Шест месеца преди явяването си на Пресвета Богородица в Назарет, великият архангел Гавриил се явил на първосвещеника Захарий в Йерусалимския храм. Преди да възвести чудното зачатие на неплодната дева, Архангелът възвестил чудното зачатие на бездетна старица. Захария не повярва веднага на думите на Божия пратеник и затова езикът му се завърза с немота и остана ням до осмия ден след раждането на Йоан. На този ден роднините на Захарий и Елисавета се събраха за обрязването на момчето, за да му дадат име. И така, когато попитали бащата какво име би искал да даде на сина си, той, тъй като бил ням, написал на табела: "Йован". В този час езикът му се развърза и той започна да говори. Домът на Захария беше на високото място между Витлеем и Хеврон. Слухът, че ангел Божий се явил на Захария, че той е онемял, а след това езикът му се е развързал, щом е написал името Йоан, се разпространи из целия Израил. Този глас дойде и до Ирод. Ето защо Ирод, когато изпрати да колят децата във Витлеем, изпрати и хора в хълмистата резиденция на семейството на Захари, за да убият и Йоан. Но Елизабет скри детето навреме. Разгневен от това, цар Ирод изпрати палачи при Захария в храма (защото се предполагаше, че той отново е ръкоположен да служи в Йерусалимския храм), за да го убият. Захария беше убит между затвора и храма, а кръвта му се втвърди и вкамени върху плочите и остана като незаличимо свидетелство срещу Ирод. Елизабет и детето се скриха в пещера, където тя скоро умря. Младият Йоан остана сам в пустинята, оставен на грижите на Бог и Неговите ангели.