След седем години на относително спокойствие в Сирия отново избухнаха конфликти. Армията, лоялна на правителството в Дамаск, беше в пълен безпорядък през първите няколко дни и беше изправена пред поредица от неочаквани на пръв поглед поражения. Алепо, вторият по големина град в страната, беше загубен на практика без бой.

Подобна съдба имаха и голям брой други населени места в едноименната провинция, както и в областите Хама и Идлиб. Съобщава се, че сблъсъците са възобновени в провинция Дейр ез-Зор, където според съобщенията американски самолети са атакували правителствени сили, които се сблъскват с местни кюрдски милиции.

Едва ли ще намерите страна на планетата, където живеят толкова враждебни религиозни и религиозни групи като Сирия. Религиозното и етническо многообразие е в основата на конфликта, който започна преди 13 години, но който едва ли щеше да ескалира до такава степен, ако не беше намесата на Запада и богатите на петрол монархии от Персийския залив.

Около 60 процента от населението на Сирия са мюсюлмани сунити, а около 15 процента са алауити, религиозна общност, която следва либералния ислям, близък до шиитските принципи.

Президентът Башар Асад принадлежи към алауитите и повечето държавни и военни лидери произлизат от там. Около 10 процента от населението на Сирия са християни, предимно съюзници на алауити, приблизително същия брой са кюрди, три процента са специфична мюсюлманска религиозна секта, друзите и т.н.

Двугодишното масово въстание, загубата на контрол над по-голямата част от територията, масовото дезертиране в армията и полицията и бягството на видни фигури като министър-председателя Рияд Хиджаб сериозно разклатиха режима на президента Башар ал-Асад. Въпреки всичко свалянето му от власт се оказа невъзможно без пряка външна намеса.

Къде сгреши Русия и не се противопостави напълно на Запада?

Междувременно водещи страни от НАТО се отказват от атака срещу силите на Асад в последния момент, след като руският президент Владимир Путин изпрати самолетоносача „Адмирал Кузнецов“ във военноморската база в Тартус и разположи мощни сили за противовъздушна отбрана, натоварени с унищожаване на самолети и ракети на НАТО в Сирия.

След разпадането на разнородната опозиция срещу Асад през 2015 г. и установяването на печално известната Ислямска държава на територията на Сирия и съседен Ирак, Русия, по покана на правителството в Дамаск, предприе военна намеса, чиято активна фаза ще продължи до края на 2017г.

Освен ИД, руснаците не пощадиха и проамериканската сирийска опозиция. В момента, в който имаха пълна инициатива, Русия и Сирия решиха частично да замразят конфликта. Въпреки по същество брилянтната руска антитерористична операция, настоящата ситуация показва, че Русия и правителството в Дамаск направиха стратегическа политическа грешка, като замразиха конфликта, като от една страна толерираха американската окупация на сирийските петролни кладенци, а от друга страна се съгласиха с Турция за окупацията на Северна Сирия.

Формалните причини, поради които турската армия тогава навлезе в Сирия, бяха защитата на кюрдите, на които президентът Асад даде широка автономия, когато започна гражданската война. Някои кюрдски фракции, вероятно повлияни от САЩ, сега са станали открити противници на правителството в Дамаск, въпреки тяхната заклета враждебност към Турция.

Турция, регионален играч от двете страни в Сирия?

Освен противопоставянето на кюрдите в Сирия, Турция разшири и политическото си влияние. Протурските милиции обединиха т. нар. Сирийска национална армия, активно ги обучаваха, доставяха им боеприпаси, тежко въоръжение, американска бронетехника M113 и др.

Причините за разпадането на някои части от армията на Асад през първата седмица на конфликта са множество. Военното ръководство в Дамаск не само подцени силата на противника, но изглежда „спа“ през последните седем години по отношение на адаптирането към новите условия на водене на война, преди всичко използването на дронове и средства за противоелектронна борба. война. 

Именно с тези средства беше парализирана връзката на сирийската армия, което заедно с масовите удари на безпилотни самолети-камикадзе доведе до паника и масово бягство от отбранителните линии.

Някои руски медии съобщиха, че екстремистите са били обучавани да използват дронове и радиоелектронна борба от оперативни служители на украинската военна служба ГУР.

Войната в Сирия ще принуди Русия за мир в Украйна?

Освен чисто военни причини има и редица политически причини, довели до първоначалното разпръскване на силите на Асад. Първо, поради нуждите на войната в Украйна, Русия значително намали своя контингент в Сирия, което беше последвано от противоречиви кадрови решения.

През май генерал Сергей Кисел беше назначен за командир на контингента, обвинен в допуснати големи грешки при командването на 2022-ва танкова армия през февруари XNUMX г. по време на операции в района на Харков. Информацията, че той е бил уволнен преди три дни, беше публикувана от редица руски източници, но засега това не е официално потвърдено.

Освен значително по-малкия руски контингент в Сирия, там вече я няма и групировката Вагнер. Освен Вагнер, сирийското правителство в този момент дори не може да разчита на подкрепата на друга групировка, чийто принос беше безценен – Хизбула, която сега е заета с конфликта с Израел, пише Политика.

Шиитските милиции, които им се притекоха на помощ от Ирак, независимо от опита им във войната срещу Ислямска държава, едва ли могат да се сравняват по ефективност с Хизбула и Вагнер. Към всичко това трябва да се добави охлаждането на отношенията между Дамаск и Техеран, който заедно с Русия е единственият съюзник на Сирия в предишни конфликти.

Миналата година Сирия започна да възстановява отношенията си със Саудитска Арабия и ОАЕ, които де факто ги отдалечиха от Иран.

Това обаче Иран е готов да отговори положително на исканията на сирийското правителство, както показва извънредното посещение в Дамаск на министъра на външните работи Абаз Аракчи. но, Техеран едва ли ще забрави флирта на Дамаск с неговите регионални съперници Саудитска Арабия и ОАЕ, така че е вероятно те да обусловят подкрепата си с политически инструменти, които трайно ще засилят присъствието им в Сирия.

Независимо от заетостта с войната с Украйна, Русия няма да се откаже от подкрепата си за Башар Асад, в която инвестира сериозно през последните десетилетия. Има хора, които смятат, че новата тежка ситуация в Сирия ще доближи Русия до преговори с Украйна.