Светът навлиза в задълбочаваща се криза, придобила толкова чудовищни ​​размери, че вече заприличва на кошмарен сън, в който всички се возим на влакче в увеселителен парк или, както сме го наричали в далечното минало - луда железница, и както във всяка Кошмарът на съня, съвършено ни е ясно, че невероятната скорост, която развива полудялата машина, неминуемо ще завърши с катастрофа, като незакопчаните вагони ще се разхлабят и всички ще бъдем застреляни някъде в тъмната бездна, където ще изчезнем трагично, докато едно, но в същото време усещаме и весели пеперуди в стомаха си, сякаш нещо уникално и неповторимо красиво се случва с нас, и държим гримаси на възхищение и възторг, лицеви маски, чиито спазми стават все по-ледени и заприличват на предсмъртни писъци ...

Човек, който няма по-умна работа от това да преглежда световните новинарски медии, да сравнява и оценява „фактите“, които експлодират и бълват шрапнели, всичко това само за да придобие някаква рационална представа за събитията, които ще решат съдбата ни в много близко бъдеще, бъдеще, казвам аз, толкова суетна денга днес не само няма шанс да разпознае някаква разумна линия, според която ще се развият събитията, но може само да се постави в неудобното положение да се съмнява в собственото си психическо здраве. А това, което най-много обърква здравия разум е, че на всички политически събития с много срещи на държавници и анонсиране на все по-радикални и опасни решения, мерки и политики, по лицата на ораторите се чете гримаса на възхищение и наслада, гордост и победоносен нарцисизъм... същата маска на усмихната смърт, каквато беше излепена върху лицата на пътниците от странните вагони на описания кошмарен сън.

Тази горда, самодоволна и самоугаждаща милитаристична еуфория, която се носи от северноамериканския континент, след това през Атлантическия океан и европейския клон на НАТО и се усилва върху руската континентална плоча от Балтийско море до Владивосток, може да бъде сравнена само за наслада, която в нацистката публика провокира известната реч на Гьобелс в Спортния дворец в Берлин през 1943 г. Спомняте си, скъпи читатели, нали?

Елем, след ужасното поражение в Сталинград и в атмосфера на ежедневни алармени сирени, съюзнически бомбардировки и опожаряване на германски градове, министърът на пропагандата Гьобелс решава, че е необходимо да се поднови подкрепата на масите за военната политика на правителството. Той изпълва спортната зала в Берлин с хора, на които разказва отношението на английската пропаганда: „Англичаните твърдят, че германският народ е против стратегията на правителството за тотална война. Англичаните казват, че хората не искат тотална война, че хората искат да се предадем." Тук гросмайсторът на пропагандата прави драматична пауза в речта си, която предизвиква напрежение в препълнената зала и в това мълчание Гьобелс в предизвикателен глас, вече писклив, пита: „Искате ли тотална война?!” Всички в залата губят самообладание и крещят: „ДА, ДА, ДА!” Гьобелс продължава диалога: „А ако трябва, искате ли война по-тотална и по-радикална от всичко, което можете да си представите днес?" Тълпата гърми вече напълно извън контрол: "ДА, ДА, ДА, ДА!" Тук Гьобелс като харизматичен диригент завършва: "Сега, хора, изправете се и оставете бурята Започнете! "Всички реве, възвишени и усмихнати, с отворени уста.:" Aaaaaaaaa! "ужас. А тези, които си спомнят какво се случи след това, вече никой на света не ги слуша. Ако сте забравили тази адска сцена, заснета на черно-бял филм, можете да я гледате всеки ден цветно, в различна интерпретация и мизансцен, на домашния или джобния си екран.

Това, което е най-смущаващо в експлозиите на тоталитаризма, е почти нечовешкото несъществуване на страха, на онзи дълбоко човешки страх от войната, от страданието и унищожението, от чувството за страх, което очертава силуета на нормалността, на живота. Какво пушеха днешните политически елити, заедно с армиите от медийни и други анализатори, съветници и брокери, когато не само не изпитваха страх от ужасите на войната и ядрения холокост – които ние през 20-ти век живо си спомняхме и тръпнехме от ужас – но също така весело обсъждат неговата вероятност, като вървят по острието на вероятността и дори правят всичко възможно, за да се доближат до ръба на бездната и военния катаклизъм. И всичко това, причинявайки злата участ - в името на цялото човечество - тези премиери и президенти, министри и генерални секретари го правят с взаимни побутвания и нецензурни смях, с инфантилизъм и неразбиране на реалността, което подобава на 11-годишни деца чийто житейски опит е натрупан само от видео игри с насилие.

И никой не описва по-добре стойността на чувството на страх от Надежда Манделшам: „Когато човек е обречен, той вече няма страх. А страхът е нишка от надежда, страхът е волята за живот, страхът е себеутвърждаване. Страхът е истинското европейско чувство, което се подхранва от самоуважение, от познаване на собствената стойност, нуждите, правата и желанията. Човек се вкопчва в това, което има и се страхува да не го загуби. Страхът и надеждата са тясно свързани. Когато загубим надежда, губим и страх – вече няма от какво да се страхуваме.“

В планетарната криза, в която се намираме, най-важното е да вложим цялата трезвост, разум и човечност, които можем да изтръгнем от мозъците и душите си, за да намерим изход от бедата, за да осигурим оцеляването на цивилизацията . Затова ще мобилизирам целия си интелектуален капацитет, за да допринеса за решаването на съдбовните въпроси на планетата, въпроси, които определят нашето македонско бъдеще. Всички разбираме, че формулирането на референдумния въпрос е най-важното нещо, което един македонец може да произведе в полза на оцеляването на света и нацията във време, когато планетата е изправена пред екзистенциална криза. Тук давам своя патриотичен принос, въпросът на референдума да гласи: За Э"%"Ш ли сте с 5Ж6<&ЖЗ>Љ? Да или не??