Как работи черният пазар за препродажба на цитостатици? През 2016 г. разследващият журналист Алисия Ернандес от медиите Armando във Венецуела започна да следва следите на „контрабандист“, отговорен за отклоняването на онкологични лекарства от държавните болници към черния пазар, където те могат да бъдат продадени 300 пъти по-скъпо. Нейните мотиви бяха едни от най-основните въпроси: тези хора ангели ли са или опортюнисти? Как създават своите мрежи?

Не е необходима много интелигентност, за да се разбере защо някой би отишъл на черния пазар, за да купи лекарство за рак, знаейки, че през 2016 г. Венецуела е имала недостиг на лекарства от 86 процента в сравнение с нуждите. Черният пазар на биологична терапия и цитостатици се превърна в обичайна практика у нас, която върви ръка за ръка с кризата. Но малко хора говорят за това. Доминиращият страх е, че са направили нещо незаконно. Ето защо откриването на човека, който им е дал малка доза живот, а в същото време е откраднал същата доза от друг онкоболен, е стъпка, на която малко хора се решават.

Анна (измислено име за защита на самоличността й) е онкологичен пациент. Когато се сблъсква с болестта, тя се сблъсква и с дилемата дали да се впусне в подземния пазар, където се доставят лекарства за рак. И в момента на писане на статията на Армандо, тя продължава да получава циклите, предписани от лекаря, но най-трудният етап от лечението е приключил.

- Това, което причиняват с нас, е нечовешко. Никой не трябва да препродава лекарства за рак, каза тя при първата среща с журналиста. 

Няколко месеца по-късно Ана изчерпа Авастин, моноклонално антитяло, използвано при лечението на различни видове рак, включително рак на гърдата.

- Трябваше ми. Отчаяно е да си болен от рак и на всичкото отгоре да се тревожиш, че няма лек. Когато ми откриха рак, ми казаха да избягвам стреса, добавя тя.

В клиниката, в която се е лекувала във Венецуела, тя влиза в контакт с нелегалния пазар на препродажба на онкологични лекарства. Лекарят й даде телефонен номер.

- Каза ми, че на този телефон мога да намеря всичко, което ми трябва. Той вече беше говорил с други прекупвачи, но те затвориха. Платих добри пари, но не получих нищо, добавя Ана за „Армандо“.

https://www.youtube.com/watch?v=TtRh8Uf2ha0&embeds_referring_euri=https%3A%2F%2Farmando.info%2F&source_ve_path=MjM4NTE&feature=emb_title

- Имам само Таксол и Тамоксифен. Доксорубицинът го няма от месец и половина. Не във Венецуела. - Кога ще го има отново?- Не знам, трябва да изчакам да видя в месечните покупки кога ще пристигне. - Кога е това?- Между пето и десето число всеки месец, отговори той.

Тогава журналистът му поръчва флакон Таксол. Този флакон трябва да се съхранява в хладилник и струва 13 хиляди венецуелски боливара. Контрабандистът моли да дойде и да вземе флакона със собствения си хладилник, за да запази студената верига. Изважда флакона от хладилника си и го слага в хладилника на журналиста.

Тогава тя си урежда трета среща с продавача на черния пазар, но този път той вече е информиран, че се среща с журналист, а не с онкоболна. Тя го моли да й разкрие мрежата и нейното функциониране.

- Аз съм като посредник. Четири медицински сестри в четири различни клиники, които отговарят за тези лекарства, ми се обадиха, за да ми кажат, че пациент ще ме помоли да поискам продукт. Вече ме информират колко имат в наличност и колко пари са. Не знам откъде идват наркотиците и какво стои зад тях. Вземам 15 процента от всяка продажба, казва той.

От две години се занимава с черен бизнес. Той казва, че е имал повече купувачи и е печелил 250 хиляди венецуелски боливара на месец. Но по време на разследването той имаше по трима пациенти на седмица, тъй като повече хора се присъединиха към схемата.

Според него за схемата отговарят медицинските сестри.

- Казват ми, че имат седмично количество, от това, което купуват клиниките, а останалите дози ми ги дават от тези, които ги връщат на семействата или от купените от болницата. Те са от клиниките Ла Тринидад, Ла Флореста и Ел Авила, казва контрабандистът.

Когато журналистката влиза в тези три клиники, разбира, че тази версия не е вярна. Тези три болници или нямат собствена химиотерапия и лекарства, а пациентите ги носят отвън и им се прилага само вътре, или имат строги правила с име и фамилия за всеки пациент и държат под камери.

Но самият „контрабандист“, както разбра журналистът, е работил в болница „Луис Рачети“, болница, която лекува онкологични пациенти във Венецуела. Там работеше в болничната аптека.

На входа на тази болница, "Luis Razzetti", ви посреща войник в униформа, който ви моли за пропуск. Единственият начин да разберете, че има лекарства за лечение на рак, е ако работите там.

По стените има залепени няколко плаката, сред които и "без филтри за паклитаксел", същите, които контрабандистът продал на черния пазар на журналиста.

Управителят на аптеката в тази болница д-р Лисде Гонзалес казва, че всеки ден записват какво влиза и излиза от аптеката.

- Имаме строги процеси за записи. Много е трудно да се измъкне нещо оттук.

Но когато журналистката споменава името на нейния „дилър на онкологични лекарства от черния пазар“, управителят спира шокиран и отговаря:

- Той отговаря за административната част. Обикновено остава извънреден труд. Той може да промени данните в инвентарния компютър. Контролният метод е проста таблица в Excel.