Родом от Константинопол, той отначало е върховен придворен на двореца на император Ираклий, но по-късно става монах и игумен на манастир недалеч от столицата. Най-големият защитник на Православието от т.нар монотелитна ерес, която е родена от еретика Евтихиева. А именно, както Евтихий твърди, че Христос има една природа, така и монотелитите твърдят, че Той има една воля. Свети Максим се противопоставил на това твърдение и се оказал като противник на императора и патриарха. Но той не се страхуваше, а упорстваше докрай, за да докаже, че Господ Христос има две воли, съответстващи и на двете естества. По негово настояване се провежда събор в Картахена и друг в Рим. И двата събора анатемосват учението на монотелитите. Страданията на свети Максим за Православието са неописуеми: той е малтретиран от князете, измамен от съдиите, оплюван от масите, бит от войниците, преследван, хвърлен в затвора и накрая му отрязаха езика и ръката и осъден на доживотно изгнание той прекарва три години в затвора, след което предава светата си душа на Бога през 666 г.