Ученик на св. Пахомий. Роден и израснал като езичник, но като млад човек е дошъл до познанието на истинската вяра, покръстил се и като чул за св. Пахомий, избягал тайно от родителите си в манастира. Свети Пахомий се замонашил и го обикнал заради необичайното му усърдие и послушание. Когато майка му дойде да му се обади, той не искаше да й се обади, а се помоли на Бог тя да я просвети с истината. Всъщност майката не само не доведе сина си вкъщи, но и не се върна: видя наблизо женския манастир, управляван от сестрата на Пахомий, влезе в него и се замонаши. След известно време братът на Теодор Пафнутий дошъл в манастира и се замонашил. Веднъж епископът на град Панопол повика Пахомий да уреди манастир за мнозина, които обичаха монашеския живот. Пахомий взел със себе си Теодор и му поверил основно задачата да организира манастира. След смъртта на св. Пахомий Теодор става игумен на всички Пахомиеви манастири и доживява благополучно до дълбока старост, водейки множество монаси по пътя на спасението. Той умира мирно и се премества в царството на вечната светлина през 368 г.