчерта още веднъж, че пенсионерите от март следващата година ще получат още по 2.500 денара, но както обясни тя, те не трябва да чакат септемврийската корекция, тъй като според сегашната методология това е невъзможно.

– Пенсията се коригира от 1 януари и 1 юли всяка година според процента на увеличение на индекса на издръжката на живота през предходното полугодие спрямо предходното полугодие, публикуван от Държавната статистическа служба. В случай, че увеличението на издръжката на живота е с отрицателен знак, пенсията не се коригира. Реално погледнато, сега ще имаме негативни позиции и по отношение на инфлацията, и по отношение на увеличението на заплатите, въпреки че ще има, то ще бъде по-ниско спрямо предходното полугодие - обясни Димитриеска-Кочоска.

В бюджета за 2025 г. са предвидени 14,5 милиарда денара (235,8 милиона евро) или 500 милиона денара (около 8 милиона евро) повече от ребалансирания бюджет за тази година.

– Заявките бяха за много по-голяма сума. Но често ни предупреждават, дори и сега, когато бяхме в Световната банка, че имаме лошо изпълнение. Имаше проект за единен регистър, който да показва всички получатели на социални помощи, но той така и не беше реализиран. Единният регистър трябва да показва на какво основание човек получава обезщетения, а сега нямаме поглед върху това. Затова и статията за социални помощи непрекъснато расте. През 2018 г. бяха 9,4 млрд., искаха 18 млрд. за 2025 г., а ние одобрихме 14,5 млрд. – казва министърът.