Роден в Кападокия от благочестиви родители, Василий и Евдоций. По времето на император Теофил (829–842) Евдоций е млад офицер от армията. Но и като войник той положи всички усилия да живее според заповедите на Евангелието. Той запази целомъдрието си безупречно и избягваше дори да говори с която и да е жена, освен с майка си; той беше милостив към бедните, внимателен в четенето на свещени книги и още по -внимателен в молитвите си към Бога. Избягваше суетни купони и глупости. Беше „Сред суматохата и суетата на света, като лилия сред тръни и като злато сред огъня“. Поради необичайните си добродетели императорът го назначи за херцог на Кападокия. На това високо място Евдоций се стремеше да бъде праведен пред Бога и хората. Но по Божието Провидение той умря рано, на трийсет и третата си година. Мощите му изглеждаха цели. Луд мъж стигна до гроба му и се възстанови, а заловено дете стана и стана здраво. Осемнадесет месеца по -късно майка му отвори ковчега и намери тялото му живо, без признаци на гниене. И чудесен аромат излезе от тялото на светеца. По -късно мощите му са пренесени в Константинопол и погребани в новата църква на Пресвета Богородица, основана от благочестивите родители на този праведник Евдоким.