Можем ли да дадем урок по културно поведение на българите, които ще дойдат на четвърти февруари да празнуват рождения ден на Гоце Делчев в Скопие? Нека ги посрещнем учтиво, достойно, сдържано и студено. Това би бил най-силният смущаващ "шамар", който трябва да им ударим на публична сцена, не защото са дошли в Скопие да празнуват Гоце Делчев, а защото никога не са идвали да му отдадат почит, а го смятат само за свой. Всички знаем защо изведнъж им хрумна да дойдат като неканени гости точно сега. Не е за забавление.
Освен някои български политици по време на официални визити в Македония и редки български туристи, които се прекланяха пред великия Делчев, от България не е имало нито едно организирано посещение. Ето защо неканените гости, които обявяват "нахлуване" в Скопие на четвърти февруари, не могат да бъдат приети по друг начин освен като провокация, на която трябва да се подведат не само някои граждани, но и политически партии, македонски и български, които в тази игра и манипулиране на чувствата на гражданите виждат добри предизборни точки. Вече обявените им дейности, макар и представени като самоорганизирани, лесно могат да излязат извън контрол и да предизвикат трагични последици.
Колкото по-драматични са събитията на граничните пунктове, по пътищата и в Скопие, толкова по-големи са щетите за отношенията между двете страни, които нараснаха след инцидента в Охрид с физическото нападение над секретаря на българския клуб "Цар Борис Трети". до нивото на заплаха от война. Опасността не може да бъде пренебрегната, нито напълно овладяна, ако в такива напрегнати моменти се намесват разузнавателните служби на други държави, които също имат голям интерес да дестабилизират Балканите. Ако вандалската атака на македонския българин в Охрид Християн Пендиков предизвика студена война, въпреки че нападателите бяха веднага арестувани, то, за бога, един заблуден изстрел от огнестрелно оръжие на професионален разузнавач можеше да уцели най-трагичната цел и причина много по-сериозни последици в отношенията между двете страни.което ще навреди най-много на Македония.

Патриотичните екскурзии могат да запалят бурето с барут

Този четвърти февруари изобщо не е време за подобни политически, партийни и балкано-патриотични екскурзии и "тържествени" приеми, които, колкото и да е голяма охраната, могат да запалят късия фитил на бурето с барут. Освен това сега не е моментът да си припомняме неприятни събития отпреди много години, но трябва да се каже като лош опит, че не толкова отдавна, когато македонци от България и Македония отиваха в Пирин, за да почетат Яне Сандански, многократно бит не само от „самоорганизираните“ параполицейски служби, но и директно от българската полиция.
След всяко подобно събитие малкото, което беше постигнато с няколко години културни, научни и бизнес усилия, бързо се разрушаваше за голяма радост на тези, които никога не искат добри отношения между България и Македония.
Имайки предвид тези болезнени преживявания и всичко, което се случва с Македония с българските блокади и вето, ако фанфарите възвестят посещение на светинята, където се намира саркофагът на Гоце Делчев – църквата Св. Спас в центъра на Скопие, тогава най-доброто, което може да се направи, е да се прояви гражданска сдържаност, да се игнорират евентуални провокации и да се спазва изцяло реда и мира, като се спазват всички правила при посещението на тази македонска светиня.
Църквата Св. Спас, както всички светилища и мавзолеи по света, има свое работно време, ред и строги правила за поведение на посетителите. Малкият двор, където се намира саркофагът на Гоце Делчев, не може да побере повече от 15-20 души едновременно. На 4 февруари ще дойдат не само "гости" от България, но и от Македония, които искат да отдадат почит на Гоце Делчев. В зависимост от броя на официалните делегации, които не чакат на опашка, а влизат със специален протокол, е възможно да се образуват дълги опашки от граждани и "близки" запалителни срещи.

Това културно състезание между нациите ли е?

Би било полезно на българските граждани при влизане в Македония в тези дни да им се даде брошура или флаер за значението на тази църква, но и за работното време на храма, който е под закрилата на държавата, за правилата на поведение по време на посещението, със забележка, че всяко отклонение и нарушаване на реда и спокойствието ще бъде строго санкционирано. Навсякъде по света е така.
Имах възможността да посетя няколко мавзолея, светилища, музеи, църкви и джамии, където се намират мощите на важни исторически личности. Обща за всички тях е тишината и атмосферата на пиетет към човека и мястото му за почивка. Така в събота, 4 февруари, трябва да бъде в двора на храм „Св. Спас“, но и преди нея, в редиците на граждани от Македония и България, които ще дойдат да се поклонят пред Гоце Делчев, чиито размери и значение надхвърлят границите както на Македония, така и на България.
Всеки скандал в този ден или злощастно събитие би било голям срам, диаметрално противоположен на известната мисъл, приписвана на Гоце Делчев: „Аз разбирам света като поле за културно съревнование между народите“.
За голямо съжаление на цивилизованите хора и за голяма радост на войнствените националисти и шовинисти, изменчиви и второстепенни политици, чиито имена се забравят веднага след мандата, наследството на Гоце Делчев в двете съседни държави Македония и България, които считат великият човек като техен, мачът не се случва в културното поле, а в полето на омразата и блокадите. И все пак, дори след 151 години от рождението му и 120 години от смъртта му, днес и в третото десетилетие на 21 век всеки опит за добри и приятелски отношения между българи и македонци завършва с победа на силите, които се оттеглят.
От една страна, по-силният все още гравитира към 1878 г. и мечтае за несбъднатата мечта за Сан Стефано, днешния Йешилчой, точно насред Истанбул. Само тази промяна на историята и географията и 145-годишната реалност на несъществуващо споразумение, без да навлизаме в други исторически факти, ясно показва мащаба на глупостта, която може да бъде подхранвана от векове в люлката на национализма, който сее хаос върху хората умове.. От друга страна, по-слабите, със същата сила на националистически възход, квазипатриотичните сили десетилетия наред успешно поддържат ролята на "ем шот, ем боде", винаги в ущърб на изстрела.

Авторът е журналист

[sc name=”dw” ][/sc]